70% бг стоки във веригите, приемане на Закона за храните и по-нисък ДДС поиска бизнесът
11 отличия за утвърждаване и популяризиране на българското производство раздаде "Стандарт".
Наградите бяха по случай 10-годишнината на кампанията за българските храни. Тя стартира през 2006 г. като "Коледата безопасна", а после се разви и обогати до "Да! На българските храни", част от голямата кампания на "Стандарт" "Да! На българската икономика".
Юбилейният 10-ти форум събра бизнеса, властта и институциите на 13 декември в НДК.
Отличията на "Стандарт" бяха в няколко категории:
1. Утвърдена българска марка:
- Белла България, Майонеза "Краси", "Димитър Маджаров" и "Дерони"
2. Търговски вериги, които дават шанс на българското:
- Билла България, Метро кеш енд кери България, Лидл България
3. „Лоялен партньор"
- Lafka
4. Успешен български мениджър на голяма международна компания:
- Светла Лесова, Монделийз България
5. Активна дейност за защита на българското производство:
- Мариана Кукушева, председател на УС на Браншовия съюз на хлебарите и сладкарите.
6. Популяризиране на българските вина:
- Радослав Радев, шеф на Националната лозаро-винарска камара.
Коледари сурвакаха участниците
Юбилейната дискусия "Да! На българската храна" започна с коледни песни на малчугани от детска градина "Брезичка" с директор Иванка Харбалиева , които са от школата на сдружение "Духовно огледало".
Малките таланти сурвакаха за здраве участниците.
В залата пък бе подредена прекрасна експозиция на икони, изработени от царевична шума. Те са дело на деца от школата на "Духовно огледало" в Куртово Конаре.
През 2012 г. уникалните кукли станаха номер 1 в друга кампания на в. "Стандарт" -"Чудесата на България" и бяха предложени за вписване в ЮНЕСКО. Оттогава досега изработените от децата на "Духовно огледало" сувенири са протоколни подаръци при всички визити зад граница на държавния глава на България.
Дискусията събра бизнеса с представители на властта и институциите - шефа на фонд "Земеделие" Румен Порожанов, заместник-министъра на икономиката Любен Петров, председателя на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев, депутатите Георг Геориев /ГЕРБ/, Светла Бъчварова /БСП/, бившия земеделски министър Нихат Кабил, който сега е областен председател на ДПС-София, представители на Българската агенция по безопасност на храните, на Комисията за защита на потребителите, експерти.
От бизнеса в събитието взеха участие председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева, председателят на Асоциацията на месопреработвателите Атанас Урджанов, шефът на браншовия съюз на млекопреработвателите Димитър Зоров, председателят на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев, на Съюза на пивоварите - Ивана Радомирова, шефът на БХРА
Благой Рагин, собственикът на "Тандем" Кирил Вътев, мениджър "Регулации" на "Винпром Пещера" Мирослав Каракашев, шефът на "Бони холдинг" Цветан Илиев, изпълнителният директор на "Монделийз България", Милена Шаркова от "Лафка", Стоян Тачев от "Билла", Людмил Каравасилев от "Метро Кеш енд Кери", благой Рагин от БХРА.
На финала на дискусията с песни и танци се включи ансамбъл "Българе". Те пожелаха на всички участници много здраве и берекет през новата 2017 година.
Кампаниите ни
са резултатни
Славка Бозукова,
главен редактор на в. "Стандарт"
Кампанията "Да! На българските храни" е част от голямата кампания на "Стандарт" и КРИБ "Да на българската икономика". Това е кампания, с която изключително много се гордеем, тъй като тя е в полза на бизнеса у нас.
"Да! На българската икономика" се отличава се с висока резултатност. Само тази година сме провели 2 национални дискусии и 10 регионални дискусии, в които местната, изпълнителната и законодателната власт пое 67 ангажимента към бизнеса.
Над 90% от поетите ангажименти са вече изпълнени или в процес на изпълнение. Ангажираме се, че при следващата власт, която и да е, още в първите дни, ние от "Стандарт" ще отидем и ще искаме довършване на тези ангажименти, които са в процес на изпълнение.
Имаме добри макроикономически резултати - над 3% ръст на икономиката, над 9% ръст на износа, под 7% равнище на безработица, над 3 млрд. излишък в бюджета.
На фона на всички тези резултати приключваме годината с една доста голяма неяснота какво ще се случи в следващите месеци и след това.
Кампанията "Да! на българските храни" също постигна резултат - борихме се в търговските вериги да се сложат български щандове. Това не само се случи, но и вече е приоритет на голяма част от веригите.
Бизнесът иска 70% български
продукти във веригите
Българските продукти в търговските вериги да бъдат поне 70%. Този призив оправи шефът на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров.
Искането за 70% БГ стоки вече е факт в нашите магазини, заяви Стоян Тачев от "Билла България". Той обясни, че компанията работи с 42 български фирми производители.
Нова програма в "Метро" също дава шанс на родните фермери, обяви Людмил Каравасилев. От следващата година те ще могат директно да доставят продукти на веригата, за да бъдат предлагани на основни клиенти от хотели, ресторанти и кетъринг.
Преработватели питат за Закона за храните
Какво става със Закона за храните, който бе един от най-дълго обсъжданите, а проектът бе няколко пъти връщан за поправки?
Този въпрос зададе председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева. Тя подчерта, че трябва спешно да се приеме и законопроектът,
защото в него има заложени много важни акценти, които касаят не само бизнеса, но и здравето на хората.
