Враца. От прочутия сорт "Врачанска теменуга" вино за напиване не става. Той пуска малко и трудно пълни бъчвите. Но от него се прави еликсир, който и царски порти отваря.
Не е ясно кога точно са се завъдили скъпоценните главини, нито кой е създал сорта. Знае се само, че е отглеждан още преди Освобождението. Плодът пък е толкова неугледен, че открай време местните го наричат "грозногледото грозде". Това име му е дадено, защото зърната му са жълто-зелени с ръждиви петна и редки точици. Кожицата пък е дебела и лесно се къса.
Но от тях става вълшебно вино. Това могат да потвърдят всички ВИП персони, навестявали града от началото на миналия век до скоро. Знаят го и тези, които са го получавали под масата като рушвет. Енолозите го описват като вино с преобладаващ мирис на горски теменуги, примесен с дъх на лимон и кардамон. "Една глътка сякаш те подмладява, омайва те с аромата на пролетна поляна", хвалят го тези, които са го опитали.
Един от най-популярните му любители е бил Тодор Живков. Когато отсядал в резиденцията си "Турканица" край града, Тато не затруднявал домакините с прищевки за засукани блюда. Но на трапезата му обезателно трябвало да има бутилка "Врачанска теменуга".
Проблемът е, че още по това време сортът бил на изчезване. Отглеждани са само към 800 декара масиви, от които се добивало едва 20 тона грозде. От него пък са получавани десетина тона еликсир. Това бутиково количество въобще не стигало до магазините. Пазело се за специални случаи и за "наши" хора.
Какво да се прави, другите сортове дават по тон грозде от декар, а грозногледото - 350-400 килограма, оправдават се лозарите. Сега само един производител в региона отглежда 200 декара от ароматния сорт, колкото той да не изчезне безследно. Но няма врачанин, който да не е оставил в лозето си поне няколко главини от него.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
