Гост на бунтовниците в Сирия

Баб Ал-Хауа. Вървете, без да спирате. Не се оглеждайте. И не говорете помежду си. Кратките и категорични указания получавам миг преди да поемем пеш през контролния пункт Баб ал Хауа в турското градче Рейханли, на границата със Сирия. На пункта е денонощно оживление – върволица от ТИР-ове с картофи, арабска глъч от всички страни, в която се откроява думичката

„каналджия, каналджия”

и амбулантни търговци. Истински панаир, сред който трябва да промъкнем, без да бием на очи. Турските граничари „случайно”, но едновременно извръщат глави при преминаването ни през бариерата. Ние сме едни от многото, които „не забелязват”, след като са били предупредени. От водача ни, естествено, член на Свободната сирийска армия. Следват няколкостотин крачки в ничията земя, покрай джамия, порутени сгради, сергии с чай, кафе, дюнери и съмнителни индивиди. Пресреща ни такси, в което ни набутват набързо. Още няколкостотин метра, натъпкани в раздрънканата кола. Чака ни друга – бял „Мерцедес” без номера, с дупка на тавана от дулото на Калашник – подпрян в краката на шофьора. Атрибут в ръцете на всеки срещнат от тук нататък по пътя. Вече сме пред някогашната спалня за граничарите на режима на Башар Асад. От няколко месеца обаче тя приютява бунтовниците от отряда „Ал Фарук”, който контролира границата откъм сирийска страна. Мисията по нелегалното проникване в Сирия е изпълнена.
Канят ни в

задимена тъмна стая,

в която на пода седят араби с червени кърпи на главата, дълги черни ислямистки бради и автомати в краката. Пият чай, пушат и ни гледат подозрително. През цялото време. Докато не се заговоряме с отлчиващ се с европейски външен вид бунтовник – за пръв път очи в очи със съпротивата, директно от бойното поле.
Историята на Ахмед Хананд, на 42 г., е като на четник. Някога е бил държавен служител. После се установява със семейството си в Германия и отваря ресторант. Но с началото на бунта преди близо 2 години, зарязва спокойния си и уреден живот в Германия и се връща в Сирия, за да се включи в редиците на бунтовниците. „Там си имам всичко. Но видях как унижават народа ми и реших да се върна и да хвана оръжието. Аз нямах нужда от революция, но хората поискаха да живеят достойно и реших да браня това тяхно право”. Каузата му се изразява в две прости изречения: Нашата революция не преследва власт и политически постове – тя е вдъхновена от желанието да се зачитат правата ни. Тук, в Сирия,

човешките права

са брутално погазени.
Той и другарите му разчитат на Господ – оръжието им е нищожно пред артилерията и авиацията на Асад. Те имат предимно стари автомати – 99% от тях са спечелили в битка, а едва 1% е контрабанден внос, купено от черния пазар. Ахмед е прострелван цели 18 пъти, но бойния дух е несломим – обещава да се сражава до последен дъх. „За най- ценното и съкровено - свободата”, отсича той. И заключва, че режимът ще падне все някога – „те се бият за власт, но ние браним свободата и достойнството”. Защо тогава сред тях има и ислямисти, дошли отвън, питам го аз. „Има, не отричам. Но те са малък процент. А и не можем да им забраним да се бият редом с нас, щом идват да ни помагат срещу режима. Присъствието им обаче служи за предтекст на международната общност да не ни помага. Истината е, че някои западни държави нарочно не ни подкрепят, целта им е да отслабят и двете страни в този конфликт.
Разговорът ни приключва бързо – той пак отива на фронта. А ние излизаме с водача ни, Абдулрахман, някога супервайзер в „Шератон” в Дамаск, а сега снайперист в Свободната сирийска армия.
Изповедта му, докато шофира из селата в района, както и цялото му отношение и внимание към нас, въпреки че в първия момент се стряскаме от брадата му, автомата,

бронежилетката и гранатата в ръка,

са трогателни. „въобще не ме интересува вие християни ли сте, мюсюлмани ли сте, евреи ли сте. Не ме интересува и какво правите в свободното си време. За мен е важно, че сте пропътували 2000 км, за да отразявате какво се случва в Сирия, хората по света да научат какво става тук. Това за мен е достатъчно – аз не само ще прекарвам по цял ден с вас и ще ви разхождам по различни места и ще ви помагам, но и съм готов да пожертвам живота си за вас, щом сте дошли тук на такава мисия. Щом ни подкрепяте по този начин, щом подкрепяте сирийския народ като давате обективна картина. Това ми е напълно, напълно достатъчно”, подчертава Абдулрахман.
И докато успеем да му отговорим, спира пред двама въоръжени, разбира се с калашници, тинейджъри на пътя. Те са местната милиция на селото, през което искаме да преминем. Казва им името си и отряда си –

„Ал Фарук” („Справедливия”).

