Изпълнителният директор на "Булгартабак-Холдинг" АД Венцислав Чолаков заяви в интервю за "Фокус", че твърденията, че Булгартабак се занимава с контрабанда са абсурдни и абсолютно неверни.
"Както посочихме в разпространената от нас декларация ние стриктно спазваме законодателствата в България и в чужбина. Нашият експорт е 100% деклариран пред Агенция Митници и ние нямаме сделки с компании в Република Турция и ние не продаваме на този пазар. В същото време установихме че, за последните 2-3 години изданията от групата Икономедиа, които имат девиз – "Качествени медии за взискателни читатели" са публикували над 1 000 публикации за Булгартабак с негативен характер", заяви Чолаков.
"На такива медийни атаки от тях за съжаление са подложени и някои други български компании, като в същото време са доста толерантни към чуждия бизнес в България. Оставям на вас да прецените "обективността" и "безпристрастността" на тези медии", посочи той.
Във връзка с това, че Булгартабак участва в кампании срещу контрабандата на тютюневи изделия и дали намалява делът й, Венцислав Чолаков коментира, че постигнатите резултати през 2015 г. са впечатляващи.
"Доволни сме, че и ние допринесохме за това с нашата кампания Не купувай контрабанда. Делът на контрабандните цигари е най-нисък за последните 7-8 години", каза той.
"Според проведените омнибус изследвания за ефектите от кампанията 86% от българите подкрепят провеждането й, а с 5 % е спаднала контрабандата на акцизни стоки в периода на провеждането на първата вълна на кампанията в началото на изминалата година", каза още той.
Ето и цялото на Венцислав Чолаков за Агенция „Фокус".
Фокус: Г-н Чолаков, в последните дни името на Булгартабак беше замесено в контрабанда на ваши марки цигари в Турция. Как ще го коментирате?
Венцислав Чолаков: Твърденията, че Булгартабак се занимава с контрабанда са абсурдни и абсолютно неверни. Както посочихме в разпространената от нас декларация ние стриктно спазваме законодателствата в България и в чужбина. Нашият експорт е 100% деклариран пред Агенция Митници, нямаме сделки с компании в Република Турция и не продаваме на този пазар. В същото време установихме, че за последните 2-3 години изданията от групата Икономедиа, които имат девиз – "Качествени медии за взискателни читатели" са публикували над 1 000 публикации за Булгартабак с негативен характер. На такива медийни атаки от тях за съжаление са подложени и някои други български компании, като в същото време са доста толерантни към чуждия бизнес в България. Оставям на вас да прецените "обективността" и "безпристрастността" на тези медии.
Фокус: Булгартабак активно участва в кампании срещу контрабандата на тютюневи изделия, намалява ли делът й?
Венцислав Чолаков: Резултатите, които бяха постигнати през 2015 г. са впечатляващи. Доволни сме, че и ние допринесохме за това с нашата кампания „Не купувай контрабанда". Делът на контрабандните цигари е най- нисък за последните 7 -8 години. Според проведените омнибус изследвания за ефектите от кампанията 86% от българите подкрепят провеждането й, а с 5 % е спаднала контрабандата на акцизни стоки в периода на провеждането на първата вълна на кампанията в началото на изминалата година.
Фокус: Има ли напрежение сред тютюнопроизводителите и на какво се дължи?
Венцислав Чолаков: За съжаление и тази година има напрежение, а това е повтаряща се ситуация през последните години, като с всяка изминала година проблемите се задълбочават. Основна причина е, че след разбиването на тютюневия монопол и закриването на Фонд Тютюн не се създаде адекватна организация, която да поеме управлението на процесите в бранша. В условията на нарастваща глобализация на пазарите, сектора се разпокъса на микро производители, които дори и в момента не са обединени в браншови организации. Получава се, че производители с годишни доходи от 3,000 – 4,000 лева трябва да се договарят индивидуално с компании с годишни обороти от милиарди долари. Огромен дисбаланс, който доведе до хаос в бранша. Липсва планиране на необходимите количества, които трябва да се произведат. С нарастването на доходите в страната, растат и очакванията за по-високи доходи на тютюнопроизводителите, което е логично, а в същото време качеството на произвежданите тютюни пада, както и добивите от единица площ. При такова противоположно развитие, вероятността да се срещнат търсенето и предлагането става все по-малка. Необходима е спешна промяна. Малките тютюнопроизводители трябва да се обединят в няколко браншови организации, които да могат ефективно да защитават интересите им и да има равнопоставеност в преговорите с изкупуващите компании. Те трябва да съдействат при договарянето на обемите, които трябва да се произведат, сортовата структура, цени и други условия, както и да осигуряват правна защита.
