Вторник,

Дворецът в Балчик пазел сърцето на Миси

От: Катя Иванова -
A
A
A
  • Кра­ли­ца­та ба­хай­ка прев­ръ­ща "Ти­хо­то гнез­до" във въл­шеб­на при­каз­ка от ка­мък и цве­тя

Мяс­то, ко­е­то тряб­ва да имам. То­ва си каз­ва ру­мън­с­ка­та кра­ли­ца Ма­рия, ко­га­то през 1921 г. за­ед­но със си­на си принц Ни­ко­лай виж­да за пър­ви път го­рис­ти­те скло­но­ве над за­ли­ва на Бал­чик. Тя е тол­ко­ва зап­ле­не­на от пар­че­то зе­мя, че по-къс­но ще на­пи­ше за не­го: "Цял жи­вот съм меч­та­ла за та­ко­ва мяс­то, пред­с­та­вяй­ки си, че то мо­же да бъ­де от­к­ри­то са­мо в Ита­лия, а ето го тук в Бал­чик". Да­ва му тур­с­ко­то име "Tenha Yuvah", ко­е­то ще ре­че са­мот­но­то или уе­ди­не­но­то гнез­до. И пос­т­ро­я­ва там ле­ген­дар­ния си Дво­рец. През го­ди­ни­те оба­че той и гра­ди­ни­те му ос­та­ват за­пом­не­ни ка­то "Ти­хо­то гнез­до".

Днес най-раз­п­рос­т­ра­не­на­та вер­сия за пос­т­ро­я­ва­не­то на Дво­ре­ца в Бал­чик е спон­тан­на­та лю­бов на Ма­рия към мяс­то­то. Не лип­с­ват оба­че и сър­деч­ни, и по­ли­ти­чес­ки мо­ти­ви. Ро­ман­тич­ни­те се кри­ят във фак­та, че ди­нас­тич­но об­ре­че­на на мъж, ко­го­то не оби­ча, Ма­рия цял жи­вот тър­си го­ля­ма­та лю­бов. Ле­ген­ди­те раз­каз­ват, че се­дя­ла с ча­со­ве на ка­мен­ния трон пред ви­ла­та, за да гле­да мо­ре­то, очак­вай­ки ри­ца­ря на сър­це­то си. По­ли­ти­чес­ки­те пък се ко­ре­нят още по вре­ме на Меж­ду­съ­юз­ни­чес­ка­та вой­на, ко­га­то Ру­мъ­ния на­ру­ша­ва под­пи­са­ния Пе­тер­бур­г­с­ки про­то­кол и на­па­да Бъл­га­рия в гръб. На 28 юни 1913 г. доб­ру­джан­с­ка­та й ар­мия се въз­пол­з­ва от от­със­т­ви­е­то на как­ви­то и да е бъл­гар­с­ки войс­ки сре­щу нея и не­о­без­по­ко­я­ва­на оку­пи­ра те­ри­то­ри­и­те ни се­ве­ро­из­точ­но от ли­ни­я­та Тут­ра­кан-Бал­чик. Го­ди­на по-къс­но съп­ру­гът на Ма­рия Фер­ди­нанд I се въз­кач­ва на ру­мън­с­кия прес­тол, но тъй ка­то Пър­ва­та све­тов­на вой­на ве­че е за­поч­на­ла, ко­ро­на­ци­я­та на крал­с­ка­та двой­ка се от­ла­га за 1922 г.

