Фараонът Джосер начертал пътя към вечния живот

• Пос­тро­е­на е от ед­на от най-за­га­дъч­ни­те лич­нос­ти на Дре­вен Еги­пет, кой­то си го­во­рел с из­вън­зем­ни­те

Във вре­ме­то, ко­га­то ави­о­ком­па­ни­и­те сък­ра­ща­ват по­ле­ти, а хо­ра­та все по­ве­че се при­тес­ня­ват да пъ­ту­ват за­ра­ди раз­прос­тра­не­ни­е­то на ко­ро­на­ви­ру­са, дес­ти­на­ци­я­та Кай­ро е хит.

Хи­ля­ди ту­рис­ти се сте­ко­ха в гра­да ми­на­ла­та сед­ми­ца, за да ви­дят от­кри­ва­не­то на пи­ра­ми­да­та, сто­я­ла зат­во­ре­на 90 го­ди­ни. Ста­ва ду­ма за най-ста­ра­та от най-го­ле­ми­те ка­мен­ни сгра­ди в све­та, стъ­па­ло­вид­на­та пи­ра­ми­да на фа­ра­о­на Джо­сер. Ат­рак­ци­я­та, ко­я­то е раз­по­ло­же­на в ра­йо­на на Са­ка­ра, в не­пос­ред­стве­на бли­зост до сто­ли­ца­та на Еги­пет, ве­че е дос­тъп­на след рес­тав­ра­ция, про­дъл­жи­ла 14 го­ди­ни.

Ком­плек­сът включ­ва древ­на­та гроб­ни­ца на фа­ра­о­на Джо­сер, ко­я­то е би­ла по­се­ща­ва­на от ту­рис­ти до 1930 го­ди­на, ко­га­то е би­ла зат­во­ре­на от съ­об­ра­же­ния за си­гур­ност.

Вой­ни­те, раз­коп­ки­те на ос­та­на­ли­те гроб­ни­ци и по­ли­ти­чес­ки­те въл­не­ния на кон­ти­нен­та за­ба­вят рес­тав­ра­ци­я­та й, ко­я­то за­поч­ва през 2006 г., но спи­ра за пе­ри­од от 5 го­ди­ни след на­ча­ло­то на ре­во­лю­ци­я­та в стра­на­та. Ре­мон­тни­те ра­бо­ти са въ­зоб­но­ве­ни в края на 2013 го­ди­на. През то­ва вре­ме са би­ли раз­чис­те­ни всич­ки вът­реш­ни ко­ри­до­ри на пи­ра­ми­да­та и са ин­ста­ли­ра­ни съв­ре­мен­ни ос­ве­ти­тел­ни сис­те­ми. Всич­ко то­ва е стру­ва­ло на мес­тни­те влас­ти 6,5 ми­ли­о­на до­ла­ра.

Ни­кой още не знае да­ли е вяр­на фра­за­та -

бо­го­ве­те се бо­ят от вре­ме­то, а вре­ме­то се бои от пи­ра­ми­ди­те

но е факт, че са­мо при спо­ме­на­ва­не­то им в съз­на­ни­е­то ни не­вол­но из­ник­ва идел­на­та фор­ма на Хе­оп­со­ва­та пи­ра­ми­да в Ги­за. Всъщ­ност та­ка­ва е фор­ма­та на мо­ну­мен­тал­ни­те гроб­ни­ци, съз­да­де­ни в по-къс­на­та ис­то­рия на Еги­пет. Пре­ди то­ва те са има­ли стъ­па­ло­вид­на фор­ма. А най-ве­ли­чес­твен пред­ста­ви­тел на то­зи вид стро­е­жи е имен­но пи­ра­ми­да­та на фа­ра­о­на Джо­сер.

Ар­хи­тект на та­зи пи­ра­ми­да е за­га­дъч­ни­ят Им­хо­теп, кой­то я из­диг­нал вър­ху на­ми­ра­ща­та се на то­ва мяс­то гроб­ни­ца на пред­шес­тве­ни­ка на Джо­сер, не­го­вия брат Са­нахт, кой­то е счи­тан за ос­но­ва­тел на тре­та­та ди­нас­тия.

