В Газиантеп, недалеч от сирийската граница, има кафене, в което времето сякаш е спряло преди няколко столетия. Казва се „Тахмис Кахвеси“, основано е през далечната 1635 година и е сред най-старите кафенета в света.
През късната есен, когато снегът вече покрива високите върхове на близката планина Тавър, тук е особено уютно. През цветните витражи прониква мека светлина, в средата на помещението гори печка на дърва, а посетителите се събират около нея с малки, красиво изрисувани чашки в ръце.
Някои пият традиционното турско кафе с плътна пяна, което е част от ежедневието в цялата страна. Но истинската знаменитост на това място е друга напитка. Толкова необикновена, че привлича любопитни пътешественици от далечни краища на света.
Нарича се мененгич (menengiç kahvesi) и въпреки името си няма нищо общо с обикновеното кафе. В него няма нито едно кафеено зърно, нито капка кофеин.
Кафето от див шамфъстък
Тайната на мененгич се крие в плодовете на терпентиновото дърво (Pistacia terebinthus) – вид див шамфъстък, който расте в Средиземноморието и Близкия изток.
Местните жители събират плодовете, изпичат ги и ги смилат, за да получат ароматната основа на напитката. Получава се вкус, който трудно може да бъде объркан с нещо друго – наситен, ядков, с едва доловима горчивина.
За разлика от класическото кафе, мененгич не съдържа кофеин, но е богат на хранителни вещества, които се съдържат естествено в плодовете на растението.
За хората в Газиантеп обаче той е много повече от любопитен местен специалитет. Това е вкусът на поколенията, на семейните обичаи и на една традиция, оцеляла през вековете.
През 2024 година тази кулинарна гордост получава защитено географско указание от Европейския съюз. Признанието утвърждава не само особеностите на напитката, но и нейната неразривна връзка с региона.
Напитка, която местните хора смятат и за лек
Мененгич е популярен в цяла Югоизточна Турция, но традицията не се ограничава само до границите на страната.
Напитката е широко разпространена и в Иракски Кюрдистан, където е известна под името казуан (qazwan).
В Газиантеп обаче тя заема особено място в живота на местните хора. От незапомнени времена плодовете на дивия шамфъстък се събират не само заради приятния им вкус, но и заради убеждението, че приготвената от тях напитка има благотворно действие върху организма.
Затова мененгич се възприема и като традиционно домашно средство при различни неразположения. Тези употреби са част от народните вярвания и местната култура, а не доказателство за лечебна ефективност.
Именно това съчетание от вкус, история и вековни обичаи превръща напитката в един от най-разпознаваемите символи на Газиантеп.
Докато кафето по света се свързва преди всичко с кофеина и ободряващия му ефект, тук в малките чашки се крие нещо различно – древна рецепта, съхранила аромата на дивите плодове и спомена за поколенията, които са я предавали нататък, припомня BBC.
