София. Дават ли ти - взимай, е казал народът, ама кой да го слуша. Европа ни бута едни пари в ръцете, а ние се дърпаме ли, дърпаме, и не искаме да си напълним джобовете с тях. Разбира се, винаги могат да се намерят обективни причини за това да не искаш да вземеш нещо. Но защо българите се дърпат и не искат да получат 777 млн. евро за екоземеделие?
Това е сумата, предвидена по така наречената ос 2 на Програмата за развитие на селските райони. Парите са за подпомагане на биопроизводители и стопани от необлагодетелстваните райони, които трябва да бъдат договорени до края на 2013 г. Най-голямата сума се полага на агроекологичните плащания, за които са отредени 435 млн. евро. Там обаче засега са усвоени около 50 млн. евро по данни на Държавен фонд "Земеделие". Очакванията са до края на програмния период да бъдат усвоени още приблизително толкова средства. Затова страната ще трябва да направи всичко възможно, за да спаси останалите над 300 млн. евро. Това според фермерите може да стане само по един начин - облекчаване на наредбите и изискванията за кандидатстване за еко мерките на селската програма. Но за да се облекчат условията, трябва да имаме благословията на Брюксел. Този процес обаче ще отнеме време, а то ни остава все по-малко с приближаването на края на програмния период. Затова в момента земеделските експерти на ресорното министерство и Разплащателната агенция умуват как да се спасят тези пари, разказаха за агенция Стандарт Нюз източници от двете ведомства.
Най-важната задача, която ще стои пред тях е да направят всичко възможно, дори Брюксел да ни отреже парите, то да е само от мерките, за които няма интерес. Защото има и вариант сумата, която не успеем да усвоим до 2013 г., да бъде разпределена пропорционално сред всички мерки, коментираха запознати. Но това е въпрос, който ще се решава в бъдещето. В момента най-важното е защо производителите се дърпат от тази мярка. Основната причина е, че броят на екопроизводителите е доста по-малък от планираното. Вместо очакваните 40 000 биопроизводители страната ни разполага с 2500. Голяма част от тези стопани имат проблеми със собствеността на земята, които не им позволяват да кандидатстват за еврофинансиране. Други се притесняват, че ресурсът, който ще изгубят по кандидатстването за парите от Брюксел - комисионни за консултанти, такси за вадене на документи, и не на последно място - време, ще е доста по-голям от парите, които може да вземат като подпомагане. Трети пък не искат да се занимават с програмата, защото глобите, които може да се наложи да плащат, ако се установи, че не са свършили нещо както трябва, са доста солидни. Иначе максималната субсидия, която може да се получи по агроекологичните плащания за хектар площ е 900 евро, а за животинска единица - 200 евро. По ос 2 се полагат помощи и за фермери в планински райони и региони с други природни ограничения, както и за залесяване на неземеделски земи и възстановяване на земеделския и горски потенциал. Така че, пари има, важното е да има и кой да ги вземе, иначе Европа ще си ги прибере с удоволствие.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