По вре­ме на вой­на­та Ма­рия по­каз­ва из­к­лю­чи­те­лен дух на пат­ри­от и уп­рав­ник, уп­раж­ня­ва сил­но вли­я­ние вър­ху по­ли­ти­ка­та на стра­на­та си. Неслу­чай­но мно­го ис­то­ри­ци твър­дят, че не Фер­ди­нанд I, а Ми­си, как­то от де­те е из­вес­т­на кра­ли­ца Ма­рия, уп­рав­ля­ва Ру­мъ­ния. Имен­но тя нас­то­я­ва дър­жа­ва­та й да се вклю­чи във вой­на­та на стра­на­та на Ан­тан­та­та. На фрон­та кра­ли­ца­та е ми­ло­сър­д­на сес­т­ра на чер­ве­ния кръст и лич­но се гри­жи за ра­не­ни вой­ни­ци. По то­ва вре­ме тя ус­пя­ва да на­пи­ше и кни­га­та си "Мо­я­та стра­на", с про­даж­би­те от ко­я­то фи­нан­си­ра ор­га­ни­за­ци­я­та.  Ко­га­то през 1921 г. по­се­ща­ва за пър­ви път Бал­чик, оп­ре­де­ле­но виж­да в град­че­то не са­мо сво­е­то уса­мо­те­но "ти­хо гнез­до", но и от­ли­чен по­вод да мар­ки­ра оку­пи­ра­ни­те през 1913 г. от Ру­мъ­ния те­ри­то­рии, ка­то из­г­ра­ди в най-юж­на­та им точ­ка сво­я­та лят­на ре­зи­цен­ция - дво­рец. Още по­ве­че, че в ра­йо­на ве­че са вдиг­на­ли ви­ли­те си из­вес­т­ни ру­мън­с­ки ин­те­лек­ту­ал­ци и хо­ра на из­кус­т­во­то. Сред тях са фа­ми­ли­и­те Щторк и Сат­ма­ре, как­то и про­чу­та­та ху­дож­нич­ка Чи­чи­лия Ку­цес­ку-Сторк. Ин­те­лек­ту­ал­ци­те и твор­ци­те са чес­ти гос­ти в крал­с­ка­та ре­зи­ден­ция, ко­е­то прев­ръ­ща Дво­ре­ца в кул­тур­но сре­ди­ще, а Бал­чик - в лю­би­мо мяс­то за ру­мън­с­ка­та ин­те­ли­ген­ция. Спо­ред ня­кои из­точ­ни­ци Ми­си си по­же­ла­ла Дво­ре­ца в Бал­чик ка­то по­да­рък за ко­ро­на­ци­я­та през 1922 г., но пла­но­ве­те мал­ко се за­ба­ви­ли. Кра­ли­ца­та ку­пу­ва пар­че­то крайб­реж­на иви­ца от не­го­вия соб­с­т­ве­ник - бу­ку­рещ­кия бан­кер Жан Кри­со­ве­ло­ни, през де­кем­в­ри 1924 г., за да пос­т­рои, как­то са­ма­та твър­ди, "ар­тис­ти­чен кап­риз", кой­то да от­го­ва­ря на ней­на­та същ­ност, стил и вкус. Стро­и­тел­с­т­во­то за­поч­ва прз 1925 г. ка­то пър­ва е лят­на­та ре­зи­ден­ция на Ми­си "Ти­хо­то гнез­до".

Ед­нов­ре­мен­но с гра­де­жа на ви­ла­та, те­че и офор­мя­не­то на гра­ди­ни­те око­ло нея. Съз­да­ден е цял ан­сам­бъл от сгра­ди, парк, цвет­ни алеи - ед­но ми­ни­а­тюр­но сто­пан­с­т­во, ко­е­то раз­по­ла­га­ло със соб­с­т­ве­на ох­ра­на, елек­т­ро­цен­т­ра­ла, по­ща, сто­ло­ва, раз­сад­ник за зе­лен­чу­ци и цве­тя, овощ­ни гра­ди­ни и ло­зя. Стро­и­тел­с­т­во­то прик­люч­ва през 1936 г. Две го­ди­ни по-къс­но Ми­си уми­ра, а след още две го­ди­ни - на 7 сеп­тем­в­ри 1940 г. цар Бо­рис III по­лу­ча­ва меж­ду­на­род­на под­к­ре­па и сключ­ва Кра­йов­с­кия до­го­вор. С не­го връ­ща Бал­чик и ця­ла Юж­на Доб­ру­джа в пре­де­ли­те на Бъл­га­рия. През 1948 г. Ру­мъ­ния и Бъл­га­рия под­пис­ват спо­ра­зу­ме­ни­е­то, по си­ла­та на ко­е­то крал­с­ки­ят ком­п­лекс е пре­от­с­тъ­пен за сто­па­нис­ва­не на бъл­гар­с­ка­та стра­на.

