Устра - израстнала от камъка и пожалена от времето

Когато българинът чуе думата "средновековна крепост" е, общо взето, резервиран. И то по две причини. Първата е, че в повечето случаи са останали само някакви скромни следи от миналото й величие, обрасли с габър, шипки и коприва.  А във втория случай любителят на родната история се втрещява от грамадата бетон, пластмаса и тухли "четворки".

Затова пък е наистина невероятно преживяване да се потопиш във времето, когато пред теб се извисяват недокоснати от годините или псевдореставрации стени. Почти такива, каквито са изглеждали и преди едно хилядолетие.

Такава е крепостта Устра.

снимка БНР

Това действително е най-запазената крепост не само в Родопите, но навярно и в цяла България. При това без всякаква намеса на човешка ръка. От нея са останали не само основите на казармените помещения, където отлично са запазени дори дупките, в които са влизали държащите дървени конструкции, но и величествено издигащите се на височина до 8 метра стени.

Самата крепост сякаш се ражда от камъка - толкова умело средновековният фортификатор е използвал скалата на едноименния връх, висок 1015 м. Площта на крепостта е 1,2 дка, като крепостната стена е дълга 113 м.

Крепостта е имала 3 отбранителни кули - една полукръгла и две правоъгълни, които са били триетажни. Първите етажи са били подземни и са служили за водохранилища. Били са измазани с хоросанова мазилка, получена от смесването на хоросан със счукани тухли и едри късове от керамика. Кулите са имали вътрешни стълбища, като част от тях са запазени и до днес. Входът е бил от източната част. Има запазени няколко стъпала, изсечени в скалата. Вратата се отваряла вертикално. В крепостта са открити 8 помещения, построени в южната и югоизточната част. Най-голямото е с размери 11 на 6 м, а най-малкото - 0,5 на 1,70 м. Помещенията също са били на 3 етажа. Приземният е дълбок 5,8 м и е служил или за склад, или за водохранилище. Обитавани са горните 2 етажа.

Най-ранните археологически данни за Устра са от началото на Х век. Предполага се, че след победата над византийците при Булгарофигон през 913 г. цар Симеон Велики завзема крепостта, но впоследствие я отстъпва на Византия, след като е обявен за "василеопатор" - тоест висш настойник на малолетния византийския император Константин VII Порифирогенет, който се жени за една от дъщерите му.

Последвалото разтрогване на договора от Зоя - майката на императора, скоро води до съкрушителния разгром за византийците в битката при Ахелой в 917 г. Въпреки всичко след смъртта на Симеон през 927 г. крепостта трайно остава във византийски ръце, макар че има косвени сведения, че отново е включена в състава на Втора българска държава при цар Иван Асен II след победата при Клокотница през 1230 г.

Писмени сведения за крепостта дава и византийският историк от от XIII в. Георги Акрополит от XIII в. в своите "Анали".Окончателната й съдба не ясна, но най-вероятно да е превзета от османлиите още в средата на ХIV век. А че е превзета с щурм, си личи от огромния пробив в стената.През 1973 г. са извършени единствените археологически разкопки на обекта.

Открити са над 1000 метални предмети - железни стрели, части от шлем, бронзови и сребърни кръстчета, както и 14 глинени съда, медни корубести монети.

До Устра се стига от село Устрен. Непосредствено преди да се влезе в селото, идвайки от Джебел, преди табелата има кафява табелка за пътя до крепостта и до хижа "Устра". Който собственик вече се е погрижил сегашният път да бъде засипан с чакъл и да бъде проходим и за най-обикновени "градски" коли. От хижата се продължава по наистина стръмна пътека, но дори и по-неопитните туристи могат да стигнат до подножието на крепостта за половин час. При това без риск да се заблудят въпреки гъстата гора - пътеката е не само добре утъпкана, но и двойно маркирана - със синя боя по дърветата и с неизбежните каменни пирамидки, подредени от вездесъщите иманяри. 

И не само историята, то невероятната панорама, разкриваща се от крепостта, са достатъчно мощен магнит за всеки турист.