Четири сгради, добре съхранявани и пазещи духа на времето. Манастири, църкви и училища, в които човек се връща като с машина на времето в красивата епоха на Възраждането. Девическото училище в Сопот е мястото, което вдъхновява Иван Вазов за образа на Рада Госпожина. Храм-паметникът "Рождество Христово" пък е една от най-красивите старопланински атракции, построена по инициативата на прочутия граф Игнатиев и майката на генерал Скобелев. Ето коя е златната четворка от сгради, в които историята оживява.
Девически манастир в Сопот
Девическият манастир "Въведение Богородично" се намира в центъра на Сопот и е построен през XV в. на мястото на стар параклис. От 1869 до 1872 г. сопотският метох е бил скривалище на Васил Левски по време на неговите обиколки из България. Монахините от манастира са участвали дейно в националноосвободителни битки на българския народ. Една от тях е смелата Христина, която е помагала на Левски в укриването му. През нейната килия той стигал до подземно помещение, което не се виждало отвън и за което никой не знаел.
През 1877 г. турците опожаряват Сопот, манастирът също пострадал, а игуменката Христина е преследвана и убита от турците. След огъня оцеляват само част от жилищните сгради, сред които скривалището на Левски, църквата към манастира и една лоза в двора му. За тази лоза в наши дни се говори, че е на повече от 350 години и е най-старата лоза в България, а може би и в цяла Европа. До ден днешен тя продължава да ражда грозде. Църквата, оцеляла след опожаряването, също датира от XV в. Тъй като е строена по време на турското робство, тя е вкопана в земята и безкуполна. Според легендите турците се опитали да я запалят, като я пълнели със запалена слама, но някаква велика сила спирала огъня. Единствените стенописи в храма са на двама светци и датират от XVII в. Манастирът притежава някои интересни икони, между които храмовата "Въведение Богородично", датирана от 1823 г., и иконата на св. Никола от 1860 г., дело на копривщенеца Христо Попенчев.
След реставрирането в сопотския метох е съществувал скрипторий за преписване на църковна литература и иконописна школа за монахини, действала до 30-те години на ХХ в. В обителта се е помещавало и основно училище. В жилищната част на сградата е запазена килия, в която са живели Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина, героини от романа "Под игото" на Иван Вазов. Светата обител е описана от Вазов и в другите му класики като "Нова земя", "Чичовци", "Хаджи Ахил" и др.
Радино училище
Девическото училище в Сопот е още запазено и е съвсем същото като в "Под игото". От името на учителката в града Рада Госпожина, също героиня в романа, идва и името на училището - Радино училище.
Самото школо е построено през 1850 г. и е едно от първите девически училища в България. Опожарено е по време на Руско-турската освободителна война и e възстановено през 1879 г., само година след Освобождението. От възстановяването до 1917 г. сградата е използвана за килимарско училище, а от 1917 г. до 1930, след пожар в новото за града училище, учебните занятия отново започват да се провеждат в девическото.
В сегашния си вид Радиното училище предлага на посетителите да разгледат помещение, което пресъздава класна стая от времето на Възраждането. В нея са подредени четири реда с дълги учебни банки. На първия ред са седели най-малките ученички, които са пишели с дървена пръчица върху пясък. Вторият ред чинове е отреден за по-знаещите, които пишат върху черни дъскички. А последните два са за най-големите ученички, които вече могат спокойно да четат и пишат. Те са работели с мастилници и гъши пера. На едната стена на класната стая са наредени няколко таблици с букви и цифри, с помощта на които ученичките са се учели да пишат, четат и смятат.
На отсрещната стена в две стъклени витринки са запазени две отделни групи с табелки: за наказание и за поощрение. Табелки с надписи като "немърлива", "непослушна" и други са използвани за наказание. Провинилите се ученички трябвало да ходят с тях през целия ден в училището и след това да минат и през града, за да ги видят всички. Друг метод за наказание, много популярен през Възраждането, е затварянето в "тъмница", която се намира под учителската катедра. Такава тъмница може да се види и в "Радиното училище". Рада Госпожина явно е била строг преподавател, много държащ на дисциплината.
Руска църква
Храм-паметникът "Рождество Христово" се намира в склоновете на Стара планина, в непосредствена близост до град Шипка. Отдалеч се забелязват прекрасни златни куполи, които привличат посетителите. Строежът е започнат през 1885 г. по проект на архитекта А. Й. Томишко. Открит е през 1902 г. в присъствието на руски генерали и е посветен на загиналите в Руско-турската освободителна война руски войници.
Храмът е построен по инициатива на граф Игнатиев и Олга Скобелева - майка на руския генерал-майор Михаил Скобелев. Средствата са събрани от дарения на територията на Русия, а земята е предоставена от жители на гр. Шипка. Църквата е богато украсена в руски стил, а камбаните (най-голямата от които тежи 12 тона) са направени от намерените в района гилзи. Първоначално манастирът е бил руска собственост, но през 1934 година е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. През 1970 година храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата. Църквата е стенописвана два пъти - през 1902 г. и през 1959 г. Има един централен купол и четири по-малки с позлатени кръстове.
До западната й фасада е 53-метровата камбанария с общо 17 камбани, а по външните й стени са вградени 24 мраморни плочи с имената на 18 491 руски воини и български опълченци, дали живота си при Шипченската битка и край Казанлък. В подземно помещение е разположена криптата на храм-паметника. В нея са поместени 17 каменни саркофага, в които са положени тленните останки на загинали войници от 1-ви до 10-и полк на руските войски. Освен саркофазите има още снимки преди, по време и след построяването на храма, карти, както и първите планове за строежа. Около самата църква е изграден прекрасен парк с дървета, поляни и пейки. Руската църква в Шипка е примамливо с красотата и спокойствието си място.
Казанлъшка гробница
Край Казанлък досега археолози са открили три гробници със стенописи, които са доказателство за широкото използване на живописта като елемент на вътрешна декорация на тракийските гробници през елинистическата епоха. Казанлъшката гробница безспорно е най-интересната от тях и благодарение на уникалните си стенописи е придобила световна известност.
Открита е случайно на 19 април 1944 г. от войници, докато прокопавали галерия за противосамолетно скривалище в казанлъшкия парк "Тюлбе". Много скоро след като започнали разкопките, войниците се натъкнали на грубо иззидана каменна стена. След като я разбили, те влезли в нисък и тесен коридор, след който следвало кръгло засводено помещение. Малкото предмети, които са намерени в гробната камера, навеждат археолозите на мисълта, че гробницата е била ограбена още в древността. Част от намерените предмети свидетелстват за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха, а жертвените огнища се свързват с езическия обичай, характерен за траките - жертвоприношения, с които да бъдат почетени мъртвите.
Богатата на стенописи гробница се смята за уникална постройка за времето си. Силно впечатление прави широк фриз с фигурална живопис, намиращ се с куполното помещение (гробната камера). На него е разгърната обширна многофигурна композиция на тема "Погребално угощение". На централно място в композицията се откроява знатна тракийска съпружеска двойка. Мъжът - с тъмна коса, спускаща се на къдрици, е седнал спокоен върху пъстра възглавница. Жената до него е седнала на красиво кресло. Важен момент от композицията е наличието на лавров венец на главата на тракиеца, което е знак, че той е бил героизиран. Около двете главни фигури са изобразени прислужници, ратаи, коняри, музиканти и други. Част от композицията са и шест пищно украсени коня, два от тях богато оседлани, вероятно собственост на покойниците. Най-горната част на купола е разделена на три полета, като във всяко едно от тях е представена препускаща конница.
За съжаление оригиналната казанлъшка гробница днес е затворена за посетители, тъй като скоро след откриването й част от стенописите започнали да се рушат заради навлизащата влага. В близост до нея е изградено пълно нейно копие, в което не е пропусната нито една малка подробност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
