Перлата на дворците във Франция безспорно е Версай. Там винаги е пълно с туристи, но върхът на "нашествието" е през лятото. Не всички обаче знаят, че от 225 години съществува т.нар. Кралско село, където кралица Мария-Антоанета обичала да се усамотява сред тишината на вековните дървета и спокойния блясък на малкото изкуствено езеро.
До селото трябва доста да се походи и ако не знаеш предварително къде да го търсиш, може и да го пропуснеш. А си заслужава да се види!
През 1783 г. по заповед на кралица Мария-Антоанета, съпруга на крал Луи XVI, която френският народ не долюбвал много-много и я наричал направо "австрийката", започва строежът на къщите, съхранили стила на нормандския селски дом - т.нар. шомиер. До 1787 г. строителството е завършено, а ансамбълът е от 12 къщи, разпръснати около Голямото езеро, създадено изкуствено. Пет от тях били предназначени за кралицата и нейните гости: къщата на кралицата, билярдът, будоарът, мелницата и млекарницата. Тук се издигнали също хамбарът, гълъбарникът, фермата за животни и птици... Имало и друга къща - готварницата, където се приготвяли изтънчени блюда за вечерите, давани само за избрани /никой без лична покана от височайшата господарка не можел да припари/.
Известно е от историята, че дъщерята на австро-унгарската императрица Мария-Терезия харчела безумни суми за развлечения. Без да се церемони, уволнявала министри, които се опитвали да слагат някаква спирачка на разхищенията във Версай. Според мълвата, дошла до днешни дни, Мария-Антоанета била известна и
с любовните си похождения
и изтънчените интриги, които плетяла. Идеята за Кралското село била изцяло нейна и никой не можел да й противостои. Тя обаче остава в историята на Франция и като единствената кралица, наложила своя собствен вкус и стил във Версай.
Лятото е чудният сезон, когато тук зеленината е щедра, градините пред къщите са пълни с цветя, а в езерцето мързеливо топват човки във водата бели лебеди. В селото първо се вижда мелницата, реставрирана през 1994 г. Както и останалите постройки, тя е с тръстиков покрив. През топлите месеци от дворчето й се носи уханието на цветя, а оградата от габър е грижливо поддържана и подрязана. Централно място заема, разбира се, къщата на кралицата. Тя е на брега на езерото, пълно с щуки, шарани и водни лилии. Много често туристите го избират за фон на своите спомени от Версай.
Къщата е приютявала голяма трапезария, стая за посрещане на гости, салон, билярд, други по-малки стаи, между които се отличавала една, обзаведена в китайски стил. В къщата кралицата обичала да пее и да свири на клавесин за най-близките си придворни. Както някога, така и днес по дървените балкони се подреждат саксии с цветя. Традицията е положена от Мария-Антоанета. Някога тя разпоредила за пролетта на 1787 г. всички къщи да бъдат украсени с цветя. През зимата градинарите се заели с отглеждането им в оранжерии, за да се изпълни кралската воля. От фабриката за фаянс в Сен-Клеман в Лотарингия били доставени 1232 много красиви саксии. 656 от тях били продадени по време на революцията, а останалите
били просто откраднати
Като се прекоси по каменно мостче малка рекичка - в нея селски девойки трябвало да перат бельо и да пеят, човек се озовава пред гълъбарника, служил отначало за отглеждане на кокошки, а по-късно - на гълъби. Зад него е къщичката на пазача, в която днес живее градинарят на Кралското село. Лятно време лехи с домати, зеле и праз допълват идиличния пейзаж, а зад оградата се крият огромни гергини във всички цветове на дъгата. По времето на Мария-Антоанета в градинките пред къщите се засаждали зеле, карфиол, артишок, боб, грах, ягоди, малини, френско грозде. Имало и много плодни дръвчета - сливи, круши, праскови, кайсии...
В спомените на един от пажовете на Луи XVI - граф Феликс, следващата забележителност - кулата на Малбъроу, наречена на името на английски генерал, е описана така: "В средата на това малко село се извисяваше кула, която доминираше над цялата околност. Външните й стълби бяха украсени с шибой и мушкато. Една от постройките в основите й бе млекарницата и сметаната, държана в порцеланови вази, се изстудяваше в поточе, което прекосяваше стаята. Наблизо се намираше фермата, където кралицата имаше великолепно стадо от швейцарски крави. Те пасяха по близките ливади".
Парижка фабрика за порцелан, която се ползвала с благоволението на Мария-Антоанета, в знак на благодарност доставя всякакви панички и гърненца за сирене и масло, както и кани, чинии, чаши. Те влизали в употреба при дегустациите,
устройвани за височайшите гости
Опустошена от революцията през 1792 г. като другите постройки в селото, млекарницата била възстановена в периода 1811-1818 г. от майстора каменоделец Пиер-Клод Боашар.
