В горещото лято на далечната 1837 г. селяните от района между иранските градове Хамадан и Керманшах наблюдават странна гледка. Там се издига висока 520 м канара, носеща името Бехистунска скала. А в подножието й на височина 105 м по отвесната повърхност пълзи привързан с въже висок бял човек. Това е майор Хенри Роулинсън от армията на Нейно величество кралица Виктория. А целта му са гигантските издълбани релефи и надписи, до които още никой не е стигал.
Сър Хенри Кресуик Роулинсън е роден през 1810 г. в Чадлингтън, графство Оксфордшир. Той получава добро образование и през 1826 г. заминава като кадет за Индия. След 6 години е изпратен в Персия да обучава армията на шаха. И именно тогава се запалва от идеята да разчете прочутите Бехистунски надписи. За видните от километри релефи вече са писали много пътешественици, минавали по тези места от Античността до ХIХ в. На тях се вижда великият персийски цар Дарий т (522-486 г.пр.Хр.), комуто протяга ръка върховният бог Ахура Мазда. Зад владетеля са неговите верни генерали, а под нозете са девет фигури на повалените метежници, вдигнали въстание против властта му.
Ако тези фигури са добре познати, то не се знае нищо за съпътстващите ги надписи на древноперсийски, акадски и еламски език. А заедно с релефите те заемат огромната площ от 7.8/22 м. Упоритият англичанин се насочва именно към тях. С риск за живота си,
нееднократно пропадайки и задържайки се само чрез въжетата
през следващите 7 години Роулинсън търпеливо копира текстовете.
Епохата е неспокойна, гради се Британската империя и офицерът често е принуден да изоставя научната си дейност. Заради конфликт между английската корона и персийския шах за известно време е принуден да напусне страната. После пък участва в афгано-британската война и се проявява като смел воин в Кандахар. Минава през Арабския полуостров, а след 1844 г. става консул в Багдад, където получава и военното звание "подполковник".
Тогава Роулинсън започва да се занимава активно с разчитането на надписите с клинопис. Той прави археологически разкопки в древните Ниневия и Вавилон, където открива множество таблички с клинописни текстове. Още през 1836 г. британецът се е запознал със слабоизвестните по това време изследвания на немеца Георг Гротефенд, успял да разчете няколко надписа от Персеполис. Но ключ към разчитането на клинописа се оказват точно Бехистунските надписи.
През 1846 г. Роулинсън тържествено представя в Лондонското кралско азиатско общество превода на персийската част от тези текстове. А тя помага скоро да бъдат осмислени акадската и еламската версия. Така в 1851 г. се оформя окончателният смисъл на Дариевите надписи от Бехистунската скала. За разлика от известните до този момент записки с търговски характер тук е запечатана цяла глава от древноперсийската история, написана във високопарен източен стил.
Още първите редове разкриват високото самочувствие на персийския монарх: "Аз, Дарий, велик цар, цар на царете, цар на Персия, цар на сатрапите... от царски род, идващ от древността!" След това научаваме за станалите преди 2500 г. драматични събития. "Човекът на име Читрантахма, сагартиец, въстана против мен и говореше на народа: "Аз съм царят на Сагартия и съм от рода Киаксара!". После аз пратих персийска и мидийска войска. Направих неин предводител Тахмаспад Мидиеца, мой слуга, и му казах: "Иди и съкруши врага, който въстава и не ме признава!" После Тахмаспад излезе с войската и се сражава с Читрантахма. Ахура Мазда ми даде своята помощ и по негова милост войската ми разби метежниците. Те заловиха Читрантахма и го доведоха при мен. После му отрязах носа и ушите, а очите му избодох. Държаха го в окови в двора ми и всички хора го видяха така. После го разпънах в Арбела".
По-нататък се разбират и други подробности за бунта. Става ясно, че Дарий нарежда да бъдат отрязани ушите и носовете, както и да бъдат извадени очите на пет от деветимата главни метежници. Останалите пък загиват в жестоката битка. Както подобава на епохата, той отдава главна роля на върховния персийски бог, като непрекъснато споменава името му. Друг е въпросът, че разноезичните въстаници с най-различен етнически произход едва ли биха могли да се опълчат на добре обучената армия на великия цар.
Въз основа на разчитанията на Роулинсън през 1862 г. Фридрих фон Шпигел
създава първата граматика на древноперсийския език
А междувременно англичанинът предава откритите от него ценности на Британския музей. Преди да се пенсионира в 1855 г. и да се прибере окончателно в Лондон, извършва заедно с прочутия археолог Остин Лейърд една експедиция в древна Месопотамия. Връщайки се в Англия, той вдъхновява младия Джордж Смит. Това е човекът, който ще открие и преведе забележителния "Епос за Гилгамеш" и ще докаже, че Старият завет е компилация на древните шумерски митове.
Що се отнася до сър Хенри Кресуик Роулинсън, то в 1856 г. той е избран в Парламента и същевременно в Съвета на Ост-Индийската компания. По-късно за кратко е британски посланик в Техеран, след което отново е депутат и ръководител в компанията. Умира в Лондон на 5 март 1896 г.
Каре 1: Из дневника Изследователят описва доста картинно перипетиите си при разчитането на Бехистунските надписи. След като преписва персийския текст, опитва да стигне до еламската версия. Опира стълбата до корниза, но той се срутва и англичанинът увисва на въжетата. Най-сетне успява да се набере и да стъпи на тясното стъпало. Близките го убеждават да не прави нов опит, докато не се изгради по-здрав мост.
Каре 2: Неосъществената мечта на Дарий
Изсичайки Бехистунските надписи, царят на царете оставя значително празно място за описване на бъдещите си победи. Това пространство обаче така и не е заето от разкази за нови военни подвизи. Няма как да е иначе, защото при замисления като най-великата война поход срещу древна Елада 300-хилядната персийска армия е разбита от 11 000 атиняни. На бойното поле при Маратон полагат костите си 6400 перси и едва 192 гърци.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
