Ян Енглерт: Повръщаш ефектно в нета и си звезда

Прочутият полски актьор вече има своя фиданка в Алеята на славата, създадена за „Златната липа”

Ян Енглерт: Повръщаш ефектно в нета и си звезда | StandartNews.com

Ян Енглерт, който има 150 роли в театъра и киното, откри своята звезда в Алеята на славата с фиданки пред Операта в Стара Загора, където продължава седмото издание на фестивала за ново европейско кино „Златната липа”.

Изключителният интелектуалец, чиито чар и харизма остават извън календара, раздаде автографи и позира за десетки снимки с фенки от различни генерации. Самият той се пошегува, че неговият отец Ередия от „Осъдени души” на Въло Радев, е сред любимците на майките, но няма съмнение, че Енглерт омая без проблем и младите госпожици в Стара Загора.

„Аз съм във възраст, в която ми дават наградите за цялостно творчество. Но най ми е гот, когато мои студенти, които дори не си спомнят, че някога са им бил преподавател, получават отличия. Ако периодично съвсем нескромно си мисля, че има шанс да остана безсмъртен, то това е чрез учениците ми. Безкористно им предавам това, което съм получил от учителите ми, обогатено с моя опит. А станах актьор съвършено случайно. На 13 играх при Анджей Вайда в „Канал”. След 50 години той ме покани да снимам в „Катин”. Когато го запитах на какво дължа тази чест половин век по-късно, той ми отговори: „На вашите колеги им се струва, че живеят, а вие живеете наистина”. Да, аз непрекъснато се боря за нещо, постоянно съм в битка, за да постигна следващата си цел. Но не съм индивидуалист – аз съм отборен играч. Тренирал съм футбол и волейбол. Разбира се, много е хубаво, когато ти си този, който вкарва головете. Живея прекалено дълго, за да не си давам сметка, че успехите и неуспехите са твърде относителни понятия. Популярността има твърде къси крачета. Особено днес, когато е достатъчно да повърнеш ефектно в интернет и вече си звезда. Да, сега от време на време, се появяват високохудожествени филми и спектакли, но творците се занимават главно с правене на пари. Това е естественият ход на нещата – не критикувам, давам оценка на реалната ситуация. Аз съм последният жив полски актьор, който не се е появявал в реклама. Имах предложение, но не го приех – а парите, които щях да получа, биха ми осигурили добър живот. Но излязох Дон Кихот и отказах. Но не съжалявам. Може би съм поканен тук точно като сериозен човек”, сподели Ян Енглерт.

Ето какво каза още световният кинаджия пред репортерите и публиката, дошла да го аплодира и на пресконференцията.

- Как бяхте избран за ролята на отец Ередия и каква е съдбата на Едит Салай, която играе Фани Хорн в „Осъдени души”?

- Не съм виждал и чувал Едит Салай от премиерата. Чух, че е емигрирала във Франция, но вероятно никога повече не е била актриса. За ролята отново ме избраха случайно. Първоначално ми предложиха да бъда американеца, а за Фани Хорн пробваха Янковска Чешляк – в продължение на три месеца. Въло Радев беше категоричен, че само тя може да се справи с образа. После стана ясно, че за отец Ередия са искали Омар Шариф, а продукцията трябвало да е българо-френска, но от Франция поставили условие режисьорът да е французин. В този моммент Въло Радев се оттеглил – той наистина искаше да направи този филм. И именно тогава той започва да актьори от соцлагера. За първи път пристигнах в София, за да премеря костюма на американеца. Някъде към 21 часа, когато пробата беше минала, дойде асистентът на Въло Радев. Помоли ме да подавам реплики на полската актриса. През нощта изиграхме сцената в студиото в Бояна. 15 минути, след като приключих ми предложиха да бъда Ередия. Първо отказах, след това се съгласих.. Имах нужда от пари и нямах представа за какво става въпрос в този филм и за какво ме ангажират. Междувременно Янковска Чешляк получи предложение от изтъкнат театрален режисьор във Варшава и напусна.. В продължение на два месеца пътувах между Полша и България за пробни снимки с други актриси.. Някъде около седмица преди началото Въло Радев реши, че Едит Салай ще е Фани Хорн. Така изглеждаха нещата – отново стечение на обстоятелствата. Най-кратката дефиниця на щастието в професията, която упражнявам, е да се окажеш в правилното време, на правилното място и в правилната компания.

