Петък,

З предпоставки за ускоряване на растежа през 2022 г.

От: Даниела Денева -
З предпоставки за ускоряване на растежа през 2022 г.
A
A
A
  • Важно е да се увеличи строителството на инфраструктура
  • Овладяването на здравната криза и инфлационните очаквания са приоритет номер 1, казва Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"

 

Ниската ваксинация е основната причина за скромния ръст на БВП през 2021 г.  

 Подписване на подробно коалиционно споразумение ще намали несигурността

 Нуждаем се от добър план за зеления преход

 

- Господин Павлов, има ли промяна в прогнозите Ви за ръст на икономиката за 2021 г.?

- Ревизираните и допълнени данни за първото и второто тримесечие, както и експресните оценки за третото, сочат за ръст на икономиката през първите 9 месеца на годината от малко над 2%. Изглежда към момента има доста шум в данните и в крайна сметка ръстът по-скоро ще се окаже малко над 3% за януари - септември. На фона на тежко протичащата четвърта вълна на пандемията не очаквам ускоряване на растежа през 4-тото тримесечие. Всичко това ни накара да ревизираме прогнозата си за текущата година на 3%, спрямо 3.9% през септември.В същото време ръстът на световната икономика се очаква да е между 5,5 и 6%, а в доста близки страни като Гърция, Румъния, Словения и Хърватска - между 6 и 8%. Продължавам да мисля, че лошото управление на здравната криза и спадът в инфраструктурното строителство са основните причини за скромния растеж на икономиката през 2021 г.  

- Политиките, набелязани от партиите, които се очаква да съставят правителство, ще успеят ли да овладеят инфлационните очаквания?

- Засега дискусията изглежда малко разнопосочна, но това е нормално, защото сме в начална фаза на формиране на правителство.Притеснява ме идеята да се замразят цените на тока за домакинствата, без да бъдат увеличени в началото на 2022 г. Това ще е грешка, защото ще дестабилизира финансите на държавните компании в сектор Енергетика. Така проблемът няма да се реши, а просто ще се прехвърли от единия джоб в другия - вместо за домакинствата с ниски доходи, утре бюджетът ще трябва да осигурява подкрепа на държавните фирми в енергетиката. В страните от ЕС с либерализиран пазар цените на тока за домакинствата нараснаха с между 20 и 25% през 3-тото тримесечие на 2021-а спрямо година по-рано. Най-добре ще бъде да се увеличат цените на тока за домакинствата с около 15% и след това да се замразят за период от една година, за да може да се овладеят инфлационните очаквания. Едновременно с това всичките 28% енергийно бедни домакинства да бъдат изцяло компенсирани. По наши изчисления за година това ще струва на бюджета около 415 млн. лв., при общо 160 млн. лв. бюджет на програмата за подпомагане на енергийно бедните през 2021 г., която в момента обхваща само 10% от домакинствата.

- Доколко е необходимо тези и други важни политики да намерят място в коалиционното споразумение?

- Много важно е да има колкото е възможно по- детайлно разписано коалиционно споразумение. Това ще даде възможност на бизнеса да формира очакванията си и така ще помогне да се редуцира несигурността. Ще отворя една скоба - цената, на която правителството емитира дълг, се покачва. Една от причините за това е високата степен на обща несигурност в икономиката. Едно коалиционно споразумение би могло да направи средата по-предвидима. За избирателите ще бъде възможно да правят сравнение между ангажиментите, поети преди изборите и постигнатите резултати. На правителството ще даде инструмент, чрез който да оценява собствения си напредък.

- Очаква се Планът за възстановяване да започне да се реализира догодина. Тогава прогнозата Ви за ръст на икономиката би ли била по-оптимистична?

- Прогнозата ни за икономиката през 2022 г. най-вече ще зависи от това как правителството ще се справи със здравната криза и с увеличението на цените. Ако в следващите няколко месеца делът на ваксинираните в България се доближи до този в Европа и ако правителството успее да се справи с надигането на цените, растежът на БВП ще започне да се ускорява през 2022 г. Ако не успее, бедността и неравенствата ще нараснат и ще се ограничи ръстът на доходите и работните места. Извън това прогнозата ни за растеж догодина ще зависи от размера на публичните инвестиции. Имаме незавършена мрежа от магистрали. Трябва спешно да се довърши "Хемус", за да започне да се преодолява натрупаното изоставане на Северна спрямо Южна България. Да се работи за увеличаване на свързаността на икономиката ни с румънската, която е вторият ни най-важен външнотърговски партньор, а имаме само два моста, които ни свързват. Има нужда от инвестиции в мрежи за пренос на енергия и данни, както и такива в придобиване на нови умения. И тук е мястото на Плана за възстановяване. Предизвикателството догодина ще е да се осигури фискално пространство, което да направи възможно не само да се стартират голяма част от проектите по Плана, но и да се продължи работата по инфраструктурните проекти, които разчитат само на национално финансиране. Ако не успеем с ваксинационната кампания, ще трябва да продължим с подкрепата от бюджета за фирмите и домакинствата, засегнати от пандемията, което годишно ни струва около 5% от БВП. Трябва да ограничим разпространението на заразата, за да може да намалим помощите от бюджета и така да се създаде фискална възможност за увеличаване на други разходи - за строителство на повече публична инфраструктура.

