София. "Като бях дете, много са ми разказвали за баба Илийца. Била е едра балканска жена. Много работлива и смела, занимавала се е с мъжки работи", разказва Пенка Драганова, правнучка на прочутата героиня от разказа на Иван Вазов. 120 години след като писателят е увековечил подвига на селянката, която помогнала на ранен четник, споменът в Челопек е повече от жив. Къщата музей привлича туристи, които местните баби посрещат с народни песни на три гласа, пременени в стари носии.
Героинята всъщност се е казвала Пена, но е наричана по името на мъжа си Илия. В селото под връх Околчица може да опитате и вкусните баници и пити, за които също се споменава в разказа на Вазов. Илийца е живяла бедно в една стаичка, а на долния етаж на къщата са гледали добитъка. В този край открай време, когато овцата се оагни, селяните прибират малките агънца в собствените си стаи. Повече от 350 са наследниците на рода на прочутата българка. Болното внуче, което тя е пренасяла през реката, се казвало Дано. През 1944 г. той става ятак на партизаните от отряд "Гаврил Генов".
Вазов, който често отсядал в близкия Черепишки манастир, разбрал за случката в кръчмата на Челопек и я описал. И днес обителта напълно отговаря на неговото описание: "Клисурата на Искъра мълчеше плахо под тъмното небе; реката монотонно и жаловито шумтеше в дола и се губеше с глух тътен в завоя между високо надвесени скали. Насреща се тъмнееха канаристите стени "Бабините плазове"; те стояха мрачни и намусени със своите невидими сега черни дупки и самостойни обелиски, със задрямалите орли на върховете им. Спеше и манастирът, глух и пустинен." От скалните орли, рядък и защитен вид, са останали само две двойки в природен парк Врачански Балкан. Обителта "Св. Успение Богородично" е възникнала сред живописните скали през ХIV век и се свързва със средновековния Коритен град. Една от легендите гласи, че клисурата е била покрита с кости на загиналите войници на цар Иван Шишман. Иманярите също се вдъхновяват от тази история и неуморно ровят из целия Врачански Балкан в търсене на скритото царско имане.
Друга версия гласи, че името идва от многобройните малки пещери в скалите - над 270, които приличали на черепи. Третата е, че е кръстен така заради костницата, в която се пазят черепи на калугери и четници. "За мен най-достоверна е легендата, че името означава "Цареписи" и говори, че наблизо са скрити писанията на старите царе", казва енорийският свещеник Кръстьо. Манастирът е два пъти опожаряван от турците, а през 17-ото столетие е възстановен от Пимен Зографски. Иконописи от неговото време още личат върху стените на храма.
"От Искърското дефиле започват и чудесата, благодарение на които Врачанският край е на път да се превърне в притегателен център за поклоннически и приключенски туризъм", казва Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм.
Преди да тръгнете из обителите, не пропускайте да се отбиете и в местния Исторически музей, един от най-богатите у нас. Сред най-ценните находки в него са златният лавров венец на тракийска княгиня от Рогозенското съкровище, както и плащеницата, осветена от мощите на св. Константин Кирил Философ. Отскоро е отворена за посещения и средновековната Куртпашова кула. От венеца от изящни църкви, опасващи центъра на Враца, най-знаменита е "Свето Възнесение", където е служил самият Софроний Врачански. Вътре са изложени няколко шедьовъра от знаменития майстор Захарий Зограф.
От Бендида до св. Иван Рилски
Високо сред скалите над близкото село Бистрец пък е сгушена една от знаменитите скални обители - Свети Иван Пусти. Наскоро бе възстановена красивата църквица, а самият манастир се намира в пещера с формата на раковина. В светилището, използвано още от траките, има каменен амвон и олтар, а високо по стените са зографисани уникални иконописи. В аязмото туристите пускат парички, а около тях плуват малки тритони. Археолозите подозират, че в древността там са извършвани ритуали и жертвоприношения в чест на езическата богиня Бендида. В този край е живяло свирепото тракийско племе трибали.
Според преданието обителта е основана от св. Иван Рилски, който тук изкарал 40-дневен пост, преди за замине за Рилската пустиня. Пази се спомена и за килията, в която се е молил светецът. Открити са и други пещери, в които са живели отшелници. От двете страни на "Св. Иван Пусти" са разположени римски крепости, а под него шуми водопадче. Стенописите в църквата са от ХVI век, но разкритите по-долни пластове доказват, че храмът датира от ХI-ХII век. Наричат го Бистрецки заради кристално чистата вода. От другата страна на билото пък е Мътнишкият манастир, около който изворите са мътни. "През уикенда е пълно с миряни - най-вече софиянци. Храмът ги привлича със своята скромност и неподправеност", казва отец Цветан, който отскоро се грижи за обителта.
Божият мост е загадка
Друга перла в короната на врачанските забележителности е Божият мост между селата Лиляче и Чирен, който всеки пътешественик неминуемо сравнява с Чудните мостове в Родопите. Скалният феномен представлява каскада от пещери и скален мост от около 15 м, под който извира река. Тя продължава в западна посока към с. Лиляче, обл. Враца. Наблизо се намира и реставрираната римска крепост Градище заедно със запазен амфитеатър, в който според местните някога са устройвани битки с гладиатори и зверове. Разкрит е и цял римски град заедно с непроучена още могила. Там е и пещерата Понора, в която се срещат редки видове прилепи. В нея тече подземна река с малки водопади, която образува серия от тесни дълги езера, на места много дълбоки. Последното езеро и реката завършват със сифон, чиято вода се излива в живописен карстов извор. Пещерата е дълга 3422 м, но може да се покори с помощта на опитен пещерняк. "Божият мост е рядко явление, което разкрива как умират пещерите. Наречен е Божият мост заради съвършенството си - в смисъл, че само Господ може да създаде подобно чудо. Следи от храмове или отшелници засега не са намерени", обяснява спелеологът Тихомир Тихолов. Каньонът на Лиляшката бара с тесни, виещи се варовикови стени, речни вирове и красиви скални форми все още си остава една голяма загадка и славата му е далеч по-малка от тази, която заслужава наред с останалите чудеса във Врачанския Балкан.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
