Тодор Колев кръщава Джорджи в голямото шоу

• Шопов пее от 8 клас, сега ще запише свои клипове
• Ху­дож­ни­кът ро­каджия, кой­то спе­че­ли "Гла­сът на Бъл­га­рия", ка­то юно­ша про­да­ва зюм­бю­ли на па­за­ра с дя­до си

Ге­ор­ги Шо­пов, кой­то спе­че­ли "Гла­сът на Бъл­га­рия" 2020, е от най-ко­ло­рит­ни­те ар­тис­ти във Вар­на. Ро­каджи­я­та, ро­ден в Кър­джа­ли и с дип­ло­ма за ху­дож­ник от Ве­ли­ко­тър­нов­ския уни­вер­си­тет, е сред баш звез­ди­те в раз­вле­ка­тел­на­та ин­дус­трия край бре­га. Це­ли ком­па­нии ид­ват от Со­фия, ко­га­то Джор­джи за­би­ва в ня­кои от му­зи­кал­ни­те клу­бо­ве. Сред най-го­ле­ми­те фе­но­ве на по­бе­ди­те­ля е пи­са­те­лят от мор­ска­та сто­ли­ца За­ха­ри Ка­ра­баш­ли­ев. Про­щъ­пал­ни­кът на Шо­пов в го­ля­мо­то шоу е с бла­гос­ло­ви­я­та на са­мия То­дор Ко­лев. А чо­ве­кът, кой­то още до­ка­то е де­те, му каз­ва, че ня­ма ни­що не­въз­мож­но, сти­га да го по­же­лае дос­та­тъч­но сил­но, е дя­до му, на ко­го­то е кръс­тен.

"Въз­пи­та ме в обич и прек­ло­не­ние към зе­мя­та, към рас­те­ни­я­та и жи­вот­ни­те.

Имах­ме пил­чар­ни­ци и сви­нар­ни­ци

къ­де­то ра­бо­тех на­рав­но с не­го. Са­дях­ме до­ма­ти, про­да­вах­ме зюм­бю­ли на па­за­ра. Всич­ки те­зи из­пи­та­ния са ме фор­ми­ра­ли ка­то лич­ност. Се­га дъ­ще­ря ми съ­що ко­пае в гра­ди­на­та с мен - ос­вен, че пее, тан­цу­ва и ри­су­ва. В то­ва е ис­ти­на­та - да се оби­ча­ме, да се до­кос­ва­ме до при­ро­да­та из­вън вир­ту­ал­ния свят", спо­де­ля Шо­пов пред БНР. Тол­ко­ва е емо­ци­о­на­лен и от­да­ден на му­зи­те, че по­ня­ко­га го спо­хож­дат про­ро­чес­ки съ­ни­ща, в ко­и­то виж­да бъ­де­ща своя кар­ти­на или чу­ва след­ва­ща­та си пе­сен. А всич­ко за­поч­ва, ко­га­то по­па­да в рек­лам­на­та аген­ция, в ко­я­то ра­бо­ти май­ка му - бо­ич­ки­те мно­го му ха­рес­ват и дя­до му за­поч­ва да го во­ди на уро­ци по ри­су­ва­не, а е са­мо на 5. "Вед­нъж вле­зе ли ти то­зи ми­рис в се­ти­ва­та, ня­ма връ­ща­не на­зад", каз­ва днес Шо­пов. В Кър­джа­ли го за­пис­ват в учи­ли­ще с арт па­ра­лел­ка - за юно­ши, ко­и­то хем ис­кат да пра­вят му­зи­ка, хем уме­ят да дър­жат чет­ка. "Вся­ко меж­ду­ча­сие се съ­би­рах­ме око­ло пи­а­но­то - 30 чо­ве­ка, пе­е­не и сви­ре­не, до­ка­то ми се "вклю­чи коп­че­то". След то­ва се­мейс­тво­то се мес­ти във Вар­на. Та­ка и не ус­пя­ва да се сбли­жи с ба­ща си, а ко­га­то раз­би­ра, че са се раз­ми­на­ли за­ви­на­ги, по­лу­ча­ва ти­ко­ве на ли­це­то. Но за­то­ва пък дя­до му Ге­ор­ги е плът­но до не­го -и днес чув­ства нав­ся­къ­де око­ло се­бе си не­ви­ди­мо­то му при­със­твие и осе­за­е­ма­та му зак­ри­ла от рай­ски­те ви­си­ни.

"Дя­до ме уче­ше на тру­до­лю­бие, все­от­дай­ност, бла­го­дар­ност, чес­тност, чест, ус­мив­ка и меч­та­ние.

Хо­дех­ме да ва­дим мед

Въ­ве­де ме и в стро­и­тел­ство­то. Има­ше ли ня­кой нуж­да от по­мощ, за­ряз­ва­ше всич­ко и се втур­ва­ше да по­ма­га. Да­ва­ше ми па­ри и ми се ка­ра­ше за вся­ка прос­то­тия. Каз­ва­ше: Ако ви­диш, че ня­кой пра­ви доб­ро, раз­ка­жи го на всич­ки. Ако ти нап­ра­виш доб­ро, за­па­зи го за се­бе си", връ­ща лен­та­та той.

Шо­пов е убе­ден, че рес­пек­тът към цен­нос­ти­те е по-стой­нос­тен от ме­ра­ка към ма­те­ри­ал­но­то. Той и же­на му Ива пос­та­вят ке­фа от шо­у­то над би­то­виз­ми­те - май­ка­та на дъ­ще­ря му Ви­о­ле­та съ­що е пе­ви­ца. За ро­ка Жо­ро е го­тов на всич­ко. Пре­ди го­ди­ни се чув­ства тъ­жен и са­мо­тен точ­но на Ге­ор­гьов­ден. Ска­ча в ав­то­мо­би­ла и на­тис­ка газ­та към Ка­вар­на, къ­де­то Глен Хюз от ве­ли­ка­та гру­па "Дийп пър­пъл" се вих­ри в кон­церт. Жо­ро е на сан­ти­мет­ри от сце­на­та - ку­фее и кре­щи, а след би­со­ве­те се проб­ва за ав­тог­раф, но се оказ­ва, че не пус­кат ни­кой при звез­да­та. "Из­вед­нъж из­ле­зе ор­га­ни­за­то­рът и вка­ра са­мо мен - бе­ше стран­но. Вля­зох в ста­я­та, къ­де­то Глен Хюз бе­ше об­гра­ден от жур­на­лис­ти. Ка­за им "По­ча­кай­те", ста­на, дой­де при мен и се пре­гър­нах­ме. Ве­лик мо­мент. Пос­ле го по­мо­лих да се раз­пи­ше вър­ху блу­за­та ми. Обър­на се и ми ре­че: По­душ­вам, че сме от ед­на кръв­на гру­па. По­ня­ко­га се случ­ват чу­де­са", раз­каз­ва Шо­пов. При не­го съ­що са факт - въп­ре­ки че пее от 8 клас, е на­пъл­но са­мо­ук - слу­хар без сол­феж. "Пе­ех нав­ся­къ­де, мно­го шум вди­гах. Ко­га­то съ­у­че­ник пред­ло­жи да вля­за в бан­да­та му ка­то со­лист, вед­на­га се на­вих - та­ка нап­ра­вих­ме "Ла­би­ринт", спом­ня си Жо­ро. От то­га­ва до днес е бил с шест гру­пи. Се­га с па­ри­те от наг­ра­да­та ще за­пи­ше свои кли­по­ве. "Ка­въ­ри цял жи­вот пея, ис­кам да дам на хо­ра­та мо­я­та му­зи­ка", мо­ти­ви­ра се той. И мно­го му се ис­ка бла­гот­во­ри­тел­ни­ят търг, на кой­то ще над­да­ват за ста­ту­ет­ка­та "Гла­сът на Бъл­га­рия", да ста­не час по-ско­ро. "Ко­га­то Ива и Ви­о­лет­ка си иг­ра­ят и се сме­ят, е мно­го го­ти­но. Но в по­доб­ни мо­мен­ти си мис­ля, че има де­ца, ко­и­то ня­мат то­ва щас­тие - без ро­ди­те­ли, в до­мо­ве. Тъж­на ис­то­рия. Та за­то­ва ре­ших: За­що са­мо мо­я­та дъ­ще­ря да се рад­ва? Ако сло­жа та­зи ста­ту­ет­ка вкъ­щи, ще дой­дат при­я­те­ли, ще се сни­ма­ме, но ни­що по­ве­че, а та­ка ще има пол­за. Обе­щах на Бог да нап­ра­вя то­ва, ако спе­че­ля", ис­крен е Ге­ор­ги, кой­то ще при­бе­ре 50 000 ле­ва. "Де­ца­та да­ват сми­съ­ла на жи­во­та", ка­те­го­ри­чен е 43-го­диш­ни­ят му­зи­кант и ху­дож­ник.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com