Джони Кеш, Чарлс Дикенс, Миа Фароу, Скот Фицджералд, Том Ханкс са сред звездите в зодията
Юлий Цезар, Джони Кеш, Чарлс Дикенс, Миа Фароу, Скот Фицджералд, Пол Гоген, Том Ханкс, Хари Худини, папа Йоан Павел II, Найджъл Кенеди, Кайли Миног, Марио Пузо, Род Сюарт, Елизабет Тейлър, Леонардо да Винчи - те са сред известните имена, родени под знака на огнената маймуна. Тя има развито въображение, любопитна е и обича да държи под око всичко и всички. Никога не се колебае да изкаже мнение или да се опита да реши проблемите на другите. Обича да помага, а съветите й винаги са разумни и добри. Маймуната е интелигентна, начетена и ученолюбива. Държи се дружелюбно и самоуверено, което й дава възможност лесно да печели хората за своята кауза - благодарение на това тя често е добър политик или оратор. Надарена е със значителен чар и е склонна към коварство. Толкова е уверена в способностите си, че рядко се вслушва в съветите на околните и не желае да получава помощ от никого. Маймуната мисли оригинално и въпреки че обича компаниите, боготвори независимостта си. Маймуна, която се чувства ограничена или обвързана, скоро може да се почувства дълбоко нещастна.
Катето Евро - фатална жена и прекрасна баба
Свободолюбива и независима, перфектна домакиня, всеотдайна майка и красива жена. Това далеч не е всичко, което може да се каже за Катето Евро, но тези качества превръщат актрисата в една от най-достойните представителки на нежния пол у нас. Че и достоен представител на огнените маймуни. Звездата, на чийто сексапил никой мъж не устояваше през 80-те и по-късно, никога не слиза от публичната сцена. Със своята откровена и широка усмивка, тя винаги има запазено място. Обича да помага, не крие мнението си, дава акъл - точно и на място. Неслучайно обмисляше да прави есемес игра "Съветите на Катето".
Отстрани изглежда неуморима - постоянно има ангажименти. Макар свалиха "Жените говорят" по ТВ7, Еврото продължава да играе. В "Горката Франция", влизаща в афиша на Независим театър, си партнира със сина си Александър Кадиев. Сашо наскоро връчи най-големия подарък на Катето - направи я баба.
Еврото е родена да бъде майка. "Още от първия миг, в който се почувствах жена, започнах да мечтая за дете. Знам, че ако не се бяха стекли така нещата, ако нямахме проблеми с жилище и пари, щях да родя повече", признава актрисата. Винаги е искала да има и внучка. Още в момента, в който снаха й Таня разбрала, че е бременна, й казала, че детето ще се казва Катерина. Оттогава до днес радостта в къщата й в Панчарево не стихва. Преди дни Еврото се похвали във Фейсбук: "10 месеца, откакто съм баба Кати!!!! Най-хубавите с любимата Катерина! Искам още внуциииииии! Ураааа!"
Преди три години актрисата загуби мъжа си Георги Кадиев-Жорж, който си отиде на 62 от рак на белите дробове. През цялото време той не знаел за лошото развитие на болестта си - Катето криела от него истината, давайки му смелост да продължи напред. Той беше и остава голяма любов на актрисата. "Приключила съм с любовите в този живот. Не ми липсва мъж, никога няма да намеря някой, който да замести мъжа ми в тази къща. И никога няма да живея с някого повече. Всичко това остана в младостта ми", сподели тя преди време. С Жорж станали гаджета още преди тя да се снима в "Оркестър без име". Част от снимките трябвало да бъдат заснети в Созопол. Загубила ума си по Кадиев, Катето отказала да пътува за морето, за да не се раздели нито за ден с любимия си. И както вече рядко се случва с брачните обети, техният издържал до смъртта, а Катето продължава да го спазва и днес. "Цял живот съм била зависима от съпруга си", признава Еврото с благодарност. Тази година на първи септември Катето ще празнува голям юбилей. Като зодия Дева обича всички женски неща, които много дами приемат като неприятно задължение - да готви, да слага маса... Веднъж дори се пошегува, че спечелила мъжа си с кулинарните си умения.
Колкото до това как успява да се поддържа млада, рецепта за красота на Катя е следната: "Вечер ям само салата, задължително с ракийка. В добра компания. Ленива съм. Движението ме поддържа. Не мога да стоя на едно място. Все съм нагоре-надолу из къщата, все по двора." Единственият вид спорт на Катя са дългите разходки с кучетата й по коритото на Искъра. И разбира се, сауната, която си има вкъщи.
Крисия Тодорова иска всичко
От Разград до второ място на дванадесетото издание на детския песенен конкурс Евровизия. Това е пътят на все още малката, но упорито вървяща към главозамайваща слава Крисия Тодорова. Откритието на Слави Трифонов като едно от най-сладките деца на България има рожден ден на 1 юни.
Кръстена е на на баба си по майчина линия - Кристиана. На сцената е от тригодишна възраст, краси празниците в Разград. След като изпълни "Моя страна, моя България" и българския химн на стадион "Васил Левски" в осминафиналната среща между отборите на Лудорогец и Валенсия, малката Крисия си спечели хиляди фенове.
Песента, с която атакува Евровизията, "Планетата на децата", измисля с майка си. "Като пораснат, всички казват: "Искам да съм малка, да се върна в миналото". И реших да напомня на хората за детството им", разказва малката звезда.
Миналата година тя участва и на престижния конкурс "Детская Новая волна" в Крим, където заема второ място с 97 точки с изпълнение на "Я бы хотела нарисовать мечту", отстъпвайки само на Гайа Кауки от Малта - победителката от детската "Евровизия 2013".
Баща й Марин се старае на дъщерите му, общо три, всичко да им върви по мед и масло. 11-годишната певица с ангелски глас ползва личен шофьор и охрана. Първата награда на Крисия в живота й е връчена от самата Лили Иванова на конкурса, който примата организира в родния си град Кубрат - "Медни гласчета". А сред любимите й изпълнители са Орлин Горанов, Мариана Попова, Мария Илиева, Лара Фабиан, Кристина Агилера, Бийонсе, Майкъл Джексън.
За петокласничка в училище "Васил Левски" програмата й е доста натоварена - след последния час се прибира вкъщи, после на урок по музика в Центъра за работа с деца при Сисито, балет. Отделно са участията й. И така трябва да бъде, защото мечтите й са големи - когато порасне иска да стане певица, танцьорка, художничка, актриса и модел. Спазва и строг режим - не пие газирани, само мед и лимон с вода, не близва чипсове, ядки, фъстъци, царевични пръчки, солети, соленки.
Волен е познавачът на точния миг
Леката невротичност, постоянната превъзбуда, високата вероятност от афект - всички тези недостатъци на Маймуната се припокриват напълно с характера и битието на Волен Сидеров. Лидерът на "Атака" винаги е имал един-единствен враг - собствения му нрав. Той го издига и той е причина за провалите му. Години наред строиш реториката си около враждата с ДПС и турците, после внезапно се насочваш към Русия и Путин; бил си опозиция на абсолютно всяка власт и си бил в коалиция с абсолютно всяка власт, а накрая влизаш в НАТФИЗ да търсиш наркотици в класовете по актьорско майсторство. Подобна парабола от глупости би могъл да извърши само представител на Маймуната.
Сидеров притежава обаче и силата на астралната си принадлежност - да бъде повратлив и винаги да оцелява. Присъствието му в парламента изглежда неизменно. Стратегията му - да избухва с брутални скандали, а след това да затихва и изчезва за месеци, изглежда е печеливша. Дори бащинството не направи от лидерът на "Атака" по-малко сприхав човек. Той добре знае, че електоратът му е с висока степен на възбудимост и склонност на одобрение към всякакви ексцесии. Маймуната е силна в това да владее масите, да се превръща в център на компанията и знае как да фокусира вниманието върху себе си. В това отношение Сидеров е ненадминат магнит; този човек успя да неутрализира цялата дискусия около последните избори, като вместо това цялата държава впери поглед в изцепките му с Десислав Чуколов.
В момента Волен е изпаднал в типичните си периоди на летаргия, което общо взето означават - затишие пред буря. Маймуната знае кога да влезе в полезрението на другите и има брутално чувство за "тайминг", както казват англоговорещите. Би трябвало Сидеров съвсем скоро да напомни за себе си. В действията му напоследък се забелязва и все пак някаква система. Седмици наред той запознава с идеите си в тесен кръг по телевизия АЛФА. А после тръгва да ги разпространява в центъра на София и вече пред големите телевизии. Цялата работа изглежда като упражнение пред изпит. Изобщо, след повече от 10 години в политиката и с този астрален знак на рамото, Волен продължава да бъде фактор.
