Инфлационното цунами продължава да се разгръща.
Според данните на Националния статистически институт (НСИ), ръст на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 90.5%, в преработващата промишленост - с 28.1%, и в добивната промишленост - с 23.0%.
Инфлацията при цените на производител на вътрешния пазар достигна 49,8% на годишна база през месец април.
Спрямо година по-рано цените в преработващата промишленост са с близо 25 процента по-високи, в медодобивната малко с над 22 на сто.
Подобен е процентът при производството на хранителни продукти, а при мебелите и металите ръстът достига 30 процента.
Спрямо април 2021 г. съществено увеличение на цените в преработващата промишленост е отчетено при: производството на химични продукти - с 51.8%, производството на основни метали - с 45.9%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 41.4%.
Ножицата между цените на производител на вътрешния пазар и на международния пазар става все по-голяма, като годишният ръст на международния пазар е едва 25.8%.
Общият индекс на цените на производител (включващ цените на вътрешния и на международния пазар) през април 2022 г. нараства с 40.2% в сравнение със същия месец на 2021 година.
Негативните тенденции бяха отчетени и от S&P Global Ratings в доклада от 27.05.2022 г., като прогнозата за българската икономика е драстично по-лоша от тази към обнародвания в началото на месец март Закон за държавния бюджет.
Според S&P Global Ratings:
Растежът на икономиката ще бъде 1.6%, а не 4.8%.
Инвестициите в структурата на БВП ще нарастнат с едва 2.2%, а не с 11.7%, както беше предвидено в бюджета.
Средногодишната инфлация ще бъде 11.5%, а не както беше заложено - само 5.6%.
Значително по-негативни са и прогнозите за износа на стоки, търговския баланс и текущата сметка.
Високата инфлация ще продължи да намалява покупателната способност и ще даде ефект върху потреблението.
Бизнесът продължава да губи ценова конкурентоспособност и възможност за създаване на добавена стойност.
Сбъднаха се негативните сценарии от по-ранните макроикономически прогнози за ускоряваща се инфлация и за слаби инвестиции.
Инфраструктурните проекти остават спрени, а средствата по Плана за възстановяване и устойчивост не достигнаха до бизнеса през първото полугодие на годината.
В традиционната си бизнес анкета националната статистика отбелязва, че в различните сектори мениджърите продължават да очакват повишение на цените на дребно в следващите три месеца. Става въпрос за търговия на дребно, услуги, строителство и промишленост.
Общият бизнес климат се влошава, сочат още данните на националната статистика.
Очакванията са, че годишната инфлация през месец юни ще бъде около и над 18%.
Към момента инфлацията в България е 2 пъти по-висока от тази в еврозоната.
Изтеглените спестявания от домакинствата нарастват с 44% през първото тримесечие на 2022 г. спрямо същото тримесечие на предходната година.
Бизнесът губи ценова конкурентоспособност, а домакинствата ускорено губят покупателна способност.
Брюксел ни каза, че държавните разходи излизат извън контрол.
При изпусната инфлация са необходими спешни мерки в подкрепа на растежа чрез инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Средногодишната инфлация в края на годината ще прескочи 13%, сочат прогнозите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
