„Адекватното състояние на фондовата борса за мен не е самоцел - добрият капиталов пазар води до преки икономически ефекти: повишаване на БВП, осигуряване на допълнителни приходи в бюджета, привличане на местни и чужди капиталови ресурси", коментира Карина Караиванова в информационния бюлетин на Асоциацията на банките в България.
Като се позовава на анализите на Световната банка, тя посочва, че ръстът на пазарната капитализация с 10 процентни пункта спрямо Брутния вътрешен продукт (БВП) увеличава БВП на глава от населението с 2 500 долара. „Изводът е универсален за която и да е страна от света. За съжаление, пазарната капитализация на Българската фондова борса (БФБ) е около 12% от БВП, за разлика от развитите европейски държави, където е 60-100%, да не говорим за САЩ и Великобритания, където е 120%", отбелязва Караиванова.
По думите й българският капиталов пазар страда от сериозни системни пороци - ниска ликвидност, липса на атрактивни инструменти и интересни компании за инвестиране, непривлекателен е за институционалните инвеститори, а чуждестранните го напуснаха.
„В момента Българската фондова борса не представлява за бизнеса онази жизненоважна алтернатива на финансирането чрез банкови кредити. Релацията между банковия и небанковия сегмент е в известна степен противоречива. Развитието на единия ще доведе до развитие на другия и то не само защото всяка търговска банка е и инвестиционен посредник, а защото привличането на инвестиции чрез капиталовия пазар ще спомогне и за увеличаване на банковото кредитиране", обяснява тя.
Практика е банките да осигуряват допълнително финансиране в размер на 2-3 пъти повече от привлечения капитал. „Единственото решение за съвземането и развитието на капиталовия пазар е провеждането на адекватна, последователна и консенсусна политика, не само от страна на държавата, а от всички заинтересовани страни – инвестиционни посредници, емитенти, бизнес. Изключително обнадеждаващ факт в тази насока е създаването на Съвета за развитие на капиталовия пазар в края на миналата година, който за първи път обедини всички участници на този пазар", заявява председателят на КФН.
Караиванова посочва само някои от 14-те мерки за съживяване на пазара. Едно от тях е изграждане на единна система за подаване на информация и ползване на услугите на институциите на пазара - така наречената единна входна точка. „Това би спестило много усилия, а и доста средства на бизнеса", коментира Караиванова.
На второ място тя посочва стимулиране създаването на платформи, на които да се търгуват малки, средни и стартиращи компании без одобрен от КФН проспект, както и търгуване на чуждестранни компании на пода на софийската борса. „Това ще даде възможност на българските инвеститори лесно и удобно да влагат парите си в атрактивни компании от Европа и Северна Америка", заяви председателят на финансовия регулатор.
По думите й ще бъдат предложени поправки на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и законодателна уредба на някои висящи въпроси чрез Закон за клиринга и сетълмента на финансови инструменти. „Подготвихме промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с които целим да повишим доверието в капиталовия пазар чрез създаване на допълнителна защита за инвеститорите. Предлагаме по-ясни правила относно промяната в условията на издаване при предлагане на облигации и равнопоставеност на облигационерите при частично предсрочно погасяване на емисия", отбелязва Караиванова.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