Из­вес­тно е, че въз­рас­тта на шес­тсте­пен­на­та пи­ра­ми­да на Джо­сер е приб­ли­зи­тел­но 4700 го­ди­ни, ви­со­чи­на­та й е око­ло 62 мет­ра. Ня­ко­га е би­ла об­ли­цо­ва­на с бло­ко­ве иде­ал­но по­ли­ран ва­ро­вик и е би­ла в сър­це­ви­на­та на ог­ро­мен ком­плекс. Пър­во­на­чал­на­та площ, вър­ху ко­я­то се раз­по­ла­га­ла пи­ра­ми­да­та, би­ла 125х115 мет­ра. Бла­го­да­ре­ние на гра­би­те­ли­те през ве­ко­ве­те, в мо­мен­та от ве­ли­ко­леп­на­та об­ли­цов­ка не е ос­та­на­ло поч­ти ни­що.

Не­за­ви­си­мо от ней­на­та уни­кал­ност оба­че не пи­ра­ми­да­та на Джо­сер, а та­зи на Хе­опс/Ху­фу (око­ло 2590-2568 г. пр. Хр.), бла­го­да­ре­ние на ве­ли­чес­тве­ния вид и съ­вър­ше­ни­те си фор­ми, е приз­на­та за ед­но от се­дем­те чу­де­са на све­та и е ис­тин­ски ше­дьо­вър на ин­же­нер­но­то из­кус­тво. Но то­ва, ко­е­то ги свър­зва най-мно­го е ав­то­рът и на два­та про­ек­та - Им­хо­теп. Той е вто­ри по ранг при ца­ру­ва­не­то на фа­ра­о­на Джо­сер, а съ­що и ар­хи­тект на не­го­ва­та пи­ра­ми­да. Ин­тер­ва­лът меж­ду ца­ру­ва­не­то на Джо­сер и Ху­фу (Хе­опс) оба­че, е твър­де го­лям и на фо­на на сред­на­та про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та по то­ва вре­ме - око­ло 50 го­ди­ни, е стран­но, че Им­хо­теп мо­же да бъ­де ав­тор на две­те гроб­ни­ци. Но мо­же би точ­но по­ра­ди не­яс­на при­чи­на, Им­хо­теп ос­та­ва ед­на от най-за­га­дъч­ни­те лич­нос­ти на древ­нос­тта. Той е бил висш чи­нов­ник от вре­ме­то на Тре­та­та еги­пет­ска ди­нас­тия.

На­вяр­но е пър­ви­ят ге­ний

за чи­е­то съ­щес­тву­ва­не има дос­то­вер­ни дан­ни. Им­хо­теп е вър­хо­вен жрец, ас­тро­ном, мъ­дър съ­вет­ник, ар­хи­тект, ле­кар и пър­вос­ве­ще­ник.

Пред­по­ла­га се, че има зас­лу­ги за въ­веж­да­не­то на ка­лен­да­ра. В по-къс­ни­те епо­хи е по­чи­тан ка­то Бог на ле­че­ни­е­то, а гър­ци­те пре­на­сят кул­та към не­го и го свър­зват със своя Бог на ме­ди­ци­на­та Ас­кле­пий.

Им­хо­теп е сред мал­ци­на­та из­диг­на­ли се хо­ра по сво­е­то вре­ме, без да е имал бла­го­ро­ден про­из­ход.

Древ­ни­те егип­тя­ни из­пит­ва­ли към не­го та­ко­ва ува­же­ние и въз­хи­ще­ние, че по-къс­но го об­я­ви­ли за пок­ро­ви­тел на пи­са­ри­те. Ми­то­ве­те раз­каз­ват, че са­ми­ят той е бил из­вън­зе­мен при­ше­лец, или си сът­руд­ни­чел с при­шъл­ци­те ка­то с бо­го­ве, из­дейс­твай­ки от тях дъл­го­ле­тие. Меж­ду дру­го­то, гроб­ни­ца­та на Им­хо­теп не е на­ме­ре­на до­се­га.

Ка­то ар­хи­тект на пър­ва­та стъ­па­ло­вид­на пи­ра­ми­да на фа­ра­о­на Джо­сер в Са­ка­ра, Им­хо­теп пър­во­на­чал­но я из­граж­да ка­то обик­но­ве­на ка­мен­на пре­се­че­на пи­ра­ми­да - мас­та­ба. По-къс­но му хрум­ва иде­я­та вър­ху нея да бъ­дат пос­тро­е­ни още шест, все по-мал­ки. Та­ка се об­ра­зу­ва­ла стъ­па­ло­вид­на­та пи­ра­ми­да, от ко­я­то по-къс­но се раз­ви­ла струк­ту­ра­та на пра­вил­на­та пи­ра­ми­да.

