Събота,

Стар приятел разплака Силви в София

От: Администратор -
A
A
A

Звездата се върна в България, за да представи новата си книга, посветена на майка й

Френската мегазвезда Силви Вартан се върна за пореден път в родната си България - сега, за да представи новата си книга "Мама", издадена от "Колибри". Само за ден, във вторник, тя посети Музея за история на София, на който преди време дари 40 хиляди лева, даде пресконференция и след нея дълго време разписва новото си томче в литературния клуб "Перото", който беше претъпкан до пръсване с фенове от различни поколения, дошли с надеждата за кратък досег с голямата певица и актриса. Пред тях, предимно на френски, макар че поупражни и българския си, Силви разказа за майка си Илона, която почина през 2007-а, за огромната празнина след нейната смърт, за детските си спомени от България, за все така силната си връзка с родината, за собствените си деца, за бившия си съпруг Джони Холидей, за сегашния Тони Скоти... За всички тези интимни неща, които биха могли да разчувстват мнозина, Вартан говори хладнокръвно, с дистанцията на световната звезда, със стоицизма на велика жена, постигнала много сама. Но непланувана среща все пак извади Вартан извън релсите на мъжествената твърдост - появата на приятеля й от детството Асен Руевски-Мото. Отначало Силви не успя да го познае, когато мъжът стана, за да й припомни как като малчугани са играли в холандското посолство. Но само след секунди Вартан го прекъсна и с треперещ глас каза: "Нищо не съм забравила. И майка ти си спомням. Виждам лицето й... И тебе, и брат ти, и Румян, и Любка, и Жанин... Много се радвам да те видя. Майка ти беше прекрасна, с моята бяха забележителни и смели жени. Вдъхновяваха околните", отвърна Вартан на стария си семеен приятел. Двете семейства често са се събирали заедно. Всъщност майката на Асен се появява в новата книга, когато Силви разказва за началото на комунистическите чистки у нас след войната. Един ден тя просто изчезва и не се връща. "Тогава бяхме малки, но си спомням как плакахме за нея", допълни Силви на български.

Когато й задаваха ясни въпроси, звездата отговаряше на бащиния й език. За по-сложните неща сподели: "По-лесно ще ми бъде да говоря като възрастен човек на френски, защото моят речник по български е като на 7-годишно дете и няма да е много разнообразен. Нося езика в себе си от дете. Иска ми се да го говоря по-добре, но се упражнявам само с моята братовчедка. Тя прекара с мен две години в Лос Анджелис, когато майка беше тежко болна, но сега вече живее в България." Самата Силви винаги се връща с голямо вълнение, защото най-ранните й, нежни и крехки спомени са оттук. Тук открива и призванието си на актриса. На около пет играе във филма на Дако Даковски "Под игото", чиито снимки са в Копривщица. Силви е сред ученичките на Рада Госпожина - крехка, красива, облечена в носия. "Снимачната площадка беше нещо магическо. Останахме в Копривщица, за да се появя на екрана за две минути. Моята роля беше съвсем малка, но пък с хонорара мама успя да ми купи кафяви високи обувки с връзка, с които пристигнах по-късно в Париж", разказа Силви.

"Имах късмета да израсна в изключително сплотено семейство. По-късно, когато самата аз имах деца, осъзнах каква огромна роля е изиграла майка ми в живота. Тя беше щедра, благородна, елегантна, много смела, никога не прояви слабост. Много ни обичаше и винаги ни даваше добри съвети. Нейното богато и изискано сърце умееше да слуша другите.
Тя работеше през целия си живот, за да ни отгледа, но го правеше с лекота. Не показваше умора. Беше много достойна жена - до последния си дъх. Нейната любов беше най-важното за нас", сподели Вартан. Откровено призна, че тя като майка си се опитва да бъде на нейната висота и да следва съветите й, но все пак условията, в които живее сега са различни. "Родителите имат огромно влияние върху децата, които ги повтарят несъзнателно. Аз съм това, което майка ми е съзадала. Тревожа се за децата си по същия начин. Когато те растат и стават тийнейджъри, неизбежно възникват конфликти - между майката и дъщерята, между бащата и сина. Аз съм необикновен случай, тъй като винаги съм се разбирала добре с майка ми, възхищавала съм й се, исках да е доволна. Беше немислимо да й създавам грижи. Вярно е, че не винаги съм се съгласявала с нея, но я изслушвах, и в крайна сметка се оказваше, че тя има право.

Силви започва да пише книгата, за да запълни огромната празнота, която оставя у нея смъртта на майка й. "Тя беше стожерът на нашето семейство, стожерът на моя живот във всеки един момент. Като че ли исках да я обезсмъртя. Но я написах и заради моите деца. За да не остане у тях бегъл спомен - те трябва да имат нещо черно на бяло. книгата е пример за любов и всеотдайност, които те да следват", коментира Вартан посланието си към своя Давид от Джони Холидей, към осиновената с Тони Скоти Дарина от България, към внуците си.

Илона Вартан е родена в Унгария в края на Първата световна война. На 7 пристига в България, защото баща й е архитект, поканен от правителството ни да построи няколко сгради. Той идва с цялото си семейство. В София негова е сградата на Унгарското посолство, участва и в строежа на Народната библиотека. Работи и в Пловдив. Семейството не напуска повече България. Тук майка й среща баща й. "Двамата преживяват нацизма, бомбардировките, сталинизма, страхът. Те са от едно героично поколение, което се пожертва в името на децата си. Тези, които са оцелели в двете войни и в сталинските чистки, са жертви", заяви звездата.

През 1990-а, когато за първи път след изгнанието Силви се връща в България за концерт, моли майка си да я придружи. Но тя отказва. "Щеше да бъде много мъчително за нея", каза Вартан и допълни на български: "Щеше да бъде много мъчително и за мен." Тогава, при първото си завръщане в България, Силви изживява трудни мигове. Плаче в продължение на два дни. Тогава за първи път след толкова години вижда местата, в които е израснала, къщата, в която е живяла, хората, с които е свързано детството й.

"Непрекъснато чувам как родителите не се разбират с децата си. Това е така може би, защото времето се е променило, епохата е различна. Аз живях, когато семейството беше здраво. Навремето да си дете на разведени беше нещо рядко и ужасно, докато днес е съвършено обикновено. Израснах в спокойна атмосфера с няколко поколения в една къща. Вярвам, че това обогатява всяко дете. Вярно е, че за да се получи, младите и старите трябва да се разбират. Родителите ми, баба и дядо бяха артисти. Обрисувам твърде идилична картина, но тя беше истинска", обясяни Вартан. От дядо си по бащина линия пази много и топли спомени, за които разказва и в книгата. От баща си пък помни "Облаче ле бяло", с която разплаква на всеки концерт публиката у нас, и "Хубава си моя горо". "Зайченцето бяло" също е в спомените й, но не може да си спомни последния куплет от песента.

"Като дете вярвах, че този ми красив живот ще продължи вечно, той беше спокойно щастие и мир. Когато по-късно имах трудни моменти, винаги се опитвах да се върна в градината на моя дядо", разкри Силви. "Животът непрекъснато ви учи на нещо и вие сам започвате да опознавате по-добре себе си. Когато се оженихме с Джони, бяхме млади. Много обичахме музиката. И за двама ни беше голям житейски опит. После пораснахме и съвсем естествено се разделихме. Но след това открих приоритети в живота си", призна Вартан.

Тагове: Силви Вартан

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички