Петък,

8 млрд. лева повече влезли в хазната през 2021 г.

От: Стандарт -
111
8 млрд. лева повече влезли в хазната през 2021 г.
A
A
A

Бюджетът приключи 2021 година с дефицит в размер на 3.910 млрд. лева, което представлява 3% от прогнозния БВП за годината. Салдото се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 4.03 млрд. лева и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