Местните се надяват на промяна заради младите хора
Бог още е високо, но е време държавният глава да не е далеко, казват хората от Изгрев
В единствената секция под номер 119 в благоевградското село Изгрев всичко е спокойно и тихо рано сутринта в изборния ден. Покрай урните са минали не повече от 30-40 души от общо 611 избиратели. Само на 20 метра от сградата на кметството, където се гласува, нито е спокойно, нито е тихо. Защото тук „заседава" местният „парламент". Е, членовете му нямат удобствата на депутатите в Народното събрание, насядали са по пластмасови столове. Масата не е кръгла, но дебатите вървят с пълна пара. Но за политика и дума не става. Тя е тема табу, тъй като е въпрос на личен избор кой за кого ще гласува за президент и вицепрезидент и ще подкрепи ли националния референдум.
„Ако носите пари, питайте, че иначе не коментираме в днешния ден политиката, че ще ни обвинят в неправомерна агитация", с тези думи и усмивка посреща екипа ни един от десетимата мъже. Те представляват своите съселяни в
своеобразния „парламент", разположен пред бакалията
в селото. Никой от тях не е гласувал до момента. „Чакаме колата с парите, ще дойде към 13,30 часа" продължава с шегите същият чешит. Другите веднага го прекъсват и обясняват, че това за колата е шега, но не е шега, че продължават да размишляват. Не им стигнала съботата. Но в неделя го правят само наум, че да не влияят на останалите. „Най-лошото е, че от президента, който е да е той, почти нищо не зависи. А ако управляващите я карат по същия начин, както тези 25 години, нищо добро не ни чака. Чакат ни само парцелите в гробищния парк", проявява черен хумор най-възрастният „парламентарист". Не спира да се шегува и Деспот Безински, внук на първия заселник в селото, дошъл от друго благоевградско село – Падеш. Затова и думата му се чува и на две не се троши. „Всички вземат държавни постове и забравят кои са и откъде са тръгнали. Ще взема да гласувам за Митьо Пищова, поне кюфтета ще ни нахрани, че другите само обещават, пък после ни забравят. А може и някое джакузи да ни направи", майтапи се Деспот и отпива от пелина за настроение и за кураж, че да отиде до урните и да избере един от кандидатите. Друг от групата издава, че в събота бил на казана, за да свари ракия. Затова е спокоен, който и да е следващият президент. „Ще има с какво да изкарам зимата, че и гости да посрещна, за да не се изложа. Купил съм и чувал зеле, ракията и салатата са осигурени. Че от президента няма какво да чакаме, до нас няма да му е на него, той държава ще командва,
с големци ще се среща, а не с такива като нас
споделя мъжът. Всички обаче са категорични, че държава без президент не може. Както и селото им да продължава да съществува без църква. На 16 октомври местните хора направиха първата копка на православен храм „Свети Иван Рилски-Чудотворец", тъй като тук никога не е имало света обител. За да има къде да палят свещи и да се молят за здраве и благоденствие. „Понеже Бог високо, президент далеко. Но надеждата ни умира последна. Вярваме, че молбите ни ще чуят и Господ, и новият държавен глава. Дано пък бъдещият ни президент помогне на нашата кауза – по-бързо да съберем необходимата сума и да построим църквата си", казват местните. Признават съвсем искрено – много им се иска новият държавен глава да може и да ги чува, и да приема и откликва на жалбите им. „Жребият е хвърлен, аз гласувах, а вие още умувайте. Сега отивам спокойно да си налея 200 грама...вода, че да отбележа изборния ден подобаващо", подхвърля Владо, който минава край „парламента" на път към дома си. Думите му карат някои от мъжете да станат и да влязат в сградата на кметството, за да упражнят своето конституционно право. Другите имат нужда от още време. Но не за да чакат „колата с парите", а да продължат с лакърдиите. Защото време за гласуване има. „А и е сигурно, че ще има балотаж, тогава ще е важно как и за кой ще пуснем бюлетините си", твърдят те. Не така мисли обаче съселянинът им Иванчо Донин. 66-годишният мъж се е спретнал и с бърза крачка върви към урната. „Трябва да се гласува. Много ми се иска новият президент да промени нещата в нашата страна. Не толкова заради мен, че моят живот си отиде, а за младите, те заслужават по-добра и по-справедлива държава. Президентът е главната машина на държавата, той е в основата на нещата. За нас най-важно е да ни помогне за строителството на църквата", казва пенсионерът.
92-годишната баба Гроздена Костадинова също ще гласува
Без чужда помощ ще стигне до секционната избирателна комисия. Само ще си помага с бастуна. Възрастната жена редовно ходи до магазина за хляб, а сега ще измине още стотина метра, за да пусне бюлетина за президент. „Как може да не се гласува?! Не е все едно кой ще е начело на държавата. Трябва да има и такъв човек – да представлява страната ни пред чужденците, а и да се грижи за българите. Най-важното е да е добър човек, всичко друго е на второ място. Но се моля и народът ни да стане по-добър, че нали казват „Всеки народ си заслужава управниците". Ние толкова време не можем да случим на читави политици", реди баба Гроздена, докато пийва кафе и гледа телевизия. Вече не брои годините си, казва, че от Бога е добре. Не се наема да съди кой ще е по-добър президент – мъж или жена. По-добрият да спечели, каквото каже народът, това ще е, твърди старата жена. Моли се да доживее да види изградената църква. Преди време сънувала пророчески сън – явило й се точно мястото, където в момента започна градежът на храма. „Църквата е високо над къщите. Тя ще се вижда отвсякъде, а камбаните ще се чуват от всички. Слънцето първо там ще огрява, а сянката на храма ще ни пази от зло и беди", казва през сълзи бабата. А в местния „парламент" са категорични, че не искат бъдещият президент да им е нито майка, нито баща. "Нека е държавник, който да милее за хората, за народа, а не да брани интереси я на депутати, я на бизнес кръгове, я на партии. Че бог все ще е високо, но е време президентът да не е далеко от народа си", допълват те.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
