DOBRICH е номерът на късмета в Охайо

Добрич. Кола с регистрационен номер DOBRICH събира очите на нашенци, попаднали в Дъблин, щата Охайо. В избора няма нищо случайно. Хондата с необичайната табела е на Марияна и Красимир Тодорови. Двамата съпрузи са родени в Добрич, но от 17 години живеят с дъщеря си в САЩ.

"По този нестандартен начин Добрич е постоянно с нас", обясняват те проявата на патриотизъм. Не сме забравили България и Добрич, много ни липсват роднините там, споделя семейството емигранти.

Всичко започва в далечната вече 1995 г. Тогава младото семейство Тодорови тръгват от Добрич към своя нов живот, възползвайки се от спечелената от раз зелена карта за САЩ. Сбъдването на американската мечта обаче често си е направо ходене по мъките.

Марияна и съпругът й са преминали през доста трудности, но са успели да постигнат достоен живот. "За нас беше трудно. Не мога да кажа, че сме успели с нещо от финансова гледна точка, но погледнато от друга страна - мога да кажа, че успяваме да се преборим с трудното. И малко или много постигнахме това да имаме един приличен и достоен начин на живот без подкупи и използване на връзки, което мисля, че е проблемът на българите в България. Специално за мен американската мечта не съществува", казва Марияна Тодорова.

Преди 17 години несигурността в България кара Марияна - тогава на 32 г., и съпругът й Красимир - на 36 г., да опитат късмета си в лотарията на САЩ. И печелят. Тръгват към своя нов живот заедно с 4-годишната си по това време дъщеря Виктория. "За такова нещо трябва голяма смелост, упоритост и труд, за да започнеш живота си отначало, от пълната нула, при положение че нямаш никого освен съпруга до теб", споделя днес Марияна. Двамата постигат всичко със собствените си ръце и глава.

Единствените, които познават индиректно - само по телефон - са семейство българи, изпратили им поканата. Срещата между двете наши семейства става на летището в Калъмбъс, Охайо, където пристигат добричките емигранти, разказва Марияна. Те им осигуряват в първите дни на американска земя подслон, като им предоставят и нужната информация за първите им стъпки в САЩ. "При пристигане трябва да си изкараш номер, като българското ЕГН, да си намериш работа и да си подсигуриш медицинска застраховка, без която не може един обикновен човек, който разчита само на доходите си.

През работодател медицинската застраховка включва зъболекар и очен лекар. За тричленно семейство на месец струва в момента $300. Трябва да имаш кола, ако искаш да имаш по-големи възможности за работа", обяснява Марияна.

Тя споделя, че е трудно без история в Америка да си намериш и жилище, затова ти е нужен гарант, който да се разпише за теб. От двамата Красимир поназнайвал малко английски, колкото да се оправят с посоките и в магазин. Тя започва да учи езика в САЩ. В началото живеят под наем в апартамент близо до Охайо State University. И това ражда желанието й да учи. "След няколко години се записах в Колумбус State Community College, това беше през януари, 2001 г., а година и половина по-късно се прехвърлих във Франкли University със специалност счетоводство - Accounting" - споделя Марияна.

През декември 2005 г. тя се дипломира и два месеца по-късно започва работа по специалността си. "Предоставихме един що-годе добър живот на дъщеря ни и това, което имаме в момента, е достатъчно за нас", казва добруджанката. С упорит труд семейство Тодорови си купуват първата къща през 1997 г., 7 години по-късно я продават и купуват нова в квартал с по-добро училище за дъщеря им Виктория. Красимир си купува камион и започва свой бизнес, който развива и до днес.

Семейство Тодорови признават, че носталгията им по България не отшумява. Именно тя провокирала Марияна да регистрира новата си кола с уникален номер, на който е изписано името на родния Добрич. "Просто ми липсва градът, в който съм пораснала, и роднините ми, които са в България. Така, когато погледна номера, си мисля, че те са с мен през цялото време. И другото е - гордея се, че съм от Добрич, България. И така го показвам по този начин там, откъдето мина с колата си. Всички колеги в момента знаят какво означава номера ми и къде се намира Добрич. Защото вярвате или не, но повечето дори не знаят къде е България", казва Марияна.

Тя често споделя спомени от родината със своите колеги. Разказва им за българите, за Черно море, за курортите ни, за родния Добрич.
Съпругът й пък смята, че номерът с българско име им носи късмет в Америка. "Носила съм наши традиционни покривки, мускалчета с българска роза и сувенири с БГ надписи, с картата на страната ни", споделя добруджанката. Тя допълва, че американците харесват българската кухня, като сред ястията, с които е гощавала щатски приятели, най-много си облизват пръстите за баница със сирене и мусака. Затова Марияна е убедена, че българската кухня може да е част от списъка на ЮНЕСКО.