Какво представлява електроенергийната система на България и какво е мястото на АЕЦ "Козлодуй" в нея? Какво е влиянието на цените, на които се изкупува тока от "Първа атомна, в енергийния микс на страната? За отговор на тези и други важни въпроси се обърнахме Снежана Янкова, началник отдел „Планиране и продажби" в АЕЦ „Козлодуй" и Красимир Николов, ядрен експерт с богат опит, бивш управител на АЕЦ „Козлодуй".
С поредица от експертни разговори, от които настоящият е 10-ият, Българският атомен форум предоставя информация от фактологичен характер за ядрената енергетика. Нека всеки читател се запознае с фактите и според своите разбирания си състави картина за отрасъла, който дава близо 35% електрическата енергия у нас.
- Какво представлява електроенергийната система (ЕЕС) на "България"?
- С. Янкова: България разполага с разнообразни електропроизводствени мощности, добре развита преносна мрежа високо напрежение, разпределителни мрежи средно и ниско напрежение и междусистемни връзки със съседните страни. Общата инсталирана мощност у нас е 12 364 MW. От тях 2000 MW са в АЕЦ "Козлодуй", около 5500 MW са кондензационни централи, в т.ч. ТЕЦ на въглища – 4208 MW, топлофикационни – 733 MW, заводски - близо 500 MW, ВЕИ – почти 5000 MW, от които ВЕЦ – 3200 MW, ВяЕЦ – 680 MW, фотоволтаични – 1018 MW, на биомаса – 31 MW.
АЕЦ "Козлодуй" и въглищните ТЕЦ в маришкия басейн осигуряват базовия товар на ЕЕС.
Окончателно спиране на основната част от ТЕЦ на въглища се очаква до 2030 г., когато ЕЕС ще се лиши от почти 4000 MW, когато ЕЕС ще изпитва нужда от допълнителни базови мощности, за да гарантира надеждността на потреблението.
Следва да се отбележи, че базовата енергия осигурява основната част от потреблението, и то - на най-ниска цена. Освен това чрез АЕЦ се постига значително намаляване на вредните емисии. За същото спомага и нарастването на дела на ВЕИ, но зависейки изцяло от природните условия, тяхната разполагаемост е непредвидима и е в пъти по-ниска от тази на АЕЦ.
- Каква е ролята на произведената от АЕЦ "Козлодуй" енергия във формирането на крайната цена на тока за бита и индустрията?
- С. Янкова: Изкупните цени на централите, участващи в търговския микс за потребителите на регулирания пазар, се определят от КЕВР. Цените на енергията от централи с дългосрочни договори, подлежаща също на задължително изкупуване, са по договорените параметри.
Предвид задължителния характер на изкупуваната енергия от посочените производители АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица изток 2" (МИ-2) само допълват недостигащата енергия. За периода от 1 юли 2014 г. до 30 юни 2015 г. КЕВР е определила следните изкупни цени:
- от АЕЦ - 2,9 ст/kWh средно претеглена цена;
- от ТЕЦ МИ-2 - 6,8 ст/kWh;
- топлофикационни и заводски централи – от 9 до 28,5 ст./кWh;
- от малки ВЕЦ – до 23, 7 ст./кWh;
- от вятърни централи – до 13,8 ст./кWh;
- малки фотоволтаични централи – до 22 ст./кWh;
- централи на битови отпадъци – до 25 ст./кWh;
- централи на биомаса – до 45,3 ст./кWh и т.н.
Списъкът на видовете ВЕИ е дълъг, цените – разнообразни, но всички - над пазарните нива. Това важи и за двата "американски" ТЕЦ с дългосрочни договори, работещи със същите въглища като ТЕЦ МИ-2, на които цените са съответно 2 и 3 пъти по-високи от ТЕЦ МИ-2.
Цената на енергийния микс, който НЕК изкупува и продава на ЕРП, е 12,5 ст., а до крайния потребител енергията достига на цена 13,1 – 13,8 ст. без мрежовите такси. Забележете, че енергията от АЕЦ излиза на 2,9 ст., а по пътя до потребителя надхвърля 13 ст. Оттук личи ролята на АЕЦ "Козлодуй" във формирането на крайната цена на енергията за бита и малките фирми - ценови балансьор със социални функции.
При предстоящото въвеждане на свободен електроенергиен пазар у нас се очаква АЕЦ да повиши обемите за продажба по свободни цени и съответно да получава по-високи приходи, с които да гарантира успешната реализация на приоритетния проект с национално значение – удължаването на ресурса на V и VІ блок.
- При какви ценови условия работи АЕЦ на регулирания и свободния пазар?
- С. Янкова: През 2014 г. произведената енергия от АЕЦ "Козлодуй" е 15 887 GWh - 33,6% от националното електропроизводство. Средната цена от 2,9 ст/кWh е далеч под себестойността, т.е. - не покрива разходите за производството й. Допълнително утежняващ фактор е значителното просрочване на плащанията от НЕК.
Загубите от регулирания пазар АЕЦ компенсира с участие на свободния пазар, където цените се диктуват от търсенето и предлагането. АЕЦ използва оптимално всички възможности, за да обезпечи необходимите средства за осигуряване на безопасната експлоатация на двата реактора.
- Защо ни е нужна стабилна базова мощност?
- Кр. Николов: Една ЕЕС е стабилна когато притежава в необходимото съотношение базови, подвърхови и върхови мощности, вкл. 20% резервни мощности, и адекватна електропреносна мрежа. АЕЦ "Козлодуй" е стълб на електроенергетиката ни. С цялостното изграждане на АЕЦ "Козлодуй" България се превърна от страна с хроничен недостиг в износител на електроенергия. Най-големият противник на българската ядрена енергетика е Гърция, която дори организира конференция на тема „АЕЦ Козлодуй – ядреният боклук в нашия заден двор". По време на Олимпиадата в Атина през 2004 г. изключиха основни мощности в Гърция и единствено токът от АЕЦ „Козлодуй" спаси игрите от провал. В сегашната трудна икономическа ситуация отново базовата мощност на АЕЦ „Козлодуй" помага на икономиката и на всяко българско домакинство с безопасното си и евтино производство. Без базовите мощности АЕЦ „Козлодуй" и ТЕЦ МИ-2 българската електроенергетика не би могла да съществува.
Ако искаме да възродим икономиката са ни необходими нови стабилни и евтини базови мощности. Строителството на една АЕЦ заедно с проектирането и получаването на необходимите разрешения продължава 10-15 години. За да можем да възстановим икономиката и да си запазим държавата, то строителството на нова ядрена мощност трябваше да започнем още вчера.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