Фокус: Наистина ли има производители, които получават до 300 000 лева субсидии на година?
Венцислав Чолаков: Има компании, които получават и много повече от 300 000 лева и то без да са сред най-големите производители на тютюн. Причина за това е моделът на разпределение на националните доплащания, който става на база на произведени количества тютюн от референтен период, а това е изискване на ЕС.
Фокус: Кои са тези производители и защо получават такива суми?
Венцислав Чолаков: Информация за конкретните производители може да се получи от МЗХ по линия на Закона за достъп до обществена информация. Но субсидиите за тютюн са под формата на национални доплащания за референтно производство през 2007, 2008 и 2009 реколти. Разпределението по сортови групи, в зависимост от определения в бюджета размер, се извършва ежегодно в Консултативния съвет по тютюна към МЗХ. По принцип фирмите изкупуващи тютюн не вземаме участие в дискусията и гласуваме въздържал се по този въпрос, за да не се създават предпоставки за спекулативно говорене. При производителите на тютюн Виржиния също има и такива, защото при тях производството е индустриализирано и е в по-големи обеми – между 100 и 500 тона годишно. Самият Булгартабак е имал покупки от един производител в рамките на 400 тона от една реколта, което като стойност е над 2 000 000 лв., без субсидията. Т.е. трябва да се прави разлика между дребните тютюнопроизводители, които изкарват по 5 000 - 6 000 лв. годишно и едрите тютюнопроизводители с обороти от по няколко милиона лева. За мен втората група има достатъчно възможности да търси чисто пазарни методи за реализация на продукцията си. Държавата трябва да подпомага основно дребните производители и по-голяма част от субсидиите трябва отива при тях. Това, което се получава обаче е, че много често тези едри тютюнопроизводители основно от сортова група Вирджиния се възползват от проблемите и недоволството на малките производители, за да осъществят натиск към държавата и фирмите изкупвачи при реализирането на продукцията си. Такъв беше случаят от миналата седмица, когато излезе съобщение, че тютюнопроизводители ще блокират централата на Булгартабак. Но искам да подчертая, че ние нa изнудване няма да се подадем. Също така е необходимо да се затегне контролът над количествата тютюн, който тези производители произвеждат. След изсушаване и нарязване сорта Вирджиния може да се пуши директно, а с 1000 тона Вирджиния могат да се произведат количества цигари, отговарящи на 10 % от годишната консумация в България. Това трябва да е следващия фокус в борбата с контрабандата.
Фокус: Изкупната кампания на тютюна е към края си. Какви са резултатите досега?
Венцислав Чолаков: Това твърдение е отчасти вярно. От четирите сортови групи е изкупен целият произведен тютюн от сортова група Каба Кулак. В момента активно тече кампанията по изкупуване на сортова група Басми, а Булгартабак е единствената компания, която купуваше тези тютюни преди Нова година. Преди Нова година ние също така изпълнявахме ангажиментите си към производителите на Бърлей и Вирижиния. В момента плевенското ни предприятие създава организация за изкупуване останалите неизкупени и договорени количества Бърлей.
Фокус: Може ли производителите да се чувстват сигурни, че количествата им ще бъдат изкупени?
Венцислав Чолаков: Булгартабак винаги е била надежден партньор на производителите и всяка реколта ние изпълняваме ангажиментите си. През тази година е възможно да останат известни количества тютюни, за които няма сключени договори, както алармират организациите на производителите. Най- съществен проблем би имало при сортова група Басми, тъй като производителите са дребни и в повечето случаи доходите от тютюна формират приходите им за цяла година. По друг начин стои въпросът за производителите на Виржиния, които са едри земевладелци и производството на тютюна е бизнес за тях и при реализацията на продукцията си те имат възможност за по- голяма гъвкавост и предвидимост. Въпреки всичко преди края на изкупната кампания каквото и да бъде казано категорично може да се окаже невярно. Пазарът е либерализиран и всеки един момент на пазара може да се появи нова компания или опериращите на пазара купувачи да променят първоначалните си намерения. Така например миналата реколта една от компаниите излезе на пазара на сортова група Бърлей в края на кампанията и всъщност не можа да купи желаните количества.