- Доколко голяма пречка пред увеличаване на инвестициите ще бъде бюджетният дефицит и как това ще повлия на прогнозата ви?

- Правителството залага дефицит от 4.5% догодина, като ние очакваме той да е по-голям, вероятно от порядъка на 5.5 и дори 6%. Това само по себе си не е проблем. Важното е какво ще стои зад този дефицит. При добрия сценарий, България ще ваксинира населението в следващите няколко месеца и здравните рискове ще намалеят значително. Това ще даде тласък на икономическият растеж и ще ограничи размера на помощта за засегнатите от пандемията, до около 2 -2.5% от БВП за 2022 г., спрямо около 5% през 2021 г. Освободеното по този начин фискално пространство ще бъде използвано за увеличение на инфраструктурното строителство, което ще генерира допълнителни импулси за ускоряване на икономическия растеж. При лошия сценарий, делът на ваксинираното население ще остане нисък и това ще попречи здравните рискове да намалеят. Последиците ще бъдат по-нисък икономически растеж и запазване размера на помощта за засегнатите на около 5% от БВП. Правителството ще трябва да ограничи инвестициите в инфраструктура, за да не се стигне до дефицит, който е твърде далече от таргетирания.   

- Предстои ни "зелена" трансформация. За какво да се готви  бизнесът, за да бъде конкурентноспособен?

- България изостава в строителството на нови базови мощности за производство на електрическа енергия. Зелената трансформация направи това изоставане още по видимо, защото тя води до увеличено търсене на електрическа енергия. Смята се, че към 2050 г. търсенето на електричество ще нарасне между 2 и 3 пъти спрямо потреблението в момента. Причините са не само електрическите автомобили, но и това, че много производствени процеси изискват висока температура. Днес я получаваме като горим въглеводороди, но утре, за да намалим парниковите газове, ще я получаваме като използваме електрическа енергия. Това означава, че трябва да рестартираме "Белене". Това е проектът, който е реалистичен, защото площадката вече е съгласувана и одобрена от ЕК. Този проект ще даде възможност към края на десетилетието да имаме нова базова мощност, заместваща излизащите от експлоатация в Маришкия басейн. Само преди година аз имах резерви към този проект. Днес продължавам да имам притеснения, но те са по-малки, защото съзнавам, че няма риск произведената енергия от "Белене" да остане без пазар. Също така разбирам, че проектите на въглища убиват много повече хора от ядрените заради замърсяването на въздуха.

- За какви инвестиции в "зелени" проекти да мисли бизнесът?

- Виждал съм прогнози, че през следващите 10 г. България трябва да изгради нови мощности за около 8 GW. "Белене" е 2 GW, като вероятно държавата може да направи някои инвестиции в нови, както и разширяване на съществуващи водни централи, но това едва ли ще добави повече от 0.5 GW. Останалите 5.5 GW трябва да дойдат от частния сектор. Вероятно в голямата си част това ще са соларни паркове, които ще изискват инвестиции за около 9.2 млрд. лв.За да се случат тези проекти, публичният сектор трябва да направи много усилия. Нужни са значителни инвестиции в енергийната мрежа. По-важното е внимателно да се направи необходимата рамка от стимули, за да не се повторят грешките от първия бум с ВЕИ инвестициите в България, когато направихме твърде много проекти твърде рано и така те се оказаха твърде скъпи. Затова проектите трябва да са добре разположени във времето и да се използват технологии, които редуцират "зелената премия" - разликата между електричеството, произвеждано от ВЕИ и това чрез използване на въглеводороди.

- Какви са ходовете на държавата?

- На първо място е нужен добър план за нужните инвестиции, за да се постигнат целите на зеления преход при най-ниска цена за крайните потребители. След това трябва да се види кои проекти може да финансира частният сектор и какви стъпки трябва да предприеме правителството, за да започне това да се случва. Останалите проекти от Плана, които са твърде дългосрочни, не носят достатъчна възвращаемост или по някаква причина са нежелани от частния сектор, трябва да се финансират от публичния сектор. Тук е ролята на Плана за възстановяване. Не познавам много детайлно Плана на България. Имам надежда обаче, че е свършена много добра работа, тъй като по него работиха много добри специалисти, включително г-н Пеканов, който е сред най-качествените български икономисти и вероятно човек с голямо бъдеще в нашата професия.

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички