Ледниците изчезват с 5 м за година

София. Моделът на бъдещото общество на човечеството вече работи на Антарктика. Това разказа проф. Христо Пимпирев, който преди няколко дни се върна от поредната научна експедиция на Ледения континент. Професорът от 20 г. посещава Антарктида начело на българската делегация от учени.

"Живеем като добри съседи с всички международни експедиции, помагаме си и когато някой е в нужда, всички се притичват на помощ", обясни Пимпирев. Най-близо до нашите били испанците. Когато си ходели на гости, българите винаги носели нашенското бяло саламурено сирене, защото колегите им умирали за него. Те пък се "отблагодарявали" с морски дарове.

"Доста калмари и октоподи изядохме", шегува се и Драгомир Матеев, командир на базата, който в последните 3 г. дава "рестарт" на базата ни за сезона. Радиостанциите на двете експедиции са настроени на една честота и така си разменят прогнозите за времето и друга важна информация. Когато моторната шейна на испанците пък се развалила, родните техници се хванали да я оправят.

"Преди 20 г. ледникът опираше в къщичката на нашата база, а сега е на разстояние от 100-150 м", коментира проблемите на глобалното затопляне проф. Христо Пимпирев. Той поясни, че в последните 100 г. научно е доказано, че ледниците се топят. Ако този процес продължи, нивото на световните океани ще се повиши. Това пък значи, че ниските земи - например Холандия или Бангладеш, ще бъдат залети.

Влажността на въздуха ще се увеличи, а снеговалежите ще са много по-чести и обилни. "Често се шегувам, че ако климатичните промени продължат, София може да стане пристанище на Бяло море", допълва професорът с усмивка. Катаклизми в Черно море едва ли би могло да има, защото е вътрешно и обменът на водни маси е само през Босфора. Водата от ледниците обаче може да измени океанските течения. Ако Гълфстрийм стане по-студено, тогава и в Северна Европа температурите ще спаднат драстично. Хумболтовото течение, което минава покрай Чилийските брегове, пък е студено и разхлажда водите в тропиците, но и това може да се трансформира.

Тази година нашите учени са изпълнявали 7 проекта, 4 от които са международни. Един от тях обаче е чисто български. Антарктиците ни са взели проби от кожата на 30 тюлена, за да се изследва ДНК-то им.

"Така може да се изследва как се отразяват промените в климата на големите бозайници, а резултатите могат да се съотнесат към хората, защото сме в същата категория", обясни Пимпирев. Първоначално вземали пробите от разстояние.

"С един прът се нахлузва чувал на главата на тюлена и така той се дезориентира и не се съпротивлява", разказа професорът. За да не се стресират и тормозят животните обаче, проф. Пимпирев въвел нов метод. Най-младият и пъргав естествоизпитател влизал в лежалищата, където стотици тюлени се припичат на слънце, и скоростно вземал малко парченце кожа. "Докато се размърдат, процедурата е изпълнена, тюлените по принцип не са агресивни", усмихва се шефът на българските антарктици.

По време на тази експедиция за пръв път е бил осъществен и безпилотен полет на самолет, който събира данни от ледниците. Това е проект на японски учени, но полетът започнал и приключил на българската база. Учените от Страната на изгряващото слънце прекарали месец на нашата база. "Когато самолетът се върна, в очите на японците имаше сълзи, споделя Пимпирев.

Данните от полета са изключително важни, защото се събират на малка височина и така гарантират голяма доза достоверност. На борда на самолета има геофизична апаратура, с която се заснема ландшафтът около Южния полюс, измерва се магнитното поле.

По този начин може да се получи ясна престава, дали полюсите се местят и с колко. Малкото авионче е прелетяло 120 км, но най-важното е, че се върнало невредимо в базата, за да се вземе информацията.

"Основната цел на антарктическите експедиции е да се събират данни", обясни още проф. Пимпирев. След това в съответните научни центрове и лаборатории те се обработват и изследват. Работата продължава с месеци, но заключенията са от изключителна важност.

Около 150 са географските названия, които носят имена на българи - исторически личности и живи хора, както и имена на градове, реки и планини. Предложенията излизат от българската комисия по географските названия към външното министерство, но международен комитет преценява и решава дали може да се даде точно това име на съответното място в Антарктика.

По тази процедура миналата година беше предложено един залив да носи името на Божидар Димитров. Шефът на Националния исторически музей (НИМ) пък издейства на нашата база да се построи православен параклис. Конструкцията на малката походна църквичка е вече изградена. Довършването й обаче ще стане през следващото лято на Ледения континент.