Хавел съчета театъра на абсурда и наследството на Кафка

Прага. Преди да стане икона на борбата за свобода, а след това държавен глава, Вацлав Хавел бе и голямо име в литературата благодарение на драматургичното си творчество, смесило театъра на абсурда с наследството на Франц Кафка, посочва АФП.

Най-големият духовен авторитет на нашата млада демокрация, велик политик и отличен драматург е мъртъв, заяви днес директорът на Националния театър в Прага Онджей Черни по повод кончината на Хавел.

Ролята на Хавел като основоположник на едно специфично течение на театъра на абсурда, отразяващо политическата обстановка, е решаваща – смята чешкият театровед Яна Сопрова.

Роден на границата на 50 и 60-те години, този тип театър е огледалото на период, когато дълго време зачитаните идеи и схващания се поставят под въпрос. Той се отказва от класическия разказ и разбираемия език.

Произхождащ от богато семейство, чиято собственост е национализирана от комунистическия режим, младият Вацлав Хавел живее като поработва тук и там, но главно пише и мечтае за сцената. Техник в малкия пражки театър "На Забрадли" (На перилата), на няколко крачки от известния Карлов мост, той се превръща в един от признатите автори на 60-те години, белязани с известно размразяване в комунистическия лагер. Първата му голяма пиеса "Градинско веселие", 1964 г., мигновено печели успех.

"На Забрадли" бе пионерът на театъра на абсурда с представленията на "Крал Ubu" на Алфред Жари" "Замъкът" на Франц Кафка", а също и първите творби на Вацлав Хавел припомня си г-жа Сопрова.

Още в "Градинско веселие" може да се открият предпочитаните теми от Хавел: властта и бюрокрацията с техния изопачен и лишен от смисъл език. Хавел се вдъхновяваше от Жари и Кафка. Нека си спомним само как последният говореше за бюрократичните лабиринти, отбелязва тя.

Вацлав Хавел даде на персонажите си специален език – "ptydepe". Дори и днес в политическите среди може да се чуе жаргон, който никой не разбира, включително и онези, които го говорят, добавя тя. Пиесата му "Затруднена способност за съсредоточаване" от 1968 г. остава дълго време последната.

Като един от водачите на дисидентството след съветската окупация на Чехословакия през 1968 г. пиесите му са забранени.

Единствено публиката в чужбина може да се радва на блестящите му твори в едно действие "Вернисаж", "Аудиенция", 1975 г., с главен герой Фердинанд Ванек, алтер егото на Вацлав Хавел, когото по това време комунистическият режим преследва и хвърля в затвора.

Преди да бъде изстрелян на поста държавен глава в края на 1989 г., той пише още "Largo Desolato" (1984) и "Санитарно благоустройство" 1987 г.

Хавел отново взема перото след изтичане на президентския му мандат през 2003 г., за да завърши последната си пиеса "На тръгване", свободно вдъхновена от "Крал Лир" на Шекспир" и "Вишнева градина" на Чехов.

Представена през 2008 г., а две години по-късно заснета на филм от автора, тя разказва за премиер, който напуска властта и вижда как светът му се разпада.

Това според мен е квинтесенцията на изтънчения стил на Хавел, на методиката му и на корените на неговото творчество, подчертава театроведката Яна Сопрова.

Вацлав Хавел е един от често играните в родината му и в чужбина драматурзи. "На тръгване" е преведена на 18 езика и поставена в девет страни. В света са реализирани близо 500 постановки на пиеси на Хавел.