Лукино Висконти въвежда в киното бъдещия голям режисьор и сценарист
Маестрото на политически трилър почина в Рим на 92
Отиде си още един от последните мохикани на голямото политическо кино. В Рим в събота на 92 почина италианският кинорежисьор и сценарист Франческо Рози. "С Рози изгубихме един майстор, един човек на културата, човек със зорко око и огромен принос за гражданското общество", заяви кметът на столицата Игнацио Марино.
Рози е роден в семейство от средната класа в Неапол и израства във времена, когато градът е в ръцете на корумпирани политици и босове от подземния свят. Вероятно това го подтиква да завърши право в местния университет. Участва и в Съпротивата, а през 1944-1945 работи в неаполското радио. Постепенно се насочва към света на театъра, а след това - и към киното, като става асистент през 1948 г. на Лукино Висконти във филма "Земята трепери". По-късно се мести в Рим, където започва да разказва за мрачната страна на италианското общество.
Първият му самостоятелен игрален филм е "Предизвикателство" (1958). Вдъхновен от следвоенната вълна на италианския неореализъм, режисьорът прави впечатление през 1962 г. с филма си "Салваторе Джулиано", посветен на мафията. В него, като истински новатор, Рози разказва за сицилиански престъпник, убит през 1950 г. от полицията или от друг мафиот. Лентата получава наградата за режисура на Берлинския кинофестивал.
Следващото голямо признание за прочутия италианец е за "Ръце над града" (1963), който му донесе "Златен лъв" на фестивала във Венеция. В тази драма за корупцията в Неапол главната роля е поверена на американеца Род Стайгър. Зрителите са запомнили как в началото на екрана се появяват панорамни снимки на града и надпис: "Хората и фактите в този разказ са измислени, но обществената реалност, от която са родени, е автентична." В тази творба Рози се задълбочава в анализа на корупцията, обхванала живота в Италия. Изобличителният патос в този филм е един от най-силните въобще в италианското кино, смята критиката.
След това режисьорът за момент си отдъхва от мафията и прави романтичната история "Повече от чудо" с Омар Шариф и София Лорен. Още по-голяма международна известност обаче му носи "Делото Матеи". Лентата разказва за петролния магнат Енрико Матеи, загинал при неизяснени обстоятелства със самолета си 10 години по-рано. Филмът му донася "Златна палма" на кинофестивала в Кан през 1972-ра.
Франческо Рози ще остане в историята на киното и с творби като "Хора против" (1970), "Лъки Лучано" (1973), "Височайши трупове" (1976). Постепенно той се отказва от публицистичната острокритична насоченост на своите произведения и доказва, че умее да прави и стилни, чисто художествени филми, като "Христос спря в Еболи" (1979), спечелил наградата за режисура на БАФТА, "Трима братя" (1981), "Кармен" (1983), "Хроника на една предизвестена смърт" (1987), "Забрави Палермо" (1990), "Примирие" (1997).
През 2008-ма режисьорът е удостоен със "Златна мечка" за цялостно творчество на Берлинския кинофестивал. Четири години по-късно получава "Златен лъв" на Фестивала във Венеция за принос в развитието на киното.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
