Бенгази: Децата свалиха Кадафи

Бенгази-София. Винаги съм свързвал Либия с две неща - предпочитана дестинация за български специалисти да припечелят някой долар и процеса срещу сестрите. По стечение на обстоятелствата се озовах в Бенгази няколко месеца след края на революцията. Интересното е, че градът е дал началото на бунта срещу Муамар Кадафи и именно там, в затвора "Джудейда", лежаха сънародниците ни.

Почти през цялото време на 6-дневния си престой в Бенгази изпитвах страх да говоря с местните за заразените със СПИН 400 деца. Бях се наслушал на най-различни версии. От това, че е провокация на Кадафи, до слуха, че съпругата на д-р Здравко Георгиев - Кристияна, е действала по заповед на либийския си любовник, генерал от армията на диктатора, който е искал да свали Кадафи. Едва в края на престоя ни се престрашавам да поразпитам.

Събеседникът ми Абдул работи в българо-либийска компания и е женен за сънародничката ни Дарина, която от 10 г. е медицинска сестра в болница в Бенгази. Той се оказва изключително отзивчив и навътре в нещата. Срещаме се на стадиона, който вече носи името "Мъчениците от 17 февруари". Абдул е нает за преводач на катарска телевизия, дошла да отрази визитата на ЦСКА в Либия.

"Революцията започна без план. Либийският народ отдавна беше готов да се вдигне срещу Кадафи. Всичко можеше да се случи още през 1996 г. Имаше протест пред италианското посолство. Бяха убити 14-15 човека. Кадафи обаче плати на семействата им, за да мълчат, и нещата се разминаха", започва Абдул. "През февруари миналата година вече нямаше какво да ни спре. Въпреки че 17-и се води официална дата за начало на бунта, още на 13-и загинаха двама души. На следващия ден беше арестуван сегашният временен министър на спорта Фатих Търбел. Той е адвокат и защитаваше затворници, прибрани по измислени политически причини", разказва Абдул. "Напрежението постепенно ескалираше и дори на Кадафи му беше ясно, че няма връщане назад. Всеки ден имаше арести. В резиденцията му тук, в Бенгази, ги пускаха в една дупка, откъдето няма излизане. Бил съм там преди и, ако нямаш някой влиятелен приятел, да те извади - край! Над 20 души бяха изгорени. Де факто, ние първи тръгнахме, после се вдигнаха и други градове", продължава Абдул. "В началото бунтовниците нямаха никакви оръжия, нямаше откъде. След атаките срещу казармите му постепенно си набавяха. Децата изиграха много важна роля, може да се каже дори, че те спечелиха войната. Понеже са малки и пъргави, прескачаха оградите и

развиваха болтовете на военните камиони

продължава разпалено събеседникът ми. "Най-страшно беше на 18 март. На 19-и дъщеря ми има рожден ден и се готвехме да го отпразнуваме. Тогава 100 войници на Кадафи атакуваха града. Загинаха към 130 души", спомня си Абдул.
Бенгази винаги е бил трън в очите на диктатора. Това е градът на интелигенцията, с най-много университети в Либия и постоянно е имало настроения срещу Кадафи. Преди 3 г. той праща там сина си Саади, който изнася пламенна реч пред местните как ги очаква много по-добър живот, но трябва да спазват 3 правила. Първо - животът на баща му и неговите деца е неприкосновен. Второ - никой да не оспорва или посяга на "зелената книга", авторски труд по политическа философия на Кадафи. И трето -

нефтът е за семейството на лидера

Само то има право да решава на кого да бъде продаван и как ще се харчат спечелените пари. Самият Муамар Кадафи е заявявал публично по телевизията, че може да прости, ако някой изгори Корана, но не и ако запали "зелената книга".
Минаваме и на темата за сестрите. Абдул е категоричен, че всичко е постановка на диктатора и българите нямат абсолютно никаква вина. Постановка, обаче защо и срещу кого е била насочена тази провокация, срещу България ли? "Не, просто се намира един враг, когото хората да мразят, в случая сестрите, за да се отклони вниманието от лошите условия за живот на либийския народ. В началото, освен българите, бяха арестувани виетнамци и поляци, които работиха в същата болница. Техни политици обаче се намесиха и

до вечерта ги измъкнаха и качиха на самолети

за родината им. В България повече се вдигаше шум, отколкото се действаше. През 1999 г., на 1 май, исках да вляза във вашия парламент и да повдигна въпроса, но не ме пуснаха. При задържането на палестинеца Ашраф били намерили много пари в къщата му и казаха: "Ето, той ги е взел, за да зарази децата!". А истината беше, че годеницата му загина и той искал да припечели и да се махне от Либия. Никога не съм се съмнявал в невинността на сестрите. През 1996 г. в същата болница оперираха баща ми, после Нася идваше вкъщи да го преглежда. Само българите бяха толкова отзивчиви и внимателни", разказва Абдул.
Обвинението срещу родните медици по никакъв начин не променя отношението на местните към българите. Разбраха го и ЦСКА, и придружаващите го журналисти. "Съпругата ми е българка и я бях предупредил, само някой да я нагруби, веднага да ми каже. Една вечер се прибира и ми разказва, че в един магазин попаднала на майка на три заразени със СПИН деца. Въпросната жена

разбрала, че Дарина е българка, прегърнала я

и казала: "Аз знам, че българите не са виновни", дава ми нагледен пример Абдул. За изтезанията, на които са били подложени сестрите, споделя: "Либийските тайни служби са най-гадните в цял свят. Не искам и да си помислям какъв ужас са изживели". "Кадафи е голям мръсник и манипулатор. Историята със заразените деца не е единствена. През 1991 г. свали самолет, пътуващ от Триполи към Бенгази. Всички знаеха, че е стреляно, а той обясни, че заради изолацията, в която е поставена Либия, авиацията не разполага с резервни части и не може да поправя самолетите и затова е паднал. През 1995 г. удави 400 затворници в морето. Когато семействата питаха: "Къде са ни децата?", най-нагло каза: "Вашите деца не са при мен". Година по-късно затвори 2200 души в Буслим, затвор в Триполи, защото ходели много често на джамия и не били доволни от живота в Либия. През 2007 г. пък арестува и осъди на 25 г. финансовия министър Омар Шехи, защото помагал на бедните", залива ме с факти за издевателствата на Кадафи моят събеседник.
Постепенно в разговора ни се включва и негов приятел - д-р Абдуласад Ел Сейки. "Кадафи

даде на Либия кръв, а на България - смърт

отбелязва той, визирайки присъдата на сестрите, която е действаща в северноафриканската държава. "Аз съм лекар и работя на мястото на българин, който си замина преди революцията. Знам, че ако се върне, пак ще заеме моето място, но това не ме притеснява. Вашите специалисти са много добри. Ние сме ви признателни, защото България построи домовете, в които живеем, България ни лекува. А Либия не забравя приятелите си", поставя прекрасен финал на една иначе покъртителна и тъжна история докторът.