София. "Оксфорд е светът. Кеймбридж е отказът да приемеш света". Това казва в едно интервю популярният актьор, режисьор и какво ли не още Стивън Фрай за духа на двата вечно спорещи университетски града, назовавани накратко Оксбридж.
Ако все пак решите да пропуснете света и да се посветите директно на отказа, най-лесният начин да го направите е от летище Лутън. Древният град, достолепен със своите 800 и кусур години, е само на 88 километра от Лондон. И не вярвайте на прословутата английска точност, когато става дума за автобуси. Разписанието, отпечатано и в билета ми, сочи, че точно в 17,40 трябва да съм преодоляла разстоянието между аеропорта и града. В този час обаче около шосето се стеле само типично английска пасторална гледка, гарнирана с прословутите къщички от червени тухли. Ако сте фен на британската провинция, сто на сто ще ви харесат. Ако сте за урбанизацията обаче, ще възкликнете като моя познат българин Игнат - "Абе, защо тук никой не си боядисва сградите?"
В това отношение Кеймбридж е уникален - покрайнините му доста се доближават до стандартното английско предградие. Центърът му обаче прилича само на себе си - там господстват древните сгради от жълт камък и колежите, наподобяващи дворци и древни манастири. Всъщност някои не ги и наподобяват, просто защото са били такива. Някои от вратите им например тези на Кингс Колидж още се заключват с еднометров ключ, който портиерът трябва да държи здраво с двете си ръце, за да не го изпусне. И който сигурно не е сменян от ХII век, когато колежът е създаден.
Общо 31 са учебните заведения, които образуват прословутия университет, и част от тях съществуват още от Средновековието. През 1209 година неколцина студенти, недоволни от Оксфорд, идват тук и основават алтернативния университет на бреговете на река Кам, която всъщност дава и името на града - буквално "мост над Кам". По повод "отцепничеството" от Оксфорд години по-късно възниква максимата, че Кеймбридж ражда високи, слаби, сухи, саркастични хора - за разлика от Оксфорд, който създавал ниски, смугли, симпатични и приятелски настроени личности. Няма начин да проверим дали е така - нито пък да определим колко от преминаващите по тесните улици със съвсем условно очертани тротоари хора са туристи, колко са студенти и колко - местни. Основният индикатор, по който да разбереш кой е оттук, е фактът, че най-често можеш да го срещнеш, яхнал велосипед. Правят го всички - и студенти, и преподаватели, и най-обичайната гледка е да видиш сграда на 800 години, на чиято стена са облегнати десетки колелета. Някои от професорите дори не си правят труда да махнат тогата, когато се качват на колелото. И не е изключено да видиш как развени мантии в стил "Хари Потър" плющят като криле на гарвани, докато поредният кандидат за Нобелов лауреат те подминава с велосипеда. Въпреки че това е най-масовият транспорт тук, никой не се е погрижил да очертае велоалеи и затова в часа пик трафикът се превръща в причудлива бъркотия от заседнали в задръстване коли, между които се промъкват младежи на колелета. И не забравяйте да погледнете първо надясно, преди да пресечете улицата.
Всеки от колежите в Кеймбридж е строен през различен исторически период и е на практика уникален с архитектурата си. Най-често мистерията, която излъчва, е подсилена с масивна каменна ограда и на някои места така и не те допускат по-навътре от нея. Другаде обаче можеш да разглеждаш напълно свободно, особено ако те придружава студент от колежа. Ако успеете да проникнете отвъд оградите на трите емблематични колежа - Кингс колидж, Тринити хол и Питърхаус, ще откриете обстановка, по-подходяща за замък или имение, отколкото за учебно заведение. Зелени поляни и вечнозелени растения, обвиващи древните стени. Пейки и беседки, край които понякога протичат учебните занятия. Което не е никак трудно, защото тук студентските класове нямат нищо общо с университета тип "Гара Разпределителна", където един професор преподава на двеста очи едновременно. Става дума за лекции в малки групи от по двама-трима - е, максимум десетина студенти, които не толкова попиват знания, колкото биват провокирани да мислят. 28 от университетите са смесени, но има и такива, които приемат само жени - 3 на брой. Два са предназначени само за докторанти. Пространството пред Кингс колидж е място за арт изяви - на всеки, който има желание да грабне микрофона. Най-оригиналният изпълнител, когото срещнах там, се беше напъхал в кошче за боклук заедно с китарата си и дънеше "Лед Цепелин". Не знам какво искаше да внуши с избора си на "сцена", но поне акустиката беше несравнима. Е, леко тенекиена наистина...
Като всеки студентски град, Кеймбридж изобилства от заведения - на главните улици са наблъскани типични британски кафенета, отварящи за чая във "файф ъ клок", и заведения от известни вериги. "Старбъкс" очевидно е превзел душите на изкушените от знанието млади хора - претъпкан по всяко време. Край автогарата засядаме в древен британски пъб - древен както откъм възраст, така и откъм посетители. Някои от хората имат вид, сякаш с туидовите си сака са били посадени в изтърканите кресла преди поне век и оттогава досега никой не е успял да ги изтръгне оттам. Но, оказва се, си има Wi-Fi. С домакините ми - директора на местна гимназия Стюърт Никълсън и колегите му, избираме ресторант "Браун" - името му идва от най-популярните десерти "брауни", които се приготвят там. Заведението, колкото и да не е за вярване, преди години е било болница. След това явно всички вътрешни стени са съборени и в момента е луксозна кръчма със сепарета и чевръсти келнери, които някак си успяват да ти вземат поръчката навреме и да не те изнервят, въпреки че на главата им са десетки маси. Ако влезете в заведение, не пропускайте да опитате популярната "джинджър" бира - такъв вкус се среща само веднъж. Цената не е безбожна - в пъба за нея поискаха някъде около два паунда и малко. За онези, които не си падат по традиционна английска кухня, центърът представя лъскавото лице на Кеймбридж с безброй пицарии и огромен мол, в който духът на шопинга може да конкурира успешно всяка идея за духовност. Влизаш от едната улица, излизаш от другата и все още не можеш да разбереш докъде се простира морето от магазини. Въпреки че градът е типично студентски, дискотеките са малко. Студентите висят по кафенета и пъбове, разказва ми Александър, който учи тук. Въпреки че е още ученик, в събота и неделя свободното му време, в което може да отсъства от общежитието, е разтегнато до 2 часа през нощта. Очевидно, за разлика от нашия Студентски град, тук никой няма проблем с поведението...До училището на Сашо, обвито с вечнозелени растения, се издига внушителен строеж - оказва се, нова сграда на "Майкрософт". Така на практика минало и бъдеще се оказват разделени, кажи-речи, само от една улица. И се чувстват прекрасно в подобно съжителство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
