На повече от 1000 метра над морето, сред плодородната долина Бекаа в днешен Ливан, се издига римски храм, който спокойно може да застане до най-прочутите постройки на античността. Така нареченият храм на Бакхус в Баалбек надвишава размерите на атинския Партенон и е сред най-добре запазените големи римски храмове. Построен е през II век, но почти две хилядолетия по-късно стените, огромната врата и голяма част от колонадата му още стоят. А най-голямата изненада е, че учените дори не са напълно сигурни дали Бакхус е бил богът, за когото е създаден.
Храм, достоен да се мери с Партенона
Когато човек попадне пред храма за първи път, размерите трудно се възприемат от снимка. Постройката е приблизително 66 метра дълга и 35 метра широка. За сравнение тя е приблизително с мащаба на Партенона, но е по-широка. Около нея някога са се издигали 42 коринтски колони - по осем на късите страни и по 15 по дългите, като колоните достигат близо 20 метра височина.
А това е само един храм от Баалбек. ЮНЕСКО определя целия комплекс като един от най-впечатляващите образци на римската имперска архитектура от нейния разцвет. Главното светилище е било посветено на Юпитер Хелиополитански, а непосредствено до него стои богато украсеният храм, който днес наричаме на Бакхус.
Двата храма обаче не трябва да бъдат обърквани. Най-гигантските колони и прословутите каменни блокове принадлежат към комплекса на Юпитер. Храмът на Бакхус е по-малък от него, но необичайно добре запазен. Именно затова днес той позволява на посетителя много по-лесно да си представи как е изглеждало монументално римско светилище, когато покривът, стените и колонадите още са били част от едно цяло.
Особено впечатляваща е огромната каменна врата. Релефи покриват рамката й, а вътрешните части на храма са изпълнени със сложна растителна и фигурална украса. Експерти изтъкват именно богатството на скулптурната декорация като една от отличителните черти на постройката.
Дали наистина е храм на Бакхус?
Тук започва първата истинска загадка. Името „Храм на Бакхус“ звучи така, сякаш някъде е намерен древен надпис: „Това е домът на Бакхус“. Такъв сигурен надпис няма.
Германският археологически институт, чиито учени десетилетия изследват Баалбек, внимателно използва определението „така наречения храм на Бакхус“. Свързването му с бога се основава най-вече на релефната украса. Сред изображенията има сцени и фигури, които могат да бъдат свързани със света на Бакхус, включително изображения около стълбището към вътрешното светилище.
В римския свят Бакхус е съответствието на гръцкия Дионис - бог, свързан най-вече с виното, празника и религиозния екстаз. Лозовите мотиви и вакханалните фигури в храма естествено насочват изследователите към него. Но архитектурната украса на римските храмове невинаги е проста визитна картичка на едно конкретно божество и затова науката оставя въпроса отворен.
Това прави постройката още по-необикновена. Знаем приблизително кога е създадена. Можем да измерим всяка нейна колона. Виждаме релефите, стълбищата и вътрешното светилище. Но не можем със сигурност да назовем бога, пред чиято статуя са заставали хората преди близо 1900 години.
Именно около II век комплексът достига огромните си размери. Строителството в Баалбек обаче продължава повече от два века, затова отделните части на светилището принадлежат към различни периоди. Монументалният ансамбъл е резултат от продължително строителство, чрез което мястото се превръща в едно от най-прочутите светилища на римския свят.
Преди Рим тук вече живеели хора от хилядолетия
Римляните може да са построили каменните гиганти, които виждаме днес, но не те са открили Баалбек. Под голямото светилище археолозите са установили човешко присъствие още около 7200 г. пр.н.е. Това отвежда историята на мястото почти 10 000 години назад.
Селището остава обитавано хилядолетия. Когато в края на I век пр.н.е. започва изграждането на огромния римски храмов комплекс, населената зона постепенно се премества към района на днешния стар град. Така под имперските храмове буквално остават по-стари пластове човешка история.