Фокус: Какви количества е изкупил Булгартабак?
Венцислав Чолаков: Булгартабак е изкупил почти 3100 тона тютюн реколта 2015 от четирите сортови групи. Над 13 милиона лева вече са изплатени, с което ние изпълнихме поетите ангажименти към производителите, от които сме изкупили тютюн. Има единични случаи, при които поради липса на фактури или закрити сметки, хората не са получили средствата си. По този въпрос екипът ни работи за най- бързото разрешаване на казусите.
Фокус: Какви са ангажиментите ви по приватизационния договор за изкупуване на тютюна?
Венцислав Чолаков: Ние имаме ангажимент за срок от пет години считано от 2011 г. ежегодно да изкупуваме по 5 000 тона български тютюн. Това на практика представлява около 20 % от годишното производство на страната. Задължението за изкупуване на тези количества приключи в края на 2015 г., като изкупения обем тютюн е над 25,200 тона. Но тъй като както сме доказали Булгартабак е отговорна компания ние ще изпълним договореностите с производителите като изкупим тютюни и за над този обем.
Фокус: Какви са цените през тази година?
Венцислав Чолаков: Като всяка земеделска продукция цената се определя от качеството на суровината и от баланса между предлагането и търсенето. Цените, които се заплащат на производителите са в пряка зависимост от възможностите на компаниите за реализация на суровината. Така например за сортова група Басми въпреки наличието на производство над търсените количества от преработвателите цената е по-висока от миналогодишната. При останалите сортови групи стойността на продукцията е сравнима с миналата година.
Фокус: Има ли достатъчно качествена продукция?
Венцислав Чолаков: В сравнение с предходната реколта, която според експертите е била може би най-тежката през последните десетина години, качеството на тазгодишната суровина е по-добро. Това би могло да породи спекулации относно цената на тютюна от реколтата, но нека не забравяме, че цената се определя от търсенето. От друга страна за всяка цигарена компания най- важния показател за избор на доставчик на тютюн е постоянство в количеството и качеството на доставяната суровина. За съжаление страната ни не може да се похвали в тази посока, тъй като през последните години сектора се развива стихийно и без наличие на ясна визия за устойчиво развитие и предвидимост. Има индикации, че една от международните компании може да оттегли производството си от нашата страна.
Фокус: Има ли нужда от регулация на търговията с тютюн?
Венцислав Чолаков: Това е задължително, тъй като тютюнът не е класически земеделски продукт. Първо, той не се консумира директно. Легалната му употреба предвижда да се потребява основно от производителите на цигари, които в днешно време са няколко десетки компании в света. Второ, в момента, в който тютюнът се изсуши и нареже, от земеделски продукт автоматично се превръща във високоакцизен продукт и цената му се повишава над 300 пъти. Т.е. идеята, че търгoвията с тютюн трябва да бъде напълно либерализирана е погрешна и крие много рискове за фиска поради възможността за безконтролно производство на тютюневи изделия без платен акциз.
Фокус: Част от чуждите марки цигари все още нямат нови цени въпреки промените в акциз. На какво се дължи това?
Венцислав Чолаков: Една от причините е по-късното приемане на промените в Закона за акциза и данъчните складове през 2015 г., което не позволи на някои производители да произведат навреме своята продукция с новите бандеролни цени. Други обаче използват т.нар. предвидимост на повишението на акцизните ставки да натрупват стокови запаси на старите цени, за да имат конкурентно предимство, като продават по-дълго на по-ниски цени.
Фокус: Има ли риск за по-малки постъпления от акциз заради презапасяването с цигари на стари цени?
Венцислав Чолаков: Да, такъв риск има. Затова Министерство на финансите трябва да ограничи времето, през което могат да се продават тютюневи изделия със старите цени. Според мен 2 месеца са достатъчни да се продадат стоковите наличности от предходната година при условие, че няма умишлено презапасяване.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
