Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. И ако за някои те се изчерпват с хубава кола, вила на морето или яхта, за други целта са звездите. И непреходните неща, които остават за поколенията.
Такава бе и една от мечтите на покойния проф. д-р Лъчезар Цоцорков – Панагюрското златно съкровище да се завърне в Панагюрище за първи път след откриването му през декември 1949 г. от братя Дейкови. И когато на 1 ноември 2010 г. пред препълнената зала на панагюрския театър, аплодиращ албума „Музикално съкровище от Панагюрище“ той обяви, че работи за осъществяването на тази своя мечта, всички знаеха, че рано или късно Съкровището ще си дойде у дома. Защото, както потвърждава директорът на Историческия музей в Панагюрище доц. Атанас Шопов: „с каквото се захванеше проф. Цоцорков, го правеше както трябва и го вършеше докрай“.
Година и половина по-късно, навръх Великден, мечтата на поколения панагюрци се сбъдна, а Съкровището бе подслонено в специално изградената за целта зала трезор в Историческия музей. Средствата в размер на над 8 милиона лева бяха дарени от „Асарел-Медет“АД и от тогавашния председател на Надзорния съвет на дружеството проф. д-р Лъчезар Цоцорков като меценат на културата.
Тази сбъдната мечта продължи да живее и с годините се превърна в успешен и устойчив музеен проект, който разкрива много нови възможности за туризма, предприемачеството и хората в региона. Съгласно дарителското споразумение между Община Панагюрище, местния Исторически музей и Националния исторически музей, всяка година оригиналът на златното съкровище се завръща в Панагюрище за по един месец. През останалото време в трезора е експонирано едното от двете точни златни копия. То беше специално изработено от Лабораторията за анализи, консервация и реставрация на НИМ и беше дарено на местния музей от „Асарел-Медет“АД и проф. Цоцорков. Второто копие пък и до днес радва посетителите на Националния исторически музей в столицата, когато оригиналът на тракийския шедьовър пътува по света и у нас.
ЦИФРИ
Залата трезор беше отличена в конкурса „Сграда на годината“. Проектирана е от „Архитектура и наследство” ООД – Пловдив, отговаря на най-високите стандарти в областта на музейното дело и гарантира изключително висока степен на сигурност. За изграждането му са използвани близо 1500 кубически метра специален бетон. В панагюрската експозиция за пръв път всеки един от съдовете се показва в отделна витрина. Това позволява на посетителя да се наслади дори и на най-дребните детайли и орнаменти, изработени от древните майстори. Експерти твърдят, че самите витрини нямат аналог в световната музейна практика. Те са от бронирано стъкло и са проектирани и изработени в Германия. Представляват цилиндри с диаметър 60 сантиметра и височина 3,20 метра.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ
За десетте години, през които оригиналът на Панагюрското златно съкровище се завръща у дома, трезорът с уникалната експозиция е посещаван от президенти, министри, дипломати, прочути спортисти, хиляди ученици и обикновени туристи. Техните впечатления са увековечени в две книги за отзиви.
„Благодарим, че сбъднахте възродяването на нашата национална гордост“, пишат през месец април 2012 г. Веска, Ади и Соня. След тях впечатленията си споделя и тогавашният посланик на Япония Макото Ито. „Благодаря за възможността да разгледам този уникален музей. Панагюрското съкровище е безценно наследство“, пише дипломатът, а 8-годишната Евгения е категорична „Този град е страхотен“. „Златото беше златно!“, допълва и 10-годишната Боряна.
ЗЛАТНИТЕ МОМИЧЕТА
През месец декември 2019 г. златните момичета на България по художествена гимнастика се снимаха с Панагюрското златно съкровище. Искрено вярваме, че този световен шедьовър им донесе късмет и на олимпийските игри в Токио ансамбълът ни се окичи със златните олимпийски медали.
Директорът на Историческия музей в Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов:
Посетителите идват в трезора като на поклонение
- Доц. Шопов, на 16 април се навършват десет години от откриването на залата трезор. Как завръщането на оригинала на Панагюрското златно съкровище промени туристическия облик на града?
С откриването на залата трезор за Панагюрското златно съкровище се създадоха условия за тотална промяна в представянето на това национално богатство, на цялостната музейна визия. Туристопотокът значително се увеличи, интересът към нашия град като цяло се повиши, промени се визията не само на Историческия музей, а на града и цялата община. Първото завръщане у дома на Панагюрското златно съкровище през 2012 г. се превърна в един истински празник и от тогава всяко завръщане на Съкровището у дома е своеобразен Великден за нас и нашия град.
- Колко пъти през тези 10 години Съкровището си е идвало в Панагюрище и колко туристи са успели да го видят през този период?
- За тези десет години съкровището е идвало тук осем пъти. Една година беше на гости в Лувъра, а после и в Япония. През 2020 година заради пандемията не дойде, но се надяваме, че през тази година отново ще имаме възможността да му се насладим. Благодарение на дареното от проф. Лъчезар Цоцорков и „Асарел-Медет“ златно копие на съкровището този трезор посреща гости целогодишно. Смятам, че тук съкровището грее със своята отразена светлина. За десет години над 920 хиляди човека са посетили Историческия музей и залата трезор.
- Преди 2012 година правени ли са опити за завръщане на Съкровището в Панагюрище?
- От колегите съм слушал и съм чел в медиите, че преди 2012 г. е имало постъпления оригиналът на съкровището да си дойде у дома, но ни е отказвано. Основната причина е, че тогава не сме разполагали с подходяща зала, където да бъде изложено.
Сега, когато вече разполагаме с трезора, който е уникална по рода си зала и друга такава в България няма, идват хора от цялата страна и чужбина и споделят, че те държат да видят Панагюрското златно съкровище именно тук, където е открито. В Панагюрище съкровището въздейства по особен начин, самата обстановка предразполага да се пренесеш назад в древната епоха.
- Когато през 2010 г. проф. Лъчезар Цоцорков сподели с панагюрската общественост, че следващата му цел е да върне Съкровището у дома, повярвахте ли, че това е възможно да се случи?
- Ще отговоря не само като директор на музея, но и като човек, който познаваше много добре проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Когато той обяви, че негова мечта е Съкровището да си дойде у дома, знаех, че е въпрос на време това да се случи. Той беше такъв човек, че с каквото и да се захванеше, го докарваше до успешен край, без значение колко време и усилия би му коствало това.
- Спомняте ли си първия път, когато се докоснахте лично до Съкровището?
- Моето първо съприкосновение беше през 2012 г., когато Съкровището се завърна за пръв път. Но тогава бяхме по-скоро странични наблюдатели, имаше изключителни мерки за сигурност. Вече през 2013 година, когато трябваше да го посрещна като директор на музея и да участвам в неговото експониране във витрините, вълнението у мен и колегите беше голямо. В такива моменти ръцете на човек треперят. Посрещнахме Съкровището като нещо извънземно, вълнувахме се и това личеше по лицата на всички. Това вълнение го виждаме и по лицата на всички туристи. Те идват в нашия музей като на поклонение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
