Война пламна в Мали, 7-ата по големина на територията си в Африка, бивша френска колония в западната част на пустинята Сахара. Миналия петък Франция започна да атакува със самолети лагери на радикални ислямисти в северната част на Мали, за да спре настъплението им към малийската столица Бамако. На спешно заседание в понеделник Съветът за сигурност на ООН подкрепи френската операция в размирната държава, извършващата се съвместно с малийски военни части. В скоро време към операцията по решение на ООН от декември м.г. ще се присъединят и страни от Африканския съюз, на които в бъдеще ще се отреди ролята на мироопазващи. Великобритания обяви, че ще оказва на Франция логистична подкрепа. САЩ ще помагат с разузнавателна информация. ЕС също се готви през следващия период да се включи в стабилизирането на Мали.
От всички държави, разположени в Западна Сахара, Мали винаги е била най-податливата от географска гледна точка за отцепване част на региона. Затова и разширяващите влиянието си там радикални ислямисти и джихадисти през последните години взеха на мушката си тази държава. Те си поставиха за цел за превърнат тази държава със слаба власт и армия от 7000 души в ислямистка държава, плацдарм в региона и бази за терористични атаки срещу Европа. Затова военната намеса на Франция по искане на правителството в Бамако, с обещана подкрепа от съюзници като Великобритания и САЩ, бе крайно наложителна и неотложна.
През последните години светът е силно вторачен в Близкия изток, където един след друг драматично падат диктори и кипят процесите на "арабската пролет" с положителен и отрицателен знак. Държавите в Северна Африка и по-специално намиращата се по на юг на континента държава Мали, чиято сигурност се разклащаше все повече, бяха оставени от Запада на произвола на съдбата. Това неглижиране ставаше на фона на видимото превръщане на региона в един от основните плацдарми за подготовка на терористи. От алжирските ислямистки групировки през 90-те до "Ал Кайда в Ислямския Магреб" от началото на ХХ век насам - Западна Сахара и по-специално регионът на туарегите Азауад в северната част на Мали, са "гостоприемно" място за радикалните ислямисти. Откакто граничната зона между Пакистан и Афганистан - Вазиристан - се превърна в бойно поле между талибаните и НАТО, голяма част от "кандидат-муджахидините" на "Ал Кайда" се подготвят в тренировъчни лагери в Сахара. Оттам се насочват към бойните полета в Сомалия, Йемен или Судан. Западна Сахара сега е база и за други радикални групировки. Там са палестинската "Хамас" или ливанската "Хизбулла", които се крият от погледа на израелските служби сред дюните на Азауад. Там с много оръжие се прехвърлиха и мнозина от привържениците на сваления от власт в Либия диктатор Кадафи.
Мали в действителност сега е разделена на три части, контролирани от туарегите, от ислямистите и от правителството. Номадите туареги, които са 10% от 13-милионното население на страната, миналата пролет се възползваха от неразбориите в столицата Бамако. Те вдигнаха въстание срещу централната власт с намерението да се отцепят и да създадат своя държава. За постигането на тази цел "рицарите на пустинята", както наричат таурегите, си сътрудничеха с ислямистите. Неотдавна обаче те развалиха достлука си с тях, защото се уплашиха Мали, включително Азауад, да не се превърне в ислямистка терористична държава. Същевременно те изявиха желание да подобрят връзките си с Бамако, защото не споделят идеята за държава по шериата. Този обрат всъщност бе исторически предопределен.
Туарегите приемат мюсюлманската вяра доста късно и вярванията и обичаите им се разминават с традиционния ислям. Те са моногамни. Жените им ходят с открити лица и заемат важно място в семейната общност, а мъжете с навлизането в пубертета се забулват, както се смята, за да се предпазят от зли духове, а и от пясъчните бури в пустинята.
Населението на Мали, състоящо се от много племена, е крайно бедно. Но страната е много богата на полезни изкопаеми. Има големи залежи от желязна руда, боксити, олово, цинк, мед, литий, сребро, злато, уран, елмази. Златните й запаси се оценяват като трети по големина в Африка. Основните залежи като диамантите и урановата руда са в южната част от страната. Освен заплахата от радикалния ислям, това също е важна причина Западът да се намеси и със съдействието на Африканския съюз да попречи на радикалните ислямски терористи да завземат Мали и да я превърнат в база за ислямистки атаки, включително и в Европа. Всъщност ислямистите още в началото на френската операция заплашиха Франция с "удар в сърцето".
Балансът на силите е на страната на Запада Въстаниците разполагат с около 2 хиляди души, въпреки че не е изключено броят им да нарасне. Те не могат да се похвалят с въоръжение, което обикновено е стар автомат "Калашников". Срещу тях се изправят около 7300 бойци от проправителствената армия и 2000 жандармеристи, както и няколко хиляди воини от Африканския съюз. Но численото превъзходство невинаги е гаранция за бърз успех, особено когато битката се води на пустинен терен и в скалисти планини. Френски официални източници вече признаха, че са изненадани колко добре екипирани, въоръжени и координирани са ислямистите. А северната част на Мали, където са свързаните с "Ал Кайда" ислямисти, е с площ колкото цяла Франция.
Анализатори смятат, че военната операция на Франция може да бъде относително кратка, ако се цели само да се спре напредването на ислямистите на юг. Но ако целта е напълно да се възстанови контролът над северната част на Мали и страната да се стабилизира, то Париж може да се изправи пред "дългосрочна операция" в голямата африканска страна. Това е мнението на Бруно Тертаис от базираната в Париж Фондация за стратегически изследвания. Според Тертаис вече има признаци, че френските части може да участват в продължителна операция. Така че президентът Оланд явно е изправен пред перспективата за продължителен и несигурен ангажимент в Мали, което ще има силно отражение върху президентския му мандат.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