Преди римляните Баалбек е свързан с финикийска религиозна традиция. През елинистическата епоха градът става известен като Хелиополис - Градът на Слънцето. След идването на Рим древният култов център не изчезва. Напротив, местните вярвания се преплитат с римския пантеон и се оформя прочутата хелиополска триада Юпитер, Венера и Меркурий.
Поклонници пристигали в светилището на Юпитер Хелиополитански, а размерите на строежите демонстрирали не само религиозна почит, но и богатството и мощта на империята. Архитектурата на Баалбек е изключително съчетание между местните финикийски традиции и гръко-римския свят.
И това обяснява защо е трудно да се постави проста табела върху отделните храмове. Баалбек не е просто парче Рим, пренесено на Изток. Това е място, където религии и култури се смесват в продължение на векове.
Камъни от по 800 тона вдигат голямата загадка
Колкото и величествен да е храмът на Бакхус, истинските чудовища от камък се намират в основата на съседния комплекс на Юпитер. Тук римското строителство стъпва върху огромна повдигната площадка. Според ЮНЕСКО в нея са използвани 24 монолита, а най-големите от вложените блокове тежат повече от 800 тона.
Три от тях са станали известни като Трилитона. Всеки е дълъг около 19 метра. Дори само въпросът как подобна маса е била изсечена, извадена от кариерата, транспортирана и поставена на необходимата височина е достатъчен, за да превърне Баалбек в легенда.
Но историята става още по-невероятна в древната каменоломна край града. Там остават гигантски блокове, които никога не са били преместени. Те показват колко далеч са били готови да стигнат древните строители в търсенето на каменни маси за комплекса.
Точно тези блокове са превърнали Баалбек в любимо място за истории за гиганти, изгубени цивилизации и извънземни строители. За подобни обяснения няма археологически доказателства. Онова, което остава впечатляващо и без фантастични версии, е мащабът на действителната римска инженерна задача - огромни човешки екипи, кариери, транспорт, подемни съоръжения и прецизна организация са били необходими, за да се изгради комплексът.
И има един прекрасен парадокс. Храмът на Бакхус не е сградата със 800-тонните блокове, но стои само на крачки от тях. Така човек може за минути да премине от една от най-добре запазените римски храмови сгради към едни от най-масивните каменни конструкции на античния свят.
Две хилядолетия войни, трусове и втори живот
Баалбек не остава вечно римско светилище. През 635 г. градът преминава под властта на мюсюлманските завоеватели, но продължава да бъде важен търговски център. През IX и X век пътешественици още се възхищават на качеството и украсата на античните му постройки.
По-късно самите римски храмове получават съвсем нов живот. Още през IX-X век комплексът започва да се превръща в укрепление, а по времето на кръстоносните походи през XII-XIII век е преустроен като стратегическа крепост. Каменните храмове, създадени за богове и поклонници, се превръщат в стени, двор и защита за войници.
Природата също не щади Баалбек. Районът е преживял множество силни земетресения, а трусовете от 1759 г. нанасят тежки поражения на древния комплекс. При храма на Бакхус огромният каменен праг над входа се измества, а по-късно се налага да бъде подпрян. Въпреки това голяма част от постройката остава права.
Систематичните археологически проучвания започват в края на XIX и началото на XX век. Оттогава германски, френски и ливански специалисти изследват, документират и укрепват комплекса. През 1984 г. Баалбек влиза в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Организацията отбелязва, че въпреки реставрации, земетресения, войни и натиска на съвременния град автентичността на комплекса в голяма степен е запазена.
И може би точно тук се крие най-силното усещане от Баалбек. Партенонът е станал символ на класическа Атина, а Колизеумът - на самия Рим. В Ливан обаче стои друг гигант - храм със стени на почти две хилядолетия и колони, високи колкото съвременна шестетажна сграда. До него лежат камъни от по над 800 тона, а под целия комплекс историята продължава още хиляди години назад.
