Пьотър Гладилин, един от най-известните съвременни драматурзи на Русия, гостува в София, за да гледа своята пиеса "Нощна пеперуда" в Народния. Авторът на невероятната история, в която редник Лебедушкин се превръща в жена в името на свободата и изкуството, остана абсолютно възхитен от Михаил Билалов, Весела Бабинова ("Замечательная девочка!") и другите актьори на камерната сцена.
"Спектакълът е на световно ниво. Със сигурност ще бъде високо оценен в Москва, Париж, Ню Йорк", не се поколеба вдъхновеният Гладилин и написа прекрасно послание в поетичен стил. След финалните овации на 50-то представление Явор Гърдев представи официално Гладилин на публиката. Двамата се запознават в казино, където играят постановка по Гладилин. Разбрали се веднага, не само защото двамата са философи и по образование. Гладилин пътува и до Габрово, където представи новия си филм "Опакованите", селектиран за конкурсната програма на "Смешен филм фест". Всъщност руснакът е от най-креативните личности в родината си. Той пише проза и стихове, режисира театър и кино, рисува, създава костюми за суперпродукции. Неговият сценарий за филма "Аврора или какво сънува спящата красавица" има номинация за "Оскар" през 2006-а. Сега той очаква поредно издание на романа си "Афродизиак". Неотдавна е била премиерата на поставената от него буфониада "Музика за дебелаци" в московския "Другой театр", а в момента дирижира репетициите на "Любов и волунтаризъм". "При мен няма спиране, гони ме крайно любопитство", светски се пошегува изключително очарователният и харизматичен мъж, роден под знака на Скорпиона. Той споделя, че за него най-главното е да създава образи, без да се самодифинира като реалист. Пет години носи в подсъзнанието си видението за войника в балетна пачка - бъдещият Лебедушкин в "Нощна пеперуда". Той му се "появява", докато обядва с приятели в ресторант. Няма рационално обяснение защо това се е случило. Може би защото баща му е военен. На 17 декември 2002 г. в театъра на Пьотър Фоменко е първото представление на "Мотылек" ("Нощна пеперуда"). Злите коментатори изпадат в истерия. Някои от тях пишат: "Не ходете!". Успехът сред останалите е гръмотевичен.
- Господин Гладилин, някои критици определят "Нощна пеперуда" като абсурд. Той ли е символът на нашето време?
- Всъщност цялата история на човечеството е колосален абсурд. Той е символ на всички времена - не само на XXI век. Винаги сме търсили и откривали себе си с неимоверни усилия. В европейския театър абсурдът се появява през 30-те години на предишното столетие. Горди сме с Бекет и Йонеско, обявили сме ги за негови създатели - но го има още от античността. Казваме, че Салвадор Дали е в основата на сюрреализма, но още немските карикатуристи от XVI рисуват летящи хора. Абсурдът е вечен, той е продукт на нашето съзнание. Уловката е как ще бъде представен. За това е важно да се говори леко и смешно за съществените неща - в противен случай
реалността става непоносима
Скучно ми е, когато сериозните теми се обсъждат сериозно. Направо заспивам. Моят баща беше военен, но вечер вкъщи грабваше акордеона и композираше опера. Това е съдбата. Всъщност всички ние съществуваме в гранични ситуации. Старая се да ги следвам в моите произведения.
- Явно често комбинирате крайностите в текстовете, спектаклите и филмите си...
- Ето "Нощна пеперуда" - това е трагедия, която докато се случва, звучи комично. Забавно и магнетично - мъката настъпва на финала. Аристотел казва, че смехът и страданията пречистват с еднаква сила. Винаги използвам две техники - на комическия и трагическия катарзис. Необичайно, но ефективно.
- Вашият Лебедушкин казва: "Не мога без театър. Ще умра без изкуство". Красиви фрази от сцената или действителност?
- Това не е метафора. Познавам много хора, които наистина биха загинали без изкуство. В момента все още някои мислят, че няма проблем да съществуваме без театър, без философия, без книги - само с атракции, с блясък, с телевизия. Но много скоро ще стане ясно, че това е тотална глупост. Много скоро ще се завърнем към живота, изпълнен със съвършенството на духа. В Москва работя с млади хора и забелязвам как те все повече се дистанцират от елементарния бит. Очарованието на вещите, на индустриалното скоро ще премине. Очарованието на постмодернизма също си тръгва. Вече се наиграха с конструкциите - сринаха до основи всичко, което успяха. Останаха обаче няколко неща, които не могат да бъдат унищожени - чинията и лъжицата. В момента в Европа и в света
се извършва тотално разрушаване на културата
Появиха се хора, които искат това да се случи пред очите им и плащат за зрелището. Но безумието няма да продължи още дълго. В крайна сметка всеки трябва да реши кога всичко това ще приключи за самия него. За мен никога не е започвало.
- Нима сте оптимист?
- Разбира се.
- От министерството на културата в Русия имате награда за "чест, достойнство и дълг". Това протоколни думи ли са или работещи морални категории?
- Боря се, сражавам се те да бъдат действителност. Огромно количество хора се съпротивляват на разрушението и на скоростта, с която то се извършва. Съпротивляват се на безсмислието.
- Дали повечето интелектуалци в Русия мислят като вас?
- Това понятие е прекалено сложно и аз се въздържам да го употребявам. Както казва Ана Шерер във "Война и мир", московската интелигенция говори главно за това как да ожени изгодно децата си. Най-много да поклюкари за Наполеон. Думата "интелектуалец" е безкрайно девалвирала и доста хора вече се притесняват от категоричността й. В нейния код е свързана образоваността. Не бих нарекъл себе си интелектуалец. Живеем във времена, в които всеки плува така, както може. Рано е да се обединяваме. Всеки трябва да натрупа опит, познание, практика. Както показа историята на XX век, крайно опасно е да се обединяваме, за да се борим с друга реалност. Това може да завърши с комунизъм, авангардизъм, структурализъм, постмодернизъм. От всичките тези "изми" ужасно ти се завива свят. Най-добре да оставим "измите" на мира. Всеки от нас да се успокои и да се заеме със себе си.
- Има ли война между културата на Изтока и Запада?
- Не бих казал. Лявото и дясното полукълбо на мозъка са в симбиоза - едното отговаря за абстрактното мислене, а другото за конкретиката. Изтокът се занимава с образите, а Западът - с математиката, с абсолютната точност. На пръв поглед изглежда като конфликт, но не е така. Когато детето наблюдава как родителите му правят любов, си мисли, че те се борят. Хераклит е убеден, че светът може да изскочи само от войната. Съгласен съм с него - конфликтът между Изтока и Запада е колосалната движеща сила на съвременността, на културата. Западът не позволява на Изтока да потъне в безразличието, в апатията от живота. А
Изтокът принуждава Запада да види прекрасното
да не бъде толкова прагматичен, да не изчислява толкова много. Аспектите на този двубой са различни. Няма как да отсечем кое е по-доброто. Истината е в приемането на двете философии. Не бива да анализираме чия религия е по-съвършена. Философията нарича това детската грешка "или-или": черно или бяло, мъжът или жената, мюсюлмани или християни. По-добре да се насладим на този конфликт. Много хора печелят пари, благодарение на него.
- Да очакваме ли скоро ваша пиеса в България?
- Стилян Петров, който постави "Другият човек" в 199, ще режисира "Фотоапарати" в театър "Възраждане". Историята е следната: два ембриона намират фотоапарати и започват да снимат красотата и ужаса на света. Когато осъзнават за какво става дума, искат да избягат от него.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
