Колосална статуя на Левски, издигната край Свиленград - на границата между Изтока и Запада. Този проект трупа все по-голяма популярност в социалните мрежи, чието авторство принадлежи на сдружението "Аз обичам България". За цялостната композиция е обявен национален конкурс съвместно със съюза на архитектите и община Свиленград. Идеята е Левски да бъде изобразен без оръжия и други символи на агресия, неговият паметник да е най-високият в България. А освен статуята да се построи и интерактивен музей, който с помощта на видео, звукова, светлинна и холограмна визуализация да пресъздаде най-ярките моменти от българската история.
Наградният фонд на конкурса е 35 000 лева, а победителят ще бъде избран от жури през пролетта на 2014 г. По-късно проектът ще се реализира изцяло чрез дарения - пари започват да се събират през ноември, а повече информация има на www.pametnik.bg. Огромната статуя би трябвало да се издигне до 2017 г. - когато се навършват 180 години от рождението на Апостола на свободата, казват организаторите. Целта е инициативата да се превърне в национална кауза. Българското сдружение е изчислило, че стойността на нашия Левски ще е около 4 милиона евро. Андрей Пантев, Андрей Слабаков и Христо Мутафчиев са от основните фигури, подкрепящи идеята за паметника.
Андрей Пантев:
Апостолът е чист идеал
Не може едно общество и особено нация с претенция за 13 века цивилизация да няма безукорни идоли. Имаме потребност днес, драмата е, че тези идоли са от миналото. И затова Левски възниква като идолопотребност. Левски е бил личност, която няма капка идея за печалба, капка идея за министеруване, депутатство и прочее. Той е бил различен от другите и се е превърнал в техен идол. Съдбата ни прати много навреме Левски като контрапункт, като поанта на това, което се случва по-късно в България, където търговците стават по-важни, където успехът се измерва с пари. Поради това Левски става такъв възвишен идеал - не само с конкретиката, а с чистотата, която е притежавал и която пренася през поколенията и до днешна България. Днес Левски ни е необходим, за да припомняме на себе си, а и на всички около нас, че е имало хора, които не са се интересували какви ще станат след българското освобождение. Че е имало хора, които не са се интересували как върви еврото към долара, имало е хора, които са се интересували само от едно - да се появи България на европейската карта. Те не са имали кой знае какви илюзии, че ще бъде всичко безукорно, но са искали да възстановим своето вековно великолепие. Днес Левски все още се помни. Младите все пак знаят, че е имало такова момче - хубавец, захвърлил расото не защото не вярва в Бога, а защото смята, че трябват дела, действия, саможертва. Левски е искал бъдеща България да бъде и една справедлива държава - и социално, и морално. И все още хората, макар и автоматично, знаят кой е Левски. Хората водят дечицата до паметника и може би и заради това трябва да има още един паметник. Трябва да има къде да заведеш внучето си. И както християнската религия има потребност от църкви, за да имаш място, където да се помолиш, по същата логика е хубаво да има къде да закараш внучето си на екскурзия или на 19 февруари да остави една китка.
Христо Мутафчиев:
Статуята е инвестиция в бъдещето
Днес българите не се гордеят, че са българи, забравили са корените си и повече от всякога им трябва нещо, което да ги сплоти. По време на криза трябва да се обърнем към корените си и да знаем кои сме. Кризата е в мисленето ни и поради това ние променяме своето ежедневие и бит: ставаме по-комерсиални, по-материални, вместо да живеем като истински човеци. Но именно по време на криза трябва да се обърнем към историята, защото тя е нашата инвестиция в бъдещето. Да извадим от нафталина паметта на България и историята на великите личности на страната ни. Защото за да ни има днес, да дишаме, да ходим по улиците, за това е допринесъл един голям българин като Левски.
В този смисъл построяването на паметник на Васил Левски е част от пътя към нашето израстване. Точно във време на политическа, духовна и човешка криза, в която се намираме, това ще бъде нашата Голгота като нация... Всички българи трябва да бъдат съпричастни към една такава идея, да дадат частица от себе си, от сърцето си, от душата си, за да може образът на Левски да остане далеч в бъдещето. Един такъв паметник е част от промяната, която предстои. Ако днес Левски погледне България, най-вероятно щеше да каже на българите: "Какво правите? Аз за какво умрях? Опомнете се". Просто знам, че това, което щеше да види, изобщо нямаше да му хареса. И мисля, че ние самите сме си виновни за това. Нека бъдем така добри да успокоим духа му и да му дадем дължимото. Най-важното в идеята за този монумент е, че българите ще трябва да се обединят, за да го случат. Това ще бъде огромна стъпка към оцеляването на България.
Андрей Слабаков:
Той е обединител
Достатъчно много неща ни разединяват. Хубаво е нещо да се направи, което да може да обедини всички. Трябва да има някой, около когото да се обединим - Образ, Герой. Някой, който е символ на България. Едва ли ще се намери човек, който да не се сети първо за Апостола. Левски винаги ни е бил необходим, защото са много малко хората (изобщо в целия свят), които наистина са "нормални", почтени и отдадени на родината. Той е явление. А днес какво можем да направим? Едно нещо е: да не ги забравяме. Защото те наистина са дали всичко за Родината - не само живота си. Всичко.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