Име­то на Им­хо­теп се свър­зва и с про­ек­ти­ра­не­то на пър­вия храм при Еф­ду. Как­то и на най-ста­рия за­па­зен ме­ди­цин­ски тек­ст - Па­пи­ру­сът на Еду­ин Смит. Той е ба­зи­ран на съ­чи­не­ния на Им­хо­теп, въп­ре­ки че оце­ля­ло­то ко­пие е пи­са­но мно­го след смър­тта му.

В не­го се опис­ват трав­ми на 48 па­ци­ен­ти, 27 от ко­и­то с ра­ни по гла­ва­та. От тек­ста ли­чи, че в древ­ния Еги­рет са смя­та­ли, че

сър­це­то, а не мо­зъ­кът, е цен­тър на ду­ша­та

и ра­зу­ма на чо­ве­ка. То­ва е и вре­ме­то, в ко­е­то хо­ра­та ис­кре­но вяр­ва­ли, че пре­ди да по­пад­нат в зад­гроб­ния свят, по­кой­ни­ци­те тряб­ва да пре­ми­нат през су­ро­ви из­пи­та­ния. А след вре­ме ар­хе­о­ло­зи­те са от­кри­ли имен­но та­зи пъ­те­ка с пре­пят­ствия. Пол­ско - еги­пет­ска е ар­хе­о­ло­ги­чес­ка гру­па, от­кри­ла пъ­тя към стра­на­та на мър­тви­те, кой­то е бил из­гра­ден спе­ци­ал­но за фа­ра­он Джо­сер. Той е уп­рав­ля­вал през 2648 - 2667 го­ди­на пре­ди на­ша­та ера. По вре­ме на раз­коп­ки­те на пи­ра­ми­да­та му ар­хе­о­ло­зи­те са от­кри­ли сис­те­ма от ро­во­ве и ня­кол­ко де­сет­ки му­мии.

Са­ми­те му­мии са би­ли ло­шо съх­ра­не­ни и яв­но не са при­над­ле­жа­ли на вис­ши са­нов­ни­ци. В ро­ва е има­ло пре­хо­ди и стъл­би, а съ­що та­ка и ни­ши с не­из­вес­тно пред­наз­на­че­ние. Спо­ред еги­пет­ски­те вяр­ва­ния, пъ­тят към зад­гроб­ния жи­вот бил тру­ден и опа­сен. Пре­ди ум­ре­ли­ят да мо­же да се нас­ла­ди на веч­ния жи­вот, тряб­ва­ло да ми­не през из­пи­та­ния, за да си зас­лу­жи то­ва.

"Су­хи­ят ров е ве­ро­ят­но пър­во­об­раз на то­зи път, през кой­то фа­ра­о­нът тряб­ва­ло да пре­ми­не, за да дос­тиг­не веч­ния жи­вот. То­ва е имен­но пъ­тят с пре­пят­стви­я­та, ох­ра­ня­ван от опас­ни съ­щес­тва", смя­тат ар­хе­о­ло­зи­те.

В ед­но от по­ме­ще­ни­я­та на ро­ва уче­ни­те са на­ме­ри­ли ри­ту­а­лен хар­пун със змия. То­ва най-ве­ро­ят­но би­ло ед­но от

очак­ва­щи­те фа­ра­о­на из­пи­та­ния

или пък е слу­же­ло за не­го­ва за­щи­та. На­ме­ре­ни­те съ­о­ръ­же­ния до­каз­ват, че ня­кои от вяр­ва­ни­я­та, свър­за­ни със зад­гро­бен жи­вот в Еги­пет, са би­ли от­ра­зе­ни и в ре­ал­нос­тта. Пър­ви­те тек­сто­ве и над­пи­си, опис­ва­щи пъ­тя на фа­ра­о­на към зад­гроб­ния жи­вот, са за­поч­на­ли да се по­я­вя­ват във вът­реш­нос­тта на пи­ра­ми­ди­те ед­ва след некол­кос­то­тин го­ди­ни след уп­рав­ле­ни­е­то на Джо­сер. Ар­хе­о­ло­зи­те оба­че пред­по­ла­гат, че сви­тъ­ци­те, в ко­и­то са раз­ка­за­ни тай­ни­те, са би­ли от­крад­на­ти.

И до­ка­то не се по­я­вят на бял свят, еги­пет­ски­те пи­ра­ми­ди ще ос­та­нат за­бу­ле­ни в тай­ни и ми­то­ве, до ко­и­то все­ки от нас ис­ка да се до­кос­не.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com