Две го­ди­ни Дво­ре­цът в Бал­чик па­зи сър­це­то на Ми­си. След смърт­та на Фер­ди­нанд I през 1927 г., кра­ли­ца Ма­рия ос­та­ва да жи­вее в Ру­мъ­ния, къ­де­то пи­ше и из­да­ва сво­и­те ме­мо­а­ри "Ис­то­ри­я­та на моя жи­вот".  Уми­ра на 18 юли 1938 г. и е пог­ре­ба­на до съп­ру­га си в ма­нас­ти­ра Кур­тя де Ар­джеш. Но съг­лас­но пос­лед­но­то й же­ла­ние, ней­но­то сър­це е пог­ре­ба­но в лю­би­мия й дво­рец в Бал­чик. След връ­ща­не­то на Юж­на Доб­ру­джа на Бъл­га­рия оба­че сър­це­то на Ми­си е пре­не­се­но и пре­пог­ре­ба­но в за­мъ­ка Бран.

Днес Дво­ре­цът в Бал­чик е ед­на от без­с­пор­ни­те гор­дос­ти не са­мо на Бал­чик, но и на ця­ла Бъл­га­рия. Ком­п­лек­сът ще бъ­де спе­ци­ал­но пред­с­та­вен в чет­вър­тък (19 сеп­тем­в­ри 2019 г. ) по вре­ме на кам­па­ни­я­та на в. "Стан­дарт" "10 при­чи­ни да ос­та­на в моя Бал­чик". 10 ог­ром­ни фо­то­па­на ще по­ка­жат пре­об­ра­зя­ва­не­то на ку­рор­т­ния град. Ще от­ли­чим и хо­ра­та, ко­и­то с де­ла­та и ус­пе­хи­те си са гор­дост не са­мо за сво­и­те съг­раж­да­ни, но и за ця­ла Бъл­га­рия. Хи­ля­ди ту­рис­ти от стра­на­та, Ру­мъ­ния и ця­ла Ев­ро­па се тъл­пят все­ки ден на пъ­тя, кой­то во­ди към Бо­та­ни­чес­ка­та гра­ди­на и Дво­ре­ца, за да усе­тят ма­ги­я­та на "Ти­хо­то гнез­до". То е по про­ект на ита­ли­ан­с­ки­те ар­хи­тек­ти Аме­ри­го и Ау­гус­ти­но. А уни­кал­на­та Бо­та­ни­чес­ка­та гра­ди­на към не­го е из­г­ра­де­на през 1955 г. от ака­де­мик Да­ки Йор­да­нов, рек­тор на СУ "Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки". Из­по­вяд­ва­ла три ре­ли­гии, ек­с­т­ра­ва­ган­т­на­та Ми­си се опит­ва да вгра­ди всич­ки свои чув­с­т­ва и емо­ции в ар­хи­тек­тур­но­то си би­жу. По рож­де­ние тя е ан­г­ли­кан­ка. По-къс­но оба­че при­е­ма пра­вос­ла­ви­е­то, но ос­та­ва из­вес­т­на ка­то пър­ва­та ко­ро­но­ва­на осо­ба, обя­ви­ла се пуб­лич­но за пос­ле­до­ва­тел на ба­хайс­т­во­то. Спо­ред не­го ре­ли­ги­и­те, по­ло­ве­те и ра­си­те са рав­но­пос­та­ве­ни, а  хрис­ти­ян­с­т­во­то и ис­ля­мът са пос­ле­до­ва­тел­ни от­к­ро­ве­ния на ис­тин­ния Бог.