Иван Лечев - вечният флирт със съдбата
Преди 10 години, когато Иван Лечев празнуваше юбилей, отразяващ цялата мощ на артистичните му таланти и мъжкарския му чар, в София беше вдигнат рядко виждан и чуван до тогава купон. Страхотната сбирка беше част от наливането на основите на българо-холивудската бойна дружба. Готови за бохемски подвизи и още слава дойдоха Стивън Болдуин ("Обичайните заподозрени"), Кристин Ричардсън ("Изгубени"), Джонас Токингтън и Джош Бекър. Доведе ги Николай Сотиров, който беше в елитния екип, снимащ тук "Харпии" за компанията UFO. Сега предстои поредният приятно закръглен и силен "маймунски" период за Лечев. Временно с жена му Жени Александрова са редуцирали така наречените светски изяви, защото са адски заети - и двамата с абсолютния тригодишен сладур Константин, тя - с представленията в Малък градски театър "Зад канала", той - с турнетата и концертите на "Фондацията" и с още сума ти ангажименти. Иван умее да говори за всичко - като съща маймуна винаги е в центъра на вниманието с интелект, обаяние и лекота в общуването. Не е настроен много много "ретро". Разказва за "някога" без носталгия - като всяка личност със самочувствие и дарби. "Бяха бесни години. Сексуалната революция беше дошла у нас от Запад с известно закъснение", връща лентата Иван, който в онази, а и в по-късните епохи никога не остава без музи. Дори успява да се бракува за сефте с една от тях, когато е само на 19 - тийнейджърски взрив на хормони и самостоятелност. Не след дълго, в уникалната ера от живота му, наречена ФСБ, той затвърждава характера си на музикант и мачо от класа. Сега, в юбилейната му "маймунска" година, Лечев се кани отново да бачка като луд по света и у нас. На 4 април с "Фондацията" ще изнесат симфоничен концерт в зала номер едно на НДК и репетират с оркестъра на БНР. На 10 февруари групарите заминава на турне в Австралия, Нова Зеландия и Тасмания, а през есента планират да обиколят от Аржентина, Бразилия и Мексико до Щатите. "Любовта и музиката са много силни вдъхновения. Човек няма нужда от нищо повече", твърди Иван, горд баща на двама сина. Младши е по-голям с 24 години от Косьо, но го обожава. Таткото е доволен от живота си, а Жени чука на дърво и не крие, че според нея Господ ги закриля. Лечев старши не е суеверен, нито пък вярва на зодии и нумерологии. Убеден е, че всеки от нас има власт над съдбата си. Затова, като истински кавалер и оптимист, винаги флиртува нея.
Елин Рахнев - празничното нехайство на поета
Елин Рахнев, който има два "Икара" и един "Аскеер" за драматургичните си творения, а писанията му в мерена и всякаква реч са преведени на 20 езика, е от най-странните представители на човеците, оказали се под знака на маймуната. Никога и на никаква цена той не желае да прелъстява Суетата - тази мокра мечта на повечето мачовци, пръкнали се при това си прераждане под влиянието на огнения и откровено лукав бозайник. "Прекомерните амбиции могат само да попречат и да убият някакви прекрасни идеи.
Непрекъснатото драпане вони на пот - всичко на този свят е предопределено", твърди Елин с празничното нехайство на поета. Тук и сега този понякога измъчващо лаконичен мъж е родният автор с най-много играни пиеси из нашенския "Бродуей": "Маршрутка", "Фенове", "Свалячи", "Любов" - в афиша на Театъра на четвъртия етаж, създаден преди години от самия Елин в Народния. Скоро Ернестина Шинова и Димитър Баненкин отново ще излязат на сцената в Кукления за "Любовна афера" - спектакълът, който Елин режисира като достоен ученик на Крикор Азарян. Големият Коко, неговият професор, го признава с единствено изречение след премиерата на "Фенове": "Майна, това е то, майна". Елин гледа да не го подвежда и взе, че спечели респектираща награда за режисура в Москва за "Речта на селския крал" на Румен Леонидов с Дидо Мачев. Също скоро на жълтите павета трябва да акостират артисти от хасковската трупа, на която Елин е главен художествен ръководител, за да представят неговата постановка "Дубльори" по Кенан Тополян или Иван Симеонов. Близки до Рахнев твърдят, че в момента той пише цяла серия нови стихове - когато, разбира се, деликатното равновесие в душата му не е нарушено от многострадалните бивалици и небивалици около любимия му ЦСКА. Така че лириката му вероятно отново ще разкрие неговия модус вивенди - непрекъснато самоотричане и жестоки равносметки, пълно несъгласие с общественото съзнание на фитнес интелигенцията, влюбване по 4000 пъти на минута и принципно умиране. И още - несекващата липса на Кольо Карамфилов, кръвният брат, който избра рая на вечните и вселенските, рядко разбирани и почти винаги предавани артисти.
Като близък до маймуните обаче Елин е пътешественик - на сън и на яве. "Понякога се задръствам от мечти", споделя той. Но още по-препълнен е от грижа за ближния. "И косъм не искам да пада от главите на тези, които обичам, на тези, които ме пазят. Всичко трябва да си казваме, докато сме живи - и че се обичаме, и че се мразим. Да няма никаква куртоазия. Може би затова неизбежно се просълзявам, когато видя старец и старица, вплели длани една в друга. Приемам го като едно от съвършенствата на този свят", твърди Рахнев. А Теодора Димова написа нещо страхотно за него в "Култура". "Защо обичам Елин ли? Защото за първи път в живота си срещнах човек, събрат по перо, за когото беше жизненоважно да ми помогне. Защото за първи път от колега чух думите: Не се отчайвай, продължавай да пишеш, ще видиш, че всичко ще се оправи".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
