В кухнята на Рихтер

В нормални времена рядко се сещаме за тях. В последните дни обаче към работата им гледа цялата държава. И главно Перник. Това са хората, които минути след труса ни съобщават магнитуда и епицентъра му, предупреждавайки да не изпаднем в паника. За жалост все още не могат да го предсказват. Но пък разполагат с около 30 станции, които държат пръста си на пулса на Земята - тук и оттатък границата.

"Апаратурата си е апаратура, но без дежурен сеизмолог няма как да се мине", разказва доц. Емил Ботев от Геофизичния институт към БАН. Причината - дори и най-новата цифрова техника, записвайки земетресенията, нерядко ги "застъпва" и не ги отличава едно от друго. Така се случва "умната" апаратура да възприеме няколко труса в различни точки като един. В такива случаи, въпреки че техниката предлага решения още до минута-две, те най-често са погрешни и се налага човекът да вземе нещата в своите ръце. Това става в около 10 на сто от случаите, разказва шефът на секция "Сеизмология" в Геофизичния институт на БАН Емил Ботев.
В България въвеждането на апаратура за регистриране на земните трусове започва през 1980 г., а до следващата вече имаме 10 станции - достатъчно, за да говорим за мрежа. В момента станциите ни са 22 плюс две уж временни, които обаче здраво са се закотвили край Козлодуй и Провадия на принципа, че временните неща са най-постоянни. Причините втората да е разположена именно в Провадия е

добивът на сол, който засилва активността

на земята. Освен това ползваме и инфо от апаратурата, разположена в пограничните райони на Гърция, Македония и Румъния, която ни дава допълнителен поглед към трусовете. Които, както се знае, не признават граници.
"През 2006 г. цялата ни апаратура бе подменена с цифрова", разказва Емил Ботев. Аналоговите "барабани", върху които автоматични писци изписват кривите на труса, обаче още стоят и медиите предпочитат да си правят снимките там, защото изглеждат по-атрактивни, смее се той. 5-6 от тези аналогови анализатори обаче продължават да работят - за в случай, че настъпи срив в модерната техника. Разговаряме с Емил Ботев малко след вторичния трус в Перник от 29 май и силното земетресение, хвърлило в паника Италия, и специалистът тутакси показва

колко различни са кривите върху "барабана"

За Перник - енергични и много по-къси, сякаш писецът е драскал на едно място, защото трусът е по-близо до нас. "Връзка между двете земетресения не бива да се търси, те са на различни макроплочи", подчертава отново сеизмологът. "Италианското е с много по-висок магнитуд и отделя 900 пъти повече енергия".
Минути след като апаратурата регистрира земетресението, данните се качват на сайта на института. Онова, което хората не знаят обаче, е, че паникьосаното им влизане в нета, за да проверят с какъв магнитуд ни е друснало току-що, всъщност пречи на специалистите да прецизират информацията, която ни поднасят. Защото страницата им "забива" и не могат да се свържат със сродните служби от други страни, които също подават информация за земетресението. "Много трусове са в пограничните райони и не можем да ги отчитаме едностранно. В резултат на данните от други държави можем да дадем по-всеобхватна информация, особено за магнитуда. Хората обаче не са свикнали, че трябва да влязат в страницата и после веднага да се изключат. Те стоят в нея и чакат допълнителна информация, а ние няма как да им я дадем". Дори и по време на вторичните трусове в Перник се случвало

нетът да блокира заради наплива

на желаещите да проверят какво се случва. "Когато информацията е едностранна, тя е по-изкривена. За да се посочи по-верен магнитуд, е нужно малко повече време". Нужно е да се определи и отделеното количество енергия от земята, защото именно на неговата база се оценява как ще действа върху жилищния фонд. За подобна оценка понякога трябва дори цял ден. А тъй като земните недра не са нещо хомогенно, въздействието на труса в различни посоки е различно. Оттам се получава и разликата в магнитуда, която специалистите от време на време подават. Отчасти причината е и във факта, че апаратурата в различните държави също е различна, макар че вече се правят опити тя да бъде унифицирана, разказва Ботев. Друга причина е обаче, че първоначално данните се дават само на базата на вълните, а едва по-късно - и на отделената от земните недра енергия. Понякога разликата може да бъде цяла единица. Между впрочем тук не говорим за Рихтер - сеизмологията вече не използва неговата методология на измерване, а нейни производни. Името на родоначалника на скалата обаче се е запазило. За да бъдат оценени разрушенията обаче, се ползва друга

скала, която се състои от 12 степени

Популярното й име е Медведев-Шпонхоер-Карник, но напоследък е прекръстена по директива на ЕС. От нея може да се съди за силата на труса, разказва Ботев. Според него след пернишкия трус са пострадали преди всичко сгради, които са некачествено построени, например без железобетон. "Ясно се вижда, че при повечето от тях става дума за гредоред", разказва той.