Гент-Брюксел-София. Родната фехтовка свика заседание на историческо място. Управата на федерацията ни седна около масата, където през 1913 г. е била учредена международната централа (ФИЕ). Музеят на фехтовката в Гент отвори врати за представители на аристократичния спорт у нас.
По инициатива на евродепутата Димитър Стоянов, бивш състезател на сабя и рапира и член на управителния съвет на БФФ, солидната българска група от близо 30 шефове на наши клубове, ветерани и съдии надникна в миналото и докосна фехтовалните реликви. В навечерието на 100-годишнината от основаването на ФИЕ федерацията ни с председател Величка Христева даде старт на идеите за отбелязване на юбилея. Поехме инициативата да бъдем двигател в изготвянето на програмата за чествания.
Стоянов изпрати поздравителна телеграма за 9 май - Деня на победата над фашизма и Деня на Европа, до президента на световната фехтовка Алишер Усманов. Поради ангажименти в родината си босът не можа да присъства на събитието. Усманов е посочен за най-богатия руски бизнесмен за 2012 г. Според класация на руското издание на списание Forbes състоянието на бизнесмена с узбекска кръв се изчислява на 18,1 милиарда долара. Той притежава 30% от акциите на футболния "Арсенал". Негова съпруга пък е желязната лейди на руската художествена гимнастика Ирина Винер.
Покровителствани от Архангел Михаил, закрилник на гилдията на фехтовачите, започна разходката но българите в древността. В Гент научихме историята на кралския клуб. Създаден е като елитен корпус през 1612 г. от заможната класа. Взима разрешение от управителите на Фландрия Албрехт и Изабела, но да получи
аудиенция при великите херцози
раздава големи подкупи. В музея се намира копие от разрешителното, тъй като оригиналният документ е загубен. Първият препис обаче се съхранява в Кралската библиотека в Брюксел. Сградата на клуба е в сърцето на Гент, предназначена първо за търговия с платове. Строежът започва през 1425 г., но в момент, когато търговците фалират. Така помещението става собственост на фехтовалния клуб и е тяхно завинаги. В началото на ХХ в. е достроено и до ден днешен на най-високия етаж се провеждат тренировки. В клуба някога допускали само мъже на възраст между 21 и 60 г. Те трябвало задължително да бъдат жители на Гент, тъй като иначе можело да се окажат вражески шпиони. Но най-любопитно е последното условие за членство - да бъдат изключително богати. Всеки внасял своята лепта за бюджета и освен това бил задължен и да завещае част от имуществото си, след като почине. И тъй като им се носела славата на изключително богат клуб, се налагало да се фукат всяка година. За целта правели пищни банкети. На тях излагали редки неща. В архивите
се съхранява фактура за наем на ананас
Той бил поставен в средата на маса и всеки можел да го помирише и да го пипне като нещо изключително екзотично, но не и да го изяде. Оригиналните оръжия и красивите полилеи от мед обаче станали плячка на германците по време на немската окупация през Първата световна война. Те били претопени и направени на куршуми. За да предпазят останалите си вещи, членовете на клуба ги укривали. Така едва преди 12 г. в музея предали сребърни предмети, които преди това седели в банков сейф. На входа на латински е изписан оригиналният девиз на клуба, когато той е бил още военен орган - "За родина и чест". След трансформирането му в спортно дружество мотото вече звучи съвсем различно - "Не бягай от бой, но не си търси и белята". По стените висят портрети на най-добрите фехтовачи за всяка година. Това са така наречените Крале на фехтовката. За да получат титлата, състезателите трябвало станат номер 1 в три дисциплини - рапира, рапира с кама и двуръчен меч. Надпреварата се провеждала в петък на пазарния площад, където всеки виждал как стават шампиони, особено красивите девойки. Но още по-хубаво било, че победителят е освобождаван от данъци за една година. Първенецът правел две неща на свои разноски. Наемал художник да го нарисува и добавял брънка във веригата от позлатено сребро, която се предавала от стария на новия шампион. Първият Крал на фехтовката например е окичен само с връзка и знака на клуба. Постепенно картините стават все по-нови, а
огърлицата все по-дълга
Понякога обаче се налагало някое звено от бижуто да се продаде заради скъпите банкети. Предполага се, че в жертва паднал и оригиналният камък - рубинът, заменен от кристал. Така преди близо един век, в Гент, по време на световно изложение и празненства за 300-годишнината на клуба се ражда и идеята да се създаде ФИЕ.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