Най-много народ обаче се тълпи пред фермата. Тя е строена по-късно от другите сгради. В нея живеело семейство с две деца на селяни от Турен. От тях се искало да доставят за кралицата яйца, масло, сметана и сирене. Осем крави и един бик, както и десет кози се разхождали в компанията на кокошки, патици и прасета. Възстановената през 1958 г. ферма е отстъпена на Фондация за закрила на животните. Именно тя финансира щателната реставрация на сградите във фермата, както и отглеждането на добитък в нея. През седмицата по предварително записване тук идват групи от деца между 5 и 12 години, за да видят на живо домашни животни. Най им е любопитно магарето и няколко големи черни прасета с лъскава кожа без косъм. В голямото заградено пространство има овце, крава, понита, гъски. Легендите говорят, че когато Мария-Антоанета се правела на селянка, била облечена в муселинова рокля и със сламена шапка на главата. Слугите й довеждали да дои крава със златни рога. Кравите и свинете ги миели всеки ден, после ги накичвали с разноцветни панделки. А когато пък искала да преде, кралицата си затъквала хурка от чисто злато.
Фермата може да се заобиколи, да се прекоси едно широко пространство с великолепни иглолистни дървета и да се стигне до "планината", изкуствено издигната за кралицата. Тук е павилионът,
украсен с амурчета
от чиито 8 врати-прозорци тя съзерцавала владенията си. В "планината" я застига тревожното съобщение от 5 октомври 1789 г., че парижките голтаци са тръгнали към Версай. Дали на това място омразната им австрийка, на която се приписват думите "Като няма хляб, яжте пасти!", е усетила началото на своя край? След свалянето на монархията през 1792 г. тя е осъдена на смърт от революционния трибунал и гилотинирана.
Селото е изоставено, а през 1793 г. мебели, огледала, камини от него са разпродадени. Сменят се много наематели на сградите. По едно време имало страноприемница с кръчма, в която се вихрели народни веселия с много танци и вино. От 1810 до 1812 г. при Наполеон I се извършва реставрация, послужила за основа на по-късните дейности по възстановяване на селото. Забележителна е щедростта на американския милиардер Джон Рокфелер-младши през 30-те години на миналия век. Благодарение на огромните пари, които дава, селото и градините намират истинския си облик. През 1990 г. започнаха реставрации вътре в къщите, които още не са завършени. За посетители беше отворено на 1 юли 2006-а.
Мястото пострада след страшна буря
Изоставено почти за век, кралското село е обявено за исторически паметник с постановление от 31 октомври 1906 г. заедно с двореца Версай. През 1979-а те влизат в списъка на ЮНЕСКО като част от световното историческо и културно наследство. В края на 1999 г. Франция беше поразена от незапомнена по мощта си буря, която нанесе много поражения. Не беше пощаден и Версай. Десетки дървета бяха изтръгнати с корените, повредени бяха и къщите в селото. Възстановяването им позволява всичко да бъде правено точно така, както е било в края на XVIII век. Днес специалистите казват, че има още много работа за вършене в това невероятно селище. Трябва само да се намерят пари.
Селото може да бъде посещавано целогодишно от 12 ч на обяд нататък. Има лятно и зимно работно време. Затворено е за туристи в понеделник.
Холивуд лудна по пикантериите на Двора
Просторните поляни и сенките на големите дървета привличат през лятото в Кралското село много парижани. Тук се припичат на слънце и правят своите любими пикници. Идват не само заради красивата гледка, но и заради прекрасната музика, която се носи откъм версайските градини всяка събота и неделя. Водните стълбове на прочутите фонтани прорязват въздуха, а пръските им разнасят свежест и прохлада. Тогава се усеща магията на това дивно място, което Мария-Антоанета избрала за себе си.
Много игрални филми са снимани както във Версай, така и в селото на кралицата. От по-ново време може да се споменат "Австрийката" на Пиер Грание-Дьофер от 1990 г., "Травиата" - тв филм на Пиер Кавасилас от 2000 г., през 2006-а София Копола направи своя доста спорен филм "Мария-Антоанета", получил "Оскар" за костюмите на дизайнерката Милена Канонеро, а през 2012-а Беноа Жако засне "Сбогуването на кралицата". Най-яростните критици на щерката на Копола видяха във филма й "карикатура на френската история от това време", вестник "Льо Монд" го нарече "рокендрол версия на историята на една кралица", но не спести и суперлативите: "разкошен и блестящ филм". Самата София се защити тогава, заявявайки, че просто предлага виждането си за "една млада и необикновена жена".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
