Враца. Магазинчето на Борис Врачовски във Враца е на пъпа на града в къща, строена в началото на миналия век. Напук на старината доскорошният вестникар и фотограф подхванал банален бизнес със стоки за бита. В началото за кофите и паниците се намирала клиентела и алъш-веришът вървял. Но инвазията на големите вериги дръпнала купувачите и оборотът се свил до размера на месечния наем.
"Ами сега?", сепнал се новоизлюпеният търговец. И му намерил цаката, като решил да върне част от бизнеса си назад, чак във времената на натуралната размяна. Така от миналата година
в магазинчето му съжителстват две търговски епохи
В унисон с времето, в което са създавани, антикварните стоки в него се предлагат на бартер, а метлите, черпаците и саксиите от днешната ширпотреба директно се калкулират в НАП. "Дотук добре", рекъл си Врачовски, доволен от симпатичното съжителство на вехтото с новото. Но като човек, който минава за един от най-големите чешити на града, само контрастите не му били достатъчни. Затова сложил и щипка хумор в предлагането на асортимента. Така етикетите, изписани ала стандарт "Борис Врачовски", започнали да привличат като магнит клиентелата. И няма как да не е така, щом Брашовски сандък с обков, подобен на този с пушките на Ботевите четници, се търгува срещу прасе. При това 90-килограмово. "Досега няколко души се пробваха, но кантарът все показва плюс - минус някое килце", смее се чешитът. И доверява, че тъкмо с този сандък не му се разделя. Иначе може да му сложи нормална цена и да си напълни джоба. Пък и данък да внесе. Наскоро обаче е успял да размени огледало за кокетки с инкрустации само за една пиперосана кокошка, а пък
сребърна фруктиера - за шише крушова ракия и мезе от две диви круши
Цяла угоена гъска не от къде да е, а от банатското село Бърдарски геран, сложил на масата си търговецът. Дал за нея стара селска синия. Осигурил си и винцето за зимата. Донесли му пълно буренце срещу майсторски изографисани бъклици. Шатнал и надеждна каска от Втората световна война за бутилка руска водка. Все още чака своя купувач пишеща машина "Адлер" на повече от сто години, която може да се придобие срещу яре, при това рижо. Сделката става и срещу заплатата на депутат за един ден, или пък за месечна пенсия. Търси се стопанин също така за калайджийския мех с една душичка, но той трябва да достави едно магаре дърва или три чувала кюмюр. "Ще си стиснем ръцете и срещу една вечеря до огнището", доверява търговецът и бързо сменя "цената". Той все още се чуди срещу какво да размени една почти допотопна пила за оформяне на конски маникюр, показва я и дори иска съвет.
Според Врачовски тази директна размяна е
изгодна и за продавача, и за купувача
Всеки дава това, което му е в повече, и получава необходимото. За него обаче тайната на успеха е в закачката, в намигването. И в раздумката, която провокират както специалните вещи, така и веселите им етикети. Така купувачът се заседява в магазина, наднича по рафтовете, оглежда, пипа, пита. И някак неусетно си харесва антика. Така стига и до баналните стоки, които е свикнал да купува от други магазини. И си взема каквото му трябва - чиния, ваза, тор за цветята. Още по-важното пък е, че си тръгва с настроение, за да се върне скоро отново.
Тогава със сигурност търговецът пак ще го изкуши с хитро измислени предложения за бартер, които като с магическа пръчка вдигат оборота и от по-обикновените стоки.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
