Мисля, че един от големите проблеми, които според мен се задълбочават, е ситуацията в съдебната система. Проблемът е не толкова, че страда големият бизнес, защото той е международен. Потърпевш е малкият и средният бизнес и, разбира се, потърпевши са гражданите в страната.
Не съм юрист, за да коментирам лошото качество на законите и противоречията в тях, а социологията на правосъдието - как то влияе върху социалната част на обществото. И за мен най-големият проблем е една безконтролност, една странна независимост. Защото при класическия модел на трите независими власти, трите независими стълба на демокрацията, изведнъж се оказва, че съдебната система е толкова независима, че в много отношения започва да е много по-силна от изпълнителната власт.
Прави ми впечатление, че много често политиците се оказват по-късно клиенти на съдебната власт и ми се струва, че все по-малко ще критикуват съда. Проблемът за мен е съдът. Той попада в една такава ситуация на Господ - над него нищо. И така се е структурирала съдебната власт, така някак си се е наместила, че големите, най-високите, най-йерархично влиятелните от типа на ВАС и ВКС, членовете им са толкова устойчив състав, че много дългосрочно влияят на страната. Особено ВАС и Касационният съд. Подобна е ситуацията и с влиятелните висши прокурори.
Това, което виждаме периодично, са изключително противоречиви присъди - нямаме осъден министър за 23 години. Няма присъди и срещу големи, влиятелни хора. Има няколко опита. Ако влиятелни хора попаднат под ударите на правосъдието, обикновено съдията има дискрецията да отложи процеса и обикновено биват приемани всякакви аргументи на защитата. Единици са съдебните състави, където не се приемат. Адвокатите са изключително важен посредник, защото през тях се получава икономическото влияние на ключовите съдии, защото те осигуряват наемане на роднини, решаване на проблеми, ако имате някъде и т.н.
Пропуските в разследването са класическият аргумент за търсене на причини. Ако слушате двете страни, полицаи и прокурори казват - съдът еди как си е постановил, съдиите казват - ами не, отдолу са направени грешките. Магистратите, особено по-влиятелните, са малко на брой. Много често формални причини като изпуснат подпис са перфектният алгоритъм, за да се провали присъда. Възникнали са такива правила на играта - да няма прекалена осъдителност, прекалено тежки присъди, да има едно постоянно омекотяване. Периодично възниква идеята, че е много важно да се поддържа пазара.
Най-лесно статистически доказуемо е, че на всяка следваща инстанция присъдите са по-леки и по-ниски. Това автоматично означава, че вие като подсъдим сте заинтересовани да отидете на следваща инстанция, което ще ви донесе нов разход. И в този смисъл се създава една икономическа мотивация - който има възможност, да отиде по-високо в правосъдието. Не ми е ясна логиката на по-високите инстанции - в огромния процент на решенията да отсъждат по-леки присъди. Пазарът на адвокатски услуги се е удесоторил за 20 години. Адвокатите станаха над 12 000. Адвокатският пазар за разлика от съдебната структура следва пазара - в София нараства, а в провинцията се свива. За разлика от броя на магистратите, където промените са много трудни.
Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