Разкажете за престоя си в България, за семейството си, за уроците, които давате на децата си?

Това аз наричам „клюки под одеялото“. Не ги обичам. Не одобрявам колегите, които разказват постиженията си и някои тъмни страни. Моето поколение беше възпитано по различен начин. Хората се срамуваха, а сега се хвалят с това. Пътувах почесто до България - по-често, отколкото изискваха професионалните ми задължения. Внимание - сега ще използвам ирония. Аз съм дядо-татко - дъщеря ми се роди, когато бях на 57. Господа, препоръчвам това подмладява, но и води до ситауцията „две в едно”. Можете да бъдете и баща, и дядо едновременно – защото тогава притежаваме търпението на дядото и авторитета на бащата. Имам пет внучки, само момичета. Следващият задължително трябва да е момче. Идеалната форма за съжителство – в семейството или обществото е равновесието между взимането и даването. Балансът между тези два полюса те прави щастлив. Никак не е лесно - когато навърших 50, го постигнах това равновесие.

- Споделяте ли тезата на Въло Радев, че тъгата е най-голямото човешко чувство?

- Аз съм против тъгата, но може би сте забялезали, че обичам да иронизирам. Това създава известно затруднение, защото все по-малко хора разбират, че не винаги нещата могат да бъдат казвани направо, че може да бъде използвана алегория за тази цел. Абстрактното мислене и въображението са все по-дефицитни. Моят дядо беше и мой ментор. Та когато този мъдър човек чуеше по радиото Луис Армстронг, го наричаше „някакъв пиян негър, който не може да пее”. А на мен страшно ми харесваше. .

- Какви бяха годините на прехода в Полша и как се правеше кино по това време там?

- Тези години в Полша бяха наречени „кино на моралното безпокойство”. Чрез филмите разговаряхме с обществото извън официалните срещи. В тази част на Полша, която е била окупирана от Русия, единствените публични места, където полският беше разрешен, бяха театърът и църквата. През 1990 година, когато в Полша беше постигната пълна свобода и цензурата падна, двете институции преживяха най-голямата криза - не можеха да развиват патриотично-възрожденската си дейнсост. Възгорделите се актьори твърдяха, че са инженери на душата. Други казвахме, че сме се превърнали в шутове.

- Защо не влязохте в политиката?

- В момента съм на етап, в който се опитвам да отделя мита от истината. Изпитвам отвращение към политиката - аз съм привърженик на феърплея, а в политиката той е глупост. Получавал съм много предложения, но не съм се възползвал от тях. Стремял съм се винаги да живея честно - никога няма да гласувам по нареждане на партията. Никога не съм се изцапал. За да упражняваш публична професия и да запазиш почтеност, трябва да правиш разлика между компромиса и конформизма. Ние бъркаме тези две понятия. Самият аз невинаги съм успявал да правя разликата, но никога не съм издигал своята канидатура – нито за отговорник на класа и на групата в университета, нито за декан, нито за ректор, какъвто бях три мандата, нито за директор на Народния театър – от 16 години съм на този пост. Всичко това стана без моето участие. Винаги другите идват при мен. Не знам откъде е това - може би защото никога не станах пионер. Не влязох в партията и не съм бил член на нито една организация. Някак си успявах да плувам. Нито един полски президент не е разговарял с мен за култура. Културата оприличавам на имел – храст паразит, който расте на дървото. Така се отнасят с нея. Целуваме се и си даваме обещания под имела, но от това нищо не следва. Днес масата печели състезанието с индивида. Количеството печели срещу качеството Важното е колко лайкове има в интернет, каква е гледаемостта на телевизията – и започваме да падаме все по-ниско. Трябва да имаме огромна сила, за да не се поддадем на тази всеобща тенденция. Възможно ли е този процес да бъде спрян? След всяко средновековие идва ренесанс.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай