Изобщо няма да е преувеличено, ако кажем, че Никола Георгиев е автор от световна величина. Всеки доблестен човек, който има поглед върху неговите съчинения и е слушал негови лекции, но е познал и чуждестранни специлисти в областта, може да го потвърди. Малко хора са направили толкова много за нашето литературознание, това е неоспорим факт. Едва ли обаче има друг, направил толкова и така вълнуващо за нашето умствено съзряване, за изграждането на нашия литературен вкус и, в крайна сметка, за нашата любов към литературата. Затова издаването на съчиненията на Никола Георгиев в няколко тома е от изключително значение. Основно поради две причини. Първата е свързана с изчерпването на повечето студии и есета. Почти всички книжни издания отдавна не са в търговската мрежа, изчерпани са и нямаше надежда повече да ги видим – това е прозаичната, по-деловата причина.
По-важната обаче и по-интересната причина е друга. Тя произтича от иманентното свойство на всеки писан текст: публикуван самостоятелно в книжно издание, изваден от смислова цялост или от смислово-времево пространство, в което всички ние живеем, същият този текст добива друга светлина, добавя нов смисъл, когато е събран и преподреден по определен начин, когато влезе в контекста на ново цяло, каквото е, например, първият том със заглавие „Литературна теория. Питания и изпитания”. Разбира се, в този том има и непознати за българския читател текстове. Но това не е просто събиране на разпилени съществуващи съчинения и добавяне на нови. Любопитното е, че подредбата на текстовете, преструктурирането и реконфигурирането на повече студии поражда нов смисъл, открива нови връзки и добива нова смислова цялост, която поражда внушения, които инак човек не би могъл да добие или осъзнае. Вторият том, събрал 23 съчинения, е под заглавие „Литературни похождения. Автори, творби, анализи“. Съгласен съм, че от него се носи смътно усещане за нещо любовно. И то е вярно. Това е любовта на автора към литературата, но не само. Прекрасни примери от частното към общото и от общото към единичното се разгръщат пред нас с очарователна лекота. Аналогии и позовавания на различни автори и епохи, включително паралели с „Война и мир“ на Толстой. Но за да се върнем към заглавието на тома и лъхащата любов от думата похождения – това, по мнението на самия литературовед, е най-подходящата дума в българския език за превод на заглавието на романа на Хашек, предвид факта, че творбата на чешкия автор може да прилича на всичко, но не и на роман на Уолтър Скот или на Майн Рид. Така че съставителите са търсили тази тънка нишка, която невидимо да свързва предложените тук съчинения с романа на Хашек.
Предстоящият трети том със студии на Никола Георгиев ще бъде с акцент именно на междутекстовостта, където авторът не просто интерпретира литературните творби, а създава нови инструменти за интерпретация на литературните произведения. Това е щедро споделено с читателя виждане, което позволява да се открият дълбочини, сложност и очарование в привидно познати, „оглозгани“ от банални тълкувания литературни творби: статии и студии, които предлагат евристични подходи, отварят изследователски полета, създават нови литературоведски жанрове. Споменатият нов „жанр“, успешно разработван от Никола Георгиев, е междутекстовият анализ и реконструирането на „мълчаливите диалози“ в литературата. Той се съсредоточава върху пространството между творбите от литературния канон, изявява връзки и значещи отсъствия, които всъщност пренареждат и променят самия канон.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
