125 години след създаването си товарната компания на Българските държавни железници ще стане частна. Ако се намери кой да я купи.
Вярно е, че четирима кандидати останаха в борбата за "БДЖ-Товарни превози", като представиха в Агенцията за приватизация до крайния срок - 28 януари - документи за съответствие. Вярно е обаче и че бяха закупени 9 комплекта документи от 7 фирми.
Значи нещо охлади мерака на кандидатите
Пилците се броят наесен, казва народът. А "есента" за "БДЖ-Товарни превози" настъпва в 15 ч на 12 март. Който до този час внесе депозит от 20 млн. евро за участие в тръжната процедура, ще се бори за товарната железница.
Дали ще се намери такъв кандидат?
Според официалните изявления от евентуалния купувач на "БДЖ-Товарни превози" се очаква да плати около 90-100 млн. лв. за компанията и да поеме задълженията й. В информационния меморандум дълговете са около 94 млн. лв., но към момента те вече надхвърлят 124 млн. лева.
Какво реално ще получи срещу тези 224 млн. лева бъдещият собственик на жп превозвача?
На пръв поглед активите на "БДЖ-Товарни превози" не са малки. В тях влизат 207 локомотива и 4859 вагона - достатъчни за оперативната дейност. Сред неоперативните активи влизат и около 300 недвижими имота - сгради, апартаменти, терени и дори рибарник.
Колко струват тези активи?
Анализът сочи, че от всичките локомотиви 186 са магистрални, а останалите - маневрени и пр. малки машини. От тях реално работят между 110 и 120 локомотива, а състоянието на останалите е такова, че
от два или три може да се сглоби един
Десетина от локомотивите - румънската серия 46, макар и морално остарели, са основно рехабилитирани. Те могат да се продадат и като втора ръка, като остатъчната им стойност е по около 250 хил. евро - общо до 3 млн. евро (6 млн. лв.). Повечето от останалите локомотиви по-лесно биха се продали за скрап, отколкото като подвижен състав. По най-груби сметки - 200 локомотива по 100 тона - повече от 8 млн. лв. много трудно ще може да се вземе за тях.
От всичките вагони "БДЖ-Товарни превози" реално работи с около 2500. 900 от тях са скоро ремонтирани и са наистина в добро състояние, а останалите са подвижен скрап. Теоретично тези 900 товарни вагона биха могли да се продадат за около 20 млн. лева. Теоретично, тъй като за тях трудно ще се намери пазар, защото скоро "Холдинг БДЖ" ще обяви за продан над 3500 товарни вагона, с което драстично ще подбие цената.
Останалите 3900 вагона, ако се продадат на скрап, ще струват максимум 21 млн. лева.
И какво остава? Неоперативните активи от около 300 имота. При сегашното състояние на пазара на недвижими имоти те се оценяват в най-добрия случай на 20 млн. лв.
Повечето от апартаментите и сградите са в окаяно състояние
а рибарникът край гара Разделна, Варненско, е замърсен от химическите заводи в Девня. "О, не си купувайте оттам риба" - ми каза един стар варненски железничар, когато го попитах колко е голям и в какво състояние е този рибарник. По актуални изчисления ликвидната стойност на "БДЖ-Товарни превози", дори и с най-големи напъвания, не може да се докара повече от 75 млн. лева. Това е максималната сума, която бъдещият собственик на компанията може да вземе, ако реши да продаде здравите вагони и локомотиви и да нареже останалите на скрап и ако реши да се освободи бързо от всичките имоти.
75 млн. лв. приход срещу 224 млн. разход?
Но това не е всичко!
Защото освен на оперативни и неоперативни активи купувачът става "собственик" и на един здрав жп синдикат с 3850 членове. Синдикат, който има опит да ангажира членовете си
да скачат под прозорците на управлението
на компанията и под кабинета на транспортния министър. А в договора за приватизация задължително ще бъде записано "запазване броя на работниците и служителите 3 години след подписването му".
Какво означава за собственика това?
Ако все пак той реши да развива компанията, като съкрати разходите й, ще трябва да освободи на първо време поне 1000 души. За целта ще трябва да плати неустойка по 7440 лв. на човек - т.е. 7.44 млн. лева, плюс 500 хил. евро санкция за неспазване на Фонд "Работна заплата" - общо 8.4 млн. лв.
Средната заплата в "БДЖ-Товарни превози" в момента е 1000 лв. заедно с осигуровките. Следователно годишният разход за тези 1000 души би бил 12 млн. лв. Простата сметка сочи, че бъдещият собственик ще има по-голяма изгода да уволни 1000 работници, вместо да им плаща, тъй като ще спечели поне 3.6 млн. лв.
Защо тогава шефовете на синдикатите се бият в гърдите, че "отстояват интересите" на хората си, като държат на тези 3 години запазване броя на служителите - да се чуди човек!
Ако обаче бъдещият собственик реши да ликвидира веднага компанията, реално това ще му струва 32.3 млн. лева, които трябва да плати като санкции за уволнените служители.
В такъв случай сделката ще е голямо набутване, дори и да не плати нито лев от 124-милионния дълг на "БДЖ-Товарни превози".
Пазарният дял се срива
Пазарният дял на "БДЖ-Товарни превози" от години насам постоянно се срива (виж таблицата). От 17,59 млн. тона в първата кризисна година на 9,769 млн. тона. Което на практика е равно на обема товари през следвоенната 1948 година, когато са превозени 9,766 млн. тона. Причина за този драстичен спад е както отпадането на някои от най-големите товародатели на компанията като "Кремиковци" и частично ЛУКОЙЛ, така и продължаващата 6-а година криза и неадекватното управление на дружеството. Всъщност ако анализираме внимателно, ще установим, че последното има най-голям принос за намаляващия обем превози. Това е логиката, тъй като новосъздадените частни жп конкуренти отмъкнаха над 34% от товарите на държавното жп дружество и през миналата година вече превозиха над 3,6 млн. тона. Като доказателство за лошия мениджмънт е и фактът, че "БДЖ-Товарни превози" изпълни едва 80% от заложените в плана от самото ръководство за миналата година 12,2 млн. тона товари. Още повече, че спад отчита единствено софийското поделение на компанията - под прекия поглед на шефовете й, докато клоновете й в Пловдив и Г. Оряховица се гордеят с лек ръст на обемите.
В този смисъл какво ще вземе бъдещият собственик на "БДЖ-Товарни превози"? Преди години отговорът щеше да е "пазарен дял". При тази силна конкуренция на частните превозвачи "Българска железопътна компания", "ДБ Шенкер" и "Булмаркет", докато купувачът се ориентира, докато сключи нови договори, ще му измъкнат изпод носа и поне половината от останалите 66% от пазара.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
