Село Бисер събира пари за казан

Хасково. 58 дни след като Бисер преживя ужаса от 3-метровите вълни, които надделяха над язовирната стена край Иваново и пометоха всичко, животът там продължава постарому. Само хората са по-напатили, но и в същото време оптимисти, че не на всичко в държавата се гледа през пръсти. Два месеца след потопа някои бисерчани все още разчистват руините от падналите си къщи, други се опитват да се върнат към обикновения ритъм на живот. И дори от къщата с двор днес да е останало само скелето на входната врата, бързат за изорат парцелите си, защото идва време за сеитба. "Пролет е вече. Земята не чака. Прати ни ужас, сега дано да ни даде урожай", казва бай Атанас.

"Балонът се надува, надува" - детски гласове, непомрачени от неотдавнашната трагедия, се носят край читалището на Бисер. Учителката им Керка Даскалова е довела 9 от 17-те си възпитаници за имунизация против хепатит "А".

Превантивната мярка е доброволна и е под наблюдението на новия здравен министър Десислава Атанасова, която за първи път, откакто е поела поста, напуска столицата, за да дойде в удавеното село. А 400-те ваксини против жълтеница са дарение от БЧК.

Имунизациите са доброволни, но нито един от възрастните хора от Бисер не е заявил, че иска да си постави ваксина, уточни областният управител на Хасково Ирена Узунова. Затова пък сред децата желаещите са много. "Инкубационният период за риск от хепатит "А" е 45 дни. Той реално вече е преминал, няма и проблем със заразата в Бисер, но профилактиката е най-добрата мярка против заболеваемост", казва министърът на селския мегдан.

Придружена от губернаторката на Хасково, Атанасова присъства и на първата имунизация. Смелчагата е капитанът на детския футболен отбор на Бисер - 12-годишният Пламен Петров. Още 164 са децата и младежите на възраст до 18 г., които ще бъдат имунизирани.

Освен децата на площада в селото са дошли да видят новата министърка и възрастните. Сред тях е и бай Петър Мишков - казанджията. Експомощник на треньора на националите по джудо е. А за Бисер е един от най-важните хора, защото е стопанин на единствения работещ казан за варене на ракия. При наводнението обаче съоръжението се е пукнало и сега бай Петър още умува откъде да набави 1500 лв. за поправката му. Нов струвал твърде много - почти 2500 лв.

"Хората напират, ракийката им вече е свършила през тежката зима и се чудят къде да сварят останалите джибри." Проблемът обаче е, че помещението, където е бил казанът, се води промишлено - никой не е предвидил обезщетение за такъв обект след наводнението, жалва се казанджията. Той самият също прави ракия. Бай Петър гледа около 2 декара лозя със сортовете хамбургски мискет, Италия-ароматно и мерло, от които вади почти 1 т ракия "Бисерска перла". "Вече сме доста известни в цяла България и можем да отпечатаме етикети с това име. Ще продаваме ракията от Бисер като маркова и така ще съберем пари за нов казан", обмисля вариант ракиджията.

Подкрепя го и местната кръчмарка Елена Козалиева. Въпреки че семейството й е сред най-пострадалите след потопа, собственичката на най-популярното в Бисер заведение е винаги усмихната. Водната стихия не само е порутила къщата, та сега с мъжа й живеят във временните фургони, а е навредила и на фамилното заведение в парка. "Нещата малко по малко си идват на място. Ще се оправим, но трябва още време", не губи кураж Елена. Тя и мъжът й вече са избрали проект за новата си къща. Поразчистили са и кръчмата и дори са успели да сменят повредената при наводнението кафе-машина с нова. Като гостоприемни стопани канят всички на по кафе.

"Ще ви почерпим, та да запомните, че в Бисер лоши хора няма. Това, което ни се случи, може да споходи всеки. На никого обаче не го пожелаваме", казва на изпроводяк кръчмарката.

Въпреки че са много благодарни на добрите хора от цялата страна, които им помогнаха в нещастието, бисерчани се сещат и за популярни хора, които искат да трупат дивиденти от трагедията им. Преди десетина дни например добре известен адвокатски тандем дошъл в района да подшушне на хората да заведат дела за обезщетения от държавата.

"Няма кой да им се върже обаче на тези подстрекателства. Май само двама-трима от безделниците в селото се хванаха на въдичката - казва бай Петър. - Властта направи много за нас, обикновените хора - също. Можем само да сме благодарни на всички, които ни помогнаха. На адвокатите това им е работата - да си търсят хонорари, но да го направят другаде. Тука рибоците се изтекоха с водата", коментира казанджията.