Тази легитимация е напълно достатъчна, за да го пропуснат. „Ако не сте с вътрешен човек, никога няма да влезете навътре в Сирия – не ви познават, ще ви гледат подозрително, ще питат кой ви е пуснал, може и да ви задържат. Трябва някой от Свободната сирийска армия да е с теб”, обяснява бунтовникът.
И отново спира – този път да зареди гориво. „Бензиностанцията” са два самоделни казана на пътя, а „мярката” - обикновена домакинска метална кана. От която се сипва в резервоара, но задължително се прецежда през мазен парцал, иначе утайката може да блокира двигателя. Литърът е около 2 долара, внася се контрабандно, предимно от Турция. С изненада обаче установявам, че разплащането е с....досегашните паунди на режима на Асад. Просто няма друга парична единица, все още.
Пътешествието ни продължава. Преминаваме покрай унищожени танкове, разрушения, разрушения и пак разрушения. Спираме само за малко пред превзетото наскоро страховито Поделение 46 на елитните части на Асад. Паднало е в ръцете на бунтовниците благодарение и на помощ отвътре от дезертирали войници. Те са от ключово значение за съпротивата в ежедневната й борба. „Имаме случаи, в които войници и офицери искат да дезертират и да се присъединят към нас, но ние ги молим да не го правят. Поне не още. Защото предоставяйки ни информация отвътре, могат да са ни много по-полезни, отколкото да стрелят с автомата по време на наши операции. Така ние знаем ходовете на врага предварително”, обяснява стратегията Абдулрахман.
Но всяка война върви

ръка за ръка с предателството.

Агенти на Асад има навсякъде. Понякога режимът пуска тока само за час-два, за да заработят GSM станциите и шпионите да предадат информация къде има позиции на бунтовниците, които после да бъдат бомбардирани. Но предатели понякога има и сред бунтовниците, въпреки че са единични случаи. „Последният път хванахме двама шпиони от освободено от нас село. Решихме да ги прогоним от селото, но не ги убихме, просто ги изхвърлихме от селото. И ги предупредихме, че ако се опитат да се върнат, моментално ще бъдат застреляни. Пощадихме ги не заради друго, а заради това, че и двамата имат малки деца. Не искаме да ги правим сираци. Въобще искаме с всичко, което правим,

да изпъкваме колко сме различни

от верните на режима”, обяснява Абдулрахман.
Той обаче е категоричен, че бунтовниците не раздават правосъдие – за тази цел има специално създадени съдилища. Пленниците се разпитват и се установява дали и каква вина имат. От това зависи присъдата им. И, разбира се, свободата им.
Питам Абдулрахман как вижда Сирия след конфликта.” Искам по-скоро консервативна, отколкото светска държава, но това не означава, че ислямът трябва да е над всичко, в ущърб на останалите религии. Искам аз да изповядвам моя ислям, но и християнството и другите религии също да се изповядват свободно. И всички да живеят достойно”, обобщава философията си бунтовникът.
Прибираме се, пак в същото това помещение, в което влязохме при преминаването на границата и, което ще е нашият дом в следващите няколко дни. Бунтовниците споделят с нас вечерята си – печено пиле и арабски хляб заедно с уникално вкусна туршия от цвекло, естествено на пода, върху кръгъл метален поднос. Сънят идва скоро след това – всички лягаме, отново на пода, редом до някой и друг автомат. Едва унесли се, страшен тътен разтърсва постройката и едва не чупи стъклата. На няколко километра от тук е паднала ракета „земя-земя” на режима. Никой от бунтовниците обаче не трепва. Свикнали са да спят под тежък обстрел – сън, който може да се окаже последния им.

За измъкването от Сирия с риск от куршум четете утре