За­то­ва и нес­лу­чай­но в Дво­ре­ца в Бал­чик се преп­ли­тат раз­лич­ни кул­ту­ри, вяр­ва­ния и сти­ло­ве. Той е въл­шеб­на­та при­каз­ка от ка­мък и цве­тя на ед­на кра­ли­ца. Пъ­тят към не­го се спус­ка меж­ду два ре­да ка­мен­ни сте­ни и спи­ра пред го­ля­ма­та пор­та на наб­лю­да­тел­на ку­ла - ка­ра­ул­но­то на ча­со­ви­те. В из­дъл­ба­ни­те от две­те стра­ни на пор­та­та ни­ши де­но­нощ­но сто­е­ли стра­жи. Две­те мор­с­ки ми­ни до тях пък от­п­ра­вя­ли сим­во­лич­но пре­дуп­реж­де­ние към все­ки, кой­то прек­рач­вал пра­га на "Ти­хо­то гнез­до".

Ми­си да­ва име на вся­ка гра­ди­на и алея в своя райс­ки дом. И днес ту­рис­ти­те се ди­вят на "Але­я­та на ви­но­то", "Але­я­та на ве­ко­ве­те", "Ви­ся­щи­те те­ра­си", "Бо­жес­т­ве­на­та гра­ди­на" и Ан­г­лийс­кия двор. Хит, раз­би­ра се, се най-ро­ман­тич­ни­те час­ти на ком­п­лек­са:  "Гра­ди­на­та с вод­но­то ог­ле­да­ло", "Мос­тът на дво­ре­ца" и "Мос­тът на въз­диш­ки­те".

В биб­лейс­ки стил - от ка­мък с из­се­че­ни вър­ху не­го кръс­то­ве, Ми­си из­г­раж­да Сре­бър­ния кла­де­нец. На­ри­ча го та­ка за­ра­ди крис­тал­но чис­та­та ле­де­на во­да с прек­ра­сен вкус, ко­я­то уто­ля­ва вся­ка жаж­да. За да е пъл­на хар­мо­ни­я­та, след­ва пре­лес­т­на­та Гра­ди­на на Ал­лах. Офор­м­ле­ни­е­то й от­не­ма 4 го­ди­ни. В нея сим­во­ли­те на хрис­ти­ян­с­т­во­то и мю­сюл­ман­с­т­во­то се до­пъл­ват, прев­ръ­щай­ки гра­ди­на­та в храм на ду­хов­ния мир и всич­ки ре­ли­гии.

В не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до те­ра­си­те има 25-мет­ров во­до­пад. От Гра­ди­на­та на Ал­лах пък по трис­т­руй­на чеш­ма в дъл­бок ка­ме­нен ба­сейн се спус­ка друг по-ма­лък во­до­пад. Чеш­ма­та е от 1865 г. и е вгра­де­на в зи­до­ве­те на Ним­фе­у­ма. Над ро­то­на­да­та на Хра­ма на во­да­та ня­ма пок­рив. Звез­ди­те се от­ра­зя­ват във вод­на­та по­вър­х­ност и из­г­леж­дат ся­каш са пад­на­ли от не­бе­то и мо­гат да бъ­дат хва­на­ти в ше­па.

В под­но­жи­е­то на па­рак­ли­са "Ус­пе­ние Бо­го­ро­дич­но" е "Але­я­та с бе­ли­те ли­л­иу­ми". Ед­ва ли е слу­чай­но. Пър­ви­те хрис­ти­я­ни вяр­ва­ли, че бе­ли­те ли­ли­у­ми са цве­тя­та на Де­ва Ма­рия. За­то­ва спли­та­ли вен­ци от тях. Тро­нът и ико­нос­та­сът в па­рак­ли­са са­ми по се­бе си са чуд­но про­из­ве­де­ние на из­кус­т­во­то. Из­ра­бо­те­ни са през 1721 г. А Ми­си ги от­ку­пу­ва от ос­т­ров Ки­пър спе­ци­ал­но за своя па­рак­лис.

