София - Скопие
Иван Филчев
наш пратеник
Скопие. Седмица след убийството на петимата македонски рибари, което шокира Македония, а и цяла Европа, животът в Скопие привидно тече нормално. На пръв поглед всичко изглежда спокойно, но засиленото полицейско присъствие по улиците на македонската столица кара чужденеца да чувства, че нещо не е наред. Дори някой да помисли, че Македония е прежалила жертвите на разстрела край езерото до Смилковци в навечерието на Великден, ще се убеди, че не е така, щом заговори местните. Скопие скърби, а гражданите му се страхуват и страдат още повече заради липсата на информация. Именно страхът и неведението разделят хората, а не етническата им принадлежност.
На повечето кръстовища в Скопие са разположени военни машини. Войници в камуфлажни дрехи и бронежилетки следят с насочени автомати трафика. Готови са да се намесят във всеки един момент и минувачите боязливо ги заобикалят. Полицията също е на крак. Униформените ченгета по улиците са много повече от обичайното, коментират местните. Проверяват автомобили на случаен принцип. Хората вървят забързано по тротоарите, като отбягват чуждия поглед. Привидното спокойствие е крехко, като че ли всеки очаква нещо да се случи. Онези, които спряхме на улицата и попитахме за убийството на рибарите, отказаха да говорят. В кафенето "Гезме" в самия център на Скопие обаче хората се оказаха по-словоохотливи. Столицата на Македония сънува кошмари и страхът, че се задава нещо страшно, се носи във въздуха.
Местните определят мълчанието на властите по случая като съмнителна тишина. За седмица официалната информация се свежда само до съобщенията, че петимата са били убити с три оръжия, а автомобилът, с който са се движели килърите, е червен "Опел Омега", внесен от чужбина и със сменени номера.
"Не знаем нищо. Нямаме обяснение защо се случи това. Можем само да гадаем дали сърбите са пратили някого или пък убийството е дело на албански терористи. Някои дори допускат, че момчетата може да са били замесени в наркобизнес", казва 30-годишният Никола Наумовски, с когото разговаряме в центъра на Скопие. После добавя, че проблемът на теориите на заговора е, че всички звучат логично, но трябва да се подкрепят и с факти. "Нито един албанец не може да се радва на подобно нещастие. Ако пък някой го стори, то той не е човек", смята Осман Шалия. 60-годишният етнически албанец от Скопие е убеден, че
става дума за терористичен акт
Местните твърдят, че в Македония някои престъпления никога не се разкриват, като припомнят, че все още не е ясно кой стои зад атентата срещу покойния президент Киро Глигоров през 1995 г. Поведението на властите след последното убийство кара хората в Скопие да мислят, че и при това престъпление пъзелът няма да бъде нареден. Местните определят информационното затъмнение по случая като ненормално и са изумени, че знаят за престъплението толкова, колкото и чуждите журналисти. Недоумяват защо на мястото на престъплението не е отишъл нито премиерът, нито президентът, а семействата на жертвите са били посетени единствено от полицейски инспектори. Странно им се вижда и поведението на съседна Сърбия, която първа реагира на нещастието. Сръбските медии обявиха Македония за опасно място и вдигнаха шум, че сърбите в страната се страхуват за живота си. И македонци, и албанци обаче отричат случилото се да е препратка към насилието от 2001 г., когато се стигна до въоръжени сблъсъци с членовете на албанската Армия за национално освобождение. Резултатът тогава бе нанесеният голям удар на македонизма с Охридския рамков договор, който бе подписан в Скопие на 13 август същата година.
И тъй като все още не се знае кой е отнел живота на рибарите, всеки в Скопие се плаши от най-големия си страх. "Родителите се тревожат за децата си, че могат
да се сдобият с оръжие и да се стрелят
Македонците, които живеят до албански села, се страхуват от албанците, а албанците се опасяват от македонска мъст", казва Никола Наумовски. Той добавя, че два дни след убийството е бил поканен на гости близо до албанско село, но от страх повечето поканени не дошли. Осман Шалия пък е на мнение, че трагедията край езерото е професионално убийство, което е дело на няколко души. Албанецът искрено съжалява, че нещастието е настроило една срещу друга голяма част от двете общности. "Лошото е, че живеем в една държава, а очевидно не се познаваме", казва той. Никола пък се надява, убийците да не се окажат албанци, защото тогава ще бъде много трудно да бъдат удържани македонските националисти.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com