София. Демографската криза превърна кандидатстудентските изпити в бойно поле. Университетите вече се сражават за всяка бройка - била тя българска или чуждестранна. Още отсега вузовете подготвят за лято 2012 различни облекчени режими на прием, за да могат да запълнят отпуснатите от държавата места. Тези, които нямат проблем с българските кандидати пък, далновидно гледат към студентите от чужбина, откъдето идват големите пари.
Алма матер тази година ще се превърне и във вечерно училище. Софийският университет реши да въведе подготвителна година за всички кандидати, които идват от различни по ниво гимназии и още първата година попадат в небраното лозе на сложната терминология.
Много от тях, особено в природо-научните специалности, не успяват да се справят именно заради пропастта между средното и висшето образование. За да предотвратят това, от ръководството на университета планират стартирането на вечерни курсове за ученици от 11 и 12 клас, които ще бъдат своеобразен еквивалент на подготвителната година в чуждите университети. Младежите, които се канят да кандидатстват химия например, веднъж или два пъти в седмицата вечер ще наваксват разликата между училищния и академичния език в тази наука.
За да привлече повече кандидати, Алма матер се готви да се предаде и на последния бастион - този на матурите. Тази година броят на специалностите, които приемат със зрелостен изпит, ще се увеличи. Миналата година те бяха 77 от общо 98. Тази година обаче факултетите, които ще признават оценката от зрелостния изпит, ще се увеличат още, разказа зам.-ректорът доц. Милена Стефанова. В края на януари ще стане ясно точно кои специалности ще бъдат добавени в тази листа. Междувременно университетът е решил да възприеме модела на агресивна кампания за привличане на младежи, който прилагат много западни вузове. Той ще разпрати по училищата студенти емисари, които да разказват на връстниците си какви са предимствата на това, да учиш в Алма матер.
Въпреки че допреди няколко години вузовете не искаха да чуят за матурите, падането на бариерите пред тях вече не признава граница. От тази година за инженер ще може да се учи и с оценката от изпита по български език. Два вуза в столицата гласуваха тази възможност - Техническият и Химико-технологичният университет.
Академичният съвет на ТУ преди Нова година прие решение, което позволява в почти всички специалности приемът да става и с матурата по български освен с математика и физика. Извън този списък остават само приложна математика и инженерен дизайн, като за последния се иска рисуване. Най-облагодетелствани пък са специалностите публична администрация и стопанско управление - там освен с граматиката приемат и с матурата по география.
Бележките от зрелостните изпити обаче имат различна тежест при финалното класиране. Оценката по български, математика и физика например се умножава по коефициент 2,8, а тази от теста - по 3. Ако кандидатът е държал няколко матури, при класирането автоматично се взема оценката от тази, която му носи най-голям бонус. В допълнение Техническият е решил да признае резултатите от всички матури от 2008 година насам. Промени има и при приемането с резултатите от олимпиади. Досега без изпит влизаха само лауреатите с шестици. Вече всяка оценка над "добър" ще се счита за валидна.
За първи път Техническият е решил да задели и 20 на сто от местата си само за ученици от професионални гимназии, в които се изучават направления, сродни на тези във вуза.
Химико-технологичният ще приема с познания за Ботев и Вазов по-избирателно. Оценката от държавния изпит по литература ще важи само за специалностите индустриален мениджмънт и металургия и мениджмънт. Бележката от матура по биология отваря вратите в биотехнология и всички специалности от химични технологии, а географията - в мениджърските и екоспециалностите. Освен това ХТМУ обикаля и пресява тийнейджърите в химическите гимназии в столицата и страната, така че да ги приеме предварително на базата на тестове.
Медицинският университет в столицата пък е отправил поглед към чужбина. По-точно - към Израел и Персийския залив. Оттам ректорът проф. Ваньо Митев се надява да дойдат чуждите студенти, които носят големите печалби на вуза.
За 3 г. успяхме да утроим чужденците - вече са над 2000. Може би сме единственият университет у нас, изпълнил европейското изискване за 30 на сто международни студенти", разказа проф. Митев. Тъй като вузът няма капацитет да побере повече хора в сегашните си сгради, той дори започва да строи нова специално заради чуждите студенти. Освен това МУ се оказа първият университет, който ще се възползва от промените в образователния закон и вече се кани да отвори филиали в чужбина. "Смятаме да направим изнесено обучение на Факултета по обществено здраве в две страни - Кувейт и Кипър. Ще обучаваме както мениджъри, така и медицински сестри", поясни ректорът. В момента се водят преговори и с двете държави, но има голяма вероятност поне в едната от тях филиалът да стартира още догодина.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
