Гроздева: Нямах шансове срещу дръпнатите

Пекин

Йордан Палазов
пратеник на "Стандарт"

- Какви са първите ти впечатления от състезанието?
- Видяхте, че във финала всички бяха дръпнати, само аз и една от Южна Америка бяхме с бели лица. Аз с по-бяло, тя – с по-тъмно. Това много ме изненада. Самият финал бе доста силен и се оказа, че нямам шанс. Освен това започнах слабо, наложи се корекция. После завърших добре с последните десет изстрела.
- На какво се дължеше 29-ото място след прецизната стрелба в квалификацията?
- Беше ужас. Нямах слаби изстрели, но пък много деветки, което в случая е лош изстрел. Много съжалявам – бях спокойна, но не можах да се концентрирам достатъчно. След това наваксах при бързата стрелба, но това не се оказа достатъчно за финала.
- Видя се, че ти е мъчно, когато разбра, че не взимаш медал.
- Да, така е. Това е първата олимпиада, на която изпускам отличие. Но се радвам, че имах шанса да вляза сред първите осем след лошата прецизна стрелба. Петото място не е като медал, но мисля, че не е и чак толкова лошо. Така се оценявам самата аз.
- Ще участваш ли на следващата олимпиада?
- Естествено. В Европа ще е по-добре. Не казвам, че сега не се бях аклиматизирала, но когато имахме стартове и ставахме рано, беше истински кошмар. Дотогава не се бяхме събуждали по-рано от 8,30, а после се наложи в 6,00. По цял ден дремехме на стрелбището и беше много страшно.
- Това ли е причината да има толкова представителки на жълтата раса във финала?
- Разбира се, тук те са като у дома си. Монголия е на час със самолет. На тях им е по-лесно, както на нас ни бе в Атина. Там на финала на малокалибрения пистолет китайки нямаше, а цяла година бяха много добри. Тук е обратното.
- Стрелбището оказа ли влияние?
- То е много готино. Може би проблемът бе, че финалът се проведе в зала, докато то принцип трябва да е на открито. Осветлението бе по-силно и отне време, докато вляза в час. Може би това изигра роля за първите ми по-слаби десет изстрела. Важното е, че не се изложих много.
- Притеснява ли те тази азиатска инвазия?
- Не много. Сега са едни, след две години изскачат нови. Ние пък разчитаме на опита, все пак се състезаваме от двайсет години.
- Рекордите в дисциплината остават наши.
- Абсолютно. Пише ги във всеки протокол. Моя например остава. Имам два олимпийски и един световен с финал, а постоянно сменяха дисциплината във финала.
- Усети ли респект от страна на съперничките?
- Не. Ние не се поглеждахме много-много. Те са добри момичета, познаваме се всичките. Само китайките са малко по-дръпнати. Тази, която стана първа, е най-контактна и може да ти каже “Здравей”. Другите са много некомуникативни и са симпатични. Не сме се гледали лошо или нещо подобно. Това е, просто нямах късмет. А и пикът на резултатите ми бе преди четири-пет дни. На тренировка точно в тази дисциплина стрелях с лекота 593 – с точка под рекорда. И последва спад. Май нещо объркахме с времето, не знам.