Ми­си осо­бе­но дър­жа­ла це­ли­ят ком­п­лекс да се впи­ше ес­тес­т­ве­но в хъл­ма, да от­ра­зя­ва ар­хи­тек­ту­ра­та на Бал­чик по оно­ва вре­ме и да съ­дър­жа пос­ла­ния за един­с­т­во и хар­мо­ния. Та­ка в ней­ния рай има има ви­зан­тийс­ки пра­вос­ла­вен па­рак­лис, араб­с­ка къ­пал­ня, гра­ди­ни в мав­ри­тан­с­ки стил, гръц­ки ко­ло­ни. Чеш­ми­те пък са ук­ра­се­ни с ми­то­ло­гич­ни изоб­ра­же­ния, а бъл­гар­с­ка­та къ­ща с чар­дак за­вър­ш­ва с ми­на­ре.

Страст и скан­да­ли в ис­то­ри­я­та на Ма­рия

Още с раж­да­не­то си на 29.10.1875 г. в граф­с­т­во Кент Ма­рия Алек­сан­д­ра Вик­то­рия - прин­це­са на Ве­ли­коб­ри­та­ния и Ир­лан­дия, ся­каш е пре­доп­ре­де­ле­на за ве­ли­ки де­ла. Тя е нас­лед­ник на две­те най-мо­гъ­щи арис­ток­ра­тич­ни фа­ми­лии в то­га­ваш­ния свят - бри­тан­с­ко­то крал­с­ко се­мейс­т­во и рус­ко­то им­пе­ра­тор­с­ко се­мейс­т­во. По ба­щи­на ли­ния тя е внуч­ка на бри­тан­с­ка­та кра­ли­ца Вик­то­рия, а по май­чи­на ли­ния - на рус­кия им­пе­ра­тор Алек­сан­дър II.  Ма­рия има три сес­т­ри и един брат. Въп­ре­ки крал­с­ка­та кръв във ве­ни­те си сво­ен­рав­на­та Ми­си има бур­на ис­то­рия. За сър­деч­ни­те й ро­ман­си се но­сят ле­ген­ди. От де­те е смя­та­на за ед­на от най-же­ла­ни­те пар­тии в арис­ток­ра­тич­на Ев­ро­па. В нея се влюб­ва прин­цът на Уелс и бъ­дещ крал Джордж V, кой­то є пред­ла­га брак, но май­ка­та на Ма­рия се про­ти­во­пос­та­вя. Ко­га­то Ми­си е на 17 г., я омъж­ва за 10-го­ди­ни по-го­ле­мия от нея ру­мън­с­ки крон­п­ринц Фер­ди­нанд - пле­мен­ник на ру­мън­с­кия крал Ка­рол I. Бра­кът, от кой­то се раж­дат пет де­ца, оба­че е из­к­лю­чи­тел­но не­щас­тен за Ма­рия. Тя под­дър­жа ре­дов­на ко­рес­пон­ден­ция с близ­ка­та си при­я­тел­ка - аме­ри­кан­с­ка­та тан­цьор­ка Лои Фу­лър, ка­то в пис­ма­та си го­во­ри за от­в­ра­ще­ни­е­то, ко­е­то из­пит­ва към съп­ру­га си. Две­те най-мал­ки де­ца на Ма­рия и Фер­ди­нанд - прин­це­са Иле­а­на и принц Мир­ча, се раж­дат, след ка­то май­ка им се за­поз­на­ва с дъл­го­го­диш­ния си лю­бов­ник - принц Бар­бу Щир­бей. За ис­то­ри­ци­те ня­ма съм­не­ние, че имен­но принц Щир­бей е ба­ща на принц Мир­ча. След то­ва Ми­си за­поч­ва ро­ман­тич­на и скан­дал­на връз­ка с лей­те­нант Зи­зи Кан­та­ку­зин. През 1899 г. гръм­ва но­ва лю­бов­на афе­ра. Ма­рия от­но­во е бре­мен­на и мо­ли ру­мън­с­кия крал Ка­рол да ро­ди в Ко­бург. Ко­га­то ка­лят от­каз­ва, Ми­си в прав текст му за­я­вява, че де­те­то, ко­е­то очак­ва, е от ве­ли­кия рус­ки княз Бо­рис Вла­ди­ми­ро­вич - брат на бъ­де­щия съп­руг на сес­т­ра й Вик­то­рия. Ужа­сен, кра­лят да­ва съг­ла­си­е­то си и Ма­рия раж­да вто­ра­та си дъ­ще­ря, ко­я­то съ­що е на­ре­че­на Ма­рия, в спо­кой­на об­с­та­нов­ка в Ко­бург. Въп­ре­ки кри­ти­ки­те от стра­на на ос­та­на­ли­те си род­ни­ни, Фер­ди­нанд приз­на­ва и то­ва де­те за свое.

Мра­мор­ни­ят трон бил от Фло­рен­ция

Вяр­вай­ки, пре­ди да стъ­пи в Бал­чик, че ра­ят на зе­мя­та е в Ита­лия, Ми­си бук­вал­но пре­на­ся ду­ха й у нас.  Ита­ли­ан­с­ки майс­то­ри ра­бо­тят по гра­ди­ни­те и дво­ре­ца, изящ­ни­те ке­ра­мич­ни­ каш­пи в не­го са до­не­се­ни пре­ди век от Бо­ту­ша. Най-древ­на­та на­ход­ка е от II век. То­ва е мра­мор­ни­ят трон, до­не­сен от Фло­рен­ция. Смя­та се, че е при­над­ле­жал на рим­с­ки пат­ри­ций. Над 200 ар­те­фак­та па­зи дво­ре­цът в Бал­чик. Лю­бо­пит­но­то е, че те всич­ки са ав­тен­тич­ни - ня­ма ни­то ед­на реп­ли­ка. Та­зи го­ди­на бя­ха рес­тав­ри­ра­ни. Сред тях са две ог­ром­ни дел­ви - пи­ту­си, в ко­и­то през пе­ри­о­да ХI-XIII век са би­ли съх­ра­ня­ва­ни жи­то, зех­тин и ви­но. Осо­бе­но ин­те­ре­сен е вто­ри­ят ка­ме­нен трон. Той е из­ра­бо­тен от спе­ци­фи­чен ка­мък от ня­ко­гаш­на­та ка­ме­но­лом­на в Бъл­га­ре­во. На дъ­но­то му на ла­тин­с­ки са из­дъл­ба­ни ду­ми­те "Дже­ми­на Уди­не Ита­лия". Спо­ред рес­тав­ра­то­ра Ни­ко­лай Са­вов ста­ва въп­рос за ар­те­факт от­п­ре­ди 100 г., ко­га­то е бил гра­ден Дво­ре­цът на кра­ли­ца Ма­рия Един­бург. Пред­с­тои да се из­ди­рят до­ку­мен­ти, ко­и­то да под­с­ка­жат вяр­на ли е те­о­ри­я­та му, че най-ве­ро­ят­но Ми­си е до­ве­ла ита­ли­ан­с­ки майс­то­ри, за да го из­ра­бо­тят на мяс­то. Пред­по­ла­га се, че Дже­ми­на е име­то на майс­то­ра ка­ме­но­де­лец, а Уди­не - род­ни­ят му град. Осо­бе­но ин­те­рес­ни са ко­ло­ни­те в Але­я­та на ве­ко­ве­те. Те са пре­не­се­ни от Гър­ция. Те са би­ли са по­да­ре­ни на кра­ли­ца Ма­рия за 50-ия й рож­ден ден от зет й - сръб­с­кия крал Алек­сан­дър Джор­дже­вич.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички