Пазарджик. Откриването на първото килийно училище в Пазарджик е свързано с построяването на най-големия християнски храм в града - черквата "Св. Богородица" (края на ХVІІ, началото на ХVІІІ в.). Най-ранното писмено свидетелство за съществуване на училище в града намираме в ръкописна книга (дамаскин). Бележката, оставена на нейните страниципрез 1753 година съобщава, че преписвачът е работил в дома на Даскал поп Параскева. Мателиалите за тези почти сензационни разкрития предостави на агенция Стандарт Нюз Пенка Николова, главен уредник в Регионален музей -Пазарджик.
Освен в църквата "Св. Богородица" килийни училища се създават и към метосите на Атонските и на Рилския манастири, които възникват около църквата и действат през втората половина на ХVІІІ в. В града се отварят и частни килийни училища поддържани от светски лица. През първите десетилетия на ХІХ в. са известни имената на Коста даскала, Стойко даскала Попгьоргьов, Атанас Даскала Янаков, даскал Стоян и т.н. Обучението в килийните училища се води на български и на гръцки езици. За устройството на училището на даскал Гено Вълков Дойчински, което се е намирало в близост до църквата "Св. св. Константин и Елена", разказва в спомените си хаджи Рашко Хаджиилиев.
На 1 март 1848 година с материалната подкрепа на Александър Екзарх и на д-р Петър Берон, в Пазарджик е отворено и девическо училище. То се помещава в една от стаите на Главното училище и първата учителка на девойките е монахинята хаджи Татиана от Тетевен. Заедно с нея по-късно в училището учителки са калугерицата Елисавета Костова от Голямо Конаре и гъркинята Фрос, която преподава само шев.
"Успехът и напредъкът на училищата ни в нашия град през епохата на Българското възраждане се дължи преди всичко на онези дейци, предани на своето народополезно занятие – учителството. В основата на внушителната пирамида от имена на заслужили за отечеството и родния край българи трябва да поставим Дионисий Агатоникийски, Кесарий Попвасилев, Никифор Попконстантинов, Йордан Ненов, Иван Момчилов, Георги Райков, Петър Бонев, Константин Величков, Яков Матакиев, Иван Войводов. И най-точна е сякаш оценката за възрожденското ни училище на видния учител от Македония Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, написана в стихове през 1852 г.", обясниха експертите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