В проекта е заложен регистрационен режим за колите, превозващи хляб, защото в момента се случва това да става при много лоша хигиена.
Новите текстове биха ограничили и сивия сектор. Според изчисления на браншовия съюз, сега "под масата" се върти оборот от 1,2 милиарда лева, за които не се плащат данъци.
Като друг основен проблем пред бизнеса Кукушева очерта липсата на кадри. И посочи, че у нас има най-много квалификационни и преквалификационни курсове, а професионалните ни училища струват най-скъпо в ЕС на българския данъкоплатец. Затова Кукушева предложи да се въведе законово изискване, според което всеки, който ползва курс за професионална квалификация, да е задължен да упражнява професията си за срок от минимум 3 години.
Другият важен въпрос, който постави Кукушева, бе за диференцирана ставка за храните, която бизнесът иска отдавна. И посочва, че въвеждането на по-нисък ДДС в съседна Румъния е довело до поевтиняване на храните, което прави родните продукти неконкурентноспособни.
По-нисък ДДС обаче се отхвърляше досега от управляващите.
"Какви ангажименти поемате, за да се случи приемането му в рамките на този парламент"?, попита главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова представителите на политическите сили.
"Комисията по земеделието и храните в парламента ще обсъди на заседанието си още утре дали и как може да бъде придвижен законът до края на мандата на това Народно събрание". Това обеща зам.-председателят на комисията Светла Бъвчарова /БСП/. Тя подчерта, че БСП е подкрепила закона на първо четене. Каза също, че в БСП са готови да обсъдят и предложението за по-нисък ДДС за храните.
Депутатът от ГЕРБ Георг Георгиев също пое ангажимент да обсъди със своите колеги, които отговарят за сектора, евентуалното гласуване на закона в рамките на този парламент.
Нужен е консенсус по такъв ключов закон и всички партии трябва да обединят усилията си, категоричен бе и бившият земеделски министър Нихат Кабил. Според него страната ни трябва да участва и в проектиране на новите земеделски политики, които ще са валидни в ЕС след 2020 г.
Порожанов: Проекти за
1,3 млрд. са в оборот
Проекти за 1,3 млрд. лева по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ са в оборот. Това обяви шефът на Държавен фонд "Земеделие" Румен Порожанов . Проектите са в различна степен на обработване - някои все още се разглеждат, други вече са одобрени. Те са по мерки 4.1, 6.3, 7.2 и 7.6, обясни още Порожанов.
Той съобщи, че още другата седмица ще бъдат разплатени по схемата за единно плащане на площ между 550 и 600 млн. лв. на около 85% от производителите. Друго нещо, което се случва за първи път в последните години по по-лесен начин, е компенсирането на акцизната ставка за горивата на земеделските производители.
"До момента сме обработили близо 6 716 заявители на помощ, ставката е 0,40 лв. на литър, което е сравнително добра от гледна точка на стойността на акциза.
До края на седмицата ще получим от Агенция "Митници" бюджет за разплащане на 71 млн. лв. Останалите около 15% - ще се даде възможност на общинските служби да си коригират грешките в заявяването", разясни още Порожанов.
Любен Петров: Несигурността плаши инвеститорите
Периодът на служебни правителства и такива в оставка, не са добър вариант за бизнеса, нито за привличане на инвеститори, предупреди зам.-министърът на икономиката Любен Петров.
По време на дискусията той коментира, че преди оставката на кабинета "Борисов 2" е имало интерес от инвеститори към България и заявки за гостуващи делегации, но сега те изчакват следващото правителство, за да дойдат у нас.
По време на безвластие винаги се засилвал сивият сектор.
"Ако нямаме добри и качествени условия за правене на бизнес, българските фирми ще отидат в съседни държави, както сега идват у нас гръцките компании, защото ние предлагаме по-добри условия", заяви още Петров.
Заместникът на Божидар Лукарски увери, че ще се направи всичко възможно българските потребители да получават качествени стоки, независимо, че правителството е в оставка.
За 2017 г. финансирането на изложенията за хранително-вкусовата промишленост се надяваме да бъде от Министерство на земеделието и България да заеме своето достойно място на тези изложения", каза още Петров.
Домакини сме напролет на
световен винен конгрес
България ще посрещне световния елит във винарския бизнес на 29 май 2017 г. Тогава у нас ще се състои Световния винен конгрес.
Това съобщи директорът на Изпълнителната агенция по лозя и вино Красимир Коев.
"Събитието е най-важното в сектора, ще направи вината ни по-разпознаваеми и познати за инвеститори. Като резултат очакваме тласък за българските вина през следващите години", обясни Коев.
Той съобщи, че 100-120 милиона литра родно вино се продават в България годишно. В същото време потреблението на вносни вина е 5,2 милиона литра годишно.
За сравнение в страна като Франция 47% от консумираното вино е внос. За високото качество на родните гроздови елексири говори факта, че през изминалата година те са заслужили 150 международни отличия. "Всяка година страната ни изнася и 60 милиона литра вино, които биха били и повече, ако не беше кризата в Русия", каза още Коев.
Той подчерта, че родните вина се налагат успешно на нови пазари като Китай и САЩ. Виното, заедно с розовото масло, вече се налага като една от емблемите на България.
Коев подчерта, че европейските средства в сектора се усвояват много бързо и качествено и затова дори една стотинка не е върната обратно на Брюксел от усвоените вече пари. Неслучайно и чужди инвеститори избират да вложат парите си в този сектор у нас.
65 са избите в България с международно участие. Общо у нас има 264 винопроизводители, а лозята пък са 600 000 декара.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
