Синовете: Враговете на Радой мразеха и нас

София. На 24 май по обяд на площадчето пред някогашното кино "Изток" ще се появи странна фигура. Артистично разрошена, тя като че ли пита нещо: Мокриш ли котето? Ако решите да отговорите, бъдете сигурни, че човекът няма да ви чуе. Защото той е от бронз. Нарича са Радой Ралин и неотдавна живееше в оня блок надолу по булеварда. За да е паметник, но като жив, заслугата е на Георги Чапкънов. Той вае приятеля си за трети път. Но за първи в цял ръст. Ако през 1994-а не си беше отишъл от този свят, Радой днес щеше да навърши 90 години.

Кин Стоянов е журналист, брат му Стефан е музикант. Съдбата ги е орисала да бъдат синове на Радой Ралин. Това е повод за гордост, завист, любов и омраза. Да бъдеш наследник на сатирик от такъв ранг, е и тежка участ, казват наследниците на големия сатирик.

Кин: Като правиш интервю, няма ли да те обвинят в конфликт на интереси.

- Защо?

- Роден си Ямбол, Радой също. Радой първо е засукал еврейско мляко. В нощта, в която се ражда, умира сестра му Събина. Майката получава родилна треска. 40 дни е между живота и смъртта. Тогава баба му се обръща към едно съседско еврейско семейство, чиято по-голяма дъщеря Луна е имала поотраснал отрок. Така Димитър Христов Хадживълчанов засуква първото си мляко. После е осиновен от вуйчо и така става Димитър Стефанов Димитров. В Сливен е известен като Митко Модерното, защото баща му имал книжарничката "Модерно изкуство".

- Завиждаха ли ви, че сте синове на Радой.

Стефан: Радой е като камертон. Дава един тон. Които го мразят, мразят и нас, които го обичат...

- Кои бяха повече?

Стефан: Какво да ви кажа. Доста момичета ми не наваляха. Дали заради личен чар...

Кин: Татко казваше: Малкият ми син Стефан е от секцията на непрощаващите.

Стефан: Тук имаме едно стихотворение на Радой за евреите. Писано е 1972 г. Преведоха го на иврит. Молим да го публикувате. Ето негово интервю, озаглавено "НАЦИОНАЛИЗМЪТ И АНТИХУМАНИЗЪМ". Радой не може да се вкарва в друга ниша. Не него прабаба му е красивата арменка Мария, млечната му майка е еврейката Луна, разказваше весели истории за приятелите си цигани от Сливен, харесваше певицата Йълдъз Ибрахимова, сатирика Турхан Расиев, беше най-силният глас срещу насилственото сменяне на имената на турците.

- Какъв баща беше? Занимаваше ли се с вас?

Кин: Занимаваше се, доколкото може. Когато остана без работа, трябваше да превежда. По този начин осигуряваше прехраната. И понеже през деня непрекъснато идваха хора, на които той не можеше да откаже внимание, единственото време за работа бяха нощите. Дори има стих: Поетите измислиха нощта. Работеше до зазоряване, спеше до късно, но винаги, когато можеше, ни викаше, разговаряше.

Стефан: Когато смяташе да откаже някоя награда или екскурзия, непременно държеше да се посъветва.

Кин: През 1981, покрай политическото разведряване, може би за демамогия, го включиха в много представителна делегация за чужбина. Беше в Хисаря. Извика ни един след друг. И казва: Ако отида, няма да ме цензурират, ще имам полза. Но аз ще откажа, защото по БНР и телевизията не пускат музиката на Милчо Левиев.

- Вие какво го посъветвахте?

Стефан: Подкрепихме го. Но знаех, че той вече го е решил и дори да му кажа, е без значение.

- Последната пенсия на Ралин е 63 лева, но винаги е отказвал парични награди. Чувствахте ли се лишени от нещо, което може да бъде ваше?

Стефан: Не, не сме били лишени. Той работеше. Има стих: Да научим своите деца на бедност, както хората от всяка земна точка свикват с климата и стават част от него.

- Насочваше ли ви в професията? Кин, вие като прописахте, какво ви каза?

Кин: Чувстваше се неудобно. Всички писателски деца прописаха и аз, барабар Петко с мъжете. Много искаше Стефан да завърши Художествената академия, защото той определено има талант. Баща ни първо е започнал да рисува карикатура и по тях да пише смешни епиграми. През 1988 г. проф. Иван Газдов беше добре подготвил Стефан, но ден преди изпита пребиха брат ми. Акция срещу Радой.

Стефан: Радой си изкара старините в бедност. С негодувание отхвърли предложението да му дадат персонална пенсия. Бяха двадесетина души културни дейци. Каза: не. Аз съм с редовия български пенсионер. Затова пишеха за него, че ходел с измачкани дрехи.

Интересно, че тези негови постъпки се възприемаха от всеки през призмата на собственаото му Аз. Имах една приятелка, PR агентка. Когато Радой отказа да вземе колата "Форд", от "Ку-ку", тя определи действията му както блестяща рекламна акция. Друг, боксьор, боец пък каза, че в 1300-годишната ни история няма такъв рекламен връх.

Бях в болница и баща ми дойде. До мен имаше един тъжен, самотен човек. Седна до него и започна да го разпитва. Все едно на него е дошъл на свиждане. Дотам, че се почувствах засегнат.

- Приятелите му в писателския кръг ли бяха?

Стефан: Той делеше на четири категории: Първа - каста от най мръсната, шефове, ЦК и т.н. После: подлога на кастата. Трета: върти се около кастата и накрая честен човек. Най-близки му бяха: Милчо Левиев, Димитър Аврамов, Борис Христов, Борис Димовски, Васил Чертовенски. С Валери Петров бяха приятели, но не общуваха много. Когато Валери си купи първата кола - един легендарен москвич, от ЦУМ дойде у нас. Звънна и каза: Радо, купих си кола, идвай с децата да ви повозя...

- В края на 70-те сценарият на Радой Ралин за Левски вече е получил финансиране, като че ли нещата тръгват. Но започват снимки на филми Борис Първи, Иван Асен, Аспарух. Това дало повод на Радой да каже: Царете пак се уредиха за сметка на Васил Левски.

- Какво стана с този сценарий?

Стефан: Преди това горещо препоръчвам новата книга от Радой и за Радой "Вървя си по пътя", сборник от интервюта на издателство "Балкани" и Георги Гроздев. А колкото до сценария на филм за Левски, той е изиграл своята роля. Баща ми осем години е без работа, продава къщата в Сливен, за да живеем, и се затваря в Народната библиотека. Изчита всичко свързано с Левски. Казва, че заслугата за сценария не е негова. Той просто е подредил тази фактология. Левски го е вдъхновил и му е дал сили да живее.

Градинарят на лютите чушки

Когато през 1992 по "Буная", която водеше към току-що родения вестник "Стандарт", се появяха Радой Ралин и Борис Димовски, те сядаха в ъгловото кафене, а редакцията спираше работа. Скупчваше се около мъдреците, за да слуша. По-точно Радой, защото Димовски повечето време мълчеше.

Който е чел ранните разкази на Радой Ралин, сигурно е разбрал: Авторът им е такъв особняк, че може да направи от юргана на хазайката си знаме. При това не го връзва за комина на къщата, а го развява по фронтовете, за да убеди и най-големите военни стратези, че без хубав юрган никаква битка не може да бъде спечелена.

В личните битки на поета обаче по-често са пораженията. Поне така си мислят онези, които стоят по-високо в приказката за стълбата. Приживе Ралин намразил "Лютите чушки" и до края на живота си не ги и поглеждал. Заради тях осем години не му давали работа. Историята е твърде известна, за да я повтаряме. Вторият тираж на малката книжка, кръстена на хапливия зеленчук, е изгорен. Думите "Сит търбух/за наука глух и прасето със завъртяна опашка" вбесили Тато. Димовски обаче докрай твърдеше, че завъртулката в рисунката в никакъв случай не е подписът на Първия, както го винили. Та аз откъде да знам как се подписва Тодор Живков, казваше, но кой слуша. Властта громи и не пита. За себе си и своя приятел гениалния художник казваше: "Винаги съм бил нежен и лоялен в любовта. Пълна противоположност на Радой (Ралин). Той е повече по шума и спектаклите. Види на улицата някоя по-млада жена и въпреки че е непозната, отдалеч започва да и се радва: "Добър ден, госпожа, колко добре изглеждате, дано ви бисира партньорът ви тази нощ." Оная му се усмихва и от това славата му на съблазнител расте. Той е от Сливен, където живеят повече цигани, аз съм селско момче от Родопите, затова съм по-мълчалив и затворен. Но не изключвам да съм имал повече завоевания от него."

Ако днес се издадат всичките анекдоти, вицове и епиграми, които се приписват на Радой Ралин, ще се получи многотомник колкото "Болшая съветская енциклопедия". Интересно как един сериозен аскет (не е пиел, не е пушел) е станал легенда на смешното. Бохем по дух, демократ по душа, член на най-прогресивни за времето си организации - РМС, БСП, СДС, той се отричаше от всичките, като ги види накачулени с кариеристи и лапачи.

"Нямам своя политика, казваше. Служил съм на убежденията си. А те винаги са били демократични. Обожавах Атанас Далчев, Илия Бешков, Никола Фурнаджиев. Бяхме един малък кръг, който се считаше за архипелаг на сушата. После сушата се превърна в кал. Аз съм за демокрация с грация."

Към конкретните грации обаче отношението на Радой Ралин е крайно противоречиво. Според него жената е такова нещо, че винаги може да отклони мъжа от верния път. Дали той ще пропадне, или ще се въздигне, зависи само от нея. Волята на мъжа е в женски ръце, казваше мъдрецът: По-хубаво нещо от влюбването няма. За щастие това често ми се е случвало, макар повечето от любовите да са били несподелени... Причината е, че на младини не бях красив и жените не ме харесваха. Сега същите тези жени ме харесват, но много остаряха. Не стават за любов. Така съм удовлетворен заради някогашното безразличие. Е, вярно, че има млади, които ме харесват, но вече съм станал скептичен. Спрямо себе си.

Най-мъдрото заключение, до което стигнал поетът, е, че жената трябва да се люби осем пъти на ден, така че да й остане още по толкова за работа и сън.

Радой Ралин нямаше часовник и телефон. Радваше се на саксия с посаден налъм, който чакаше да цъфне. Той и кола нямаше. Въпреки че пред цяла България някогашните кукувци му подариха нов "Форд", то си остана пешак. А лимузината по волята му замина за някаква поликлиника или болница. Последната пенсия на Радой Ралин бе 61 лев. Пари, които се изпаряват, докато ги погледнеш. Въпреки това Ралин осем пъти отказа да стане депутат, не пожела персонална пенсия, много парични награди, бореше се за правата на пенсионерите и никога не се дистанцира от орисията им.

Скитници под жълтите звезди

Радой Ралин

Всеки евреин е една балада,

не фантастика, а история.

Погледът му таи отблясъка

на вселенските цивилизации

и влагата от пушека на кладите

при всички цивилизации и разгроми.

С Причастията на Истината

евреите претвориха

митологията в изкуство

природните стихии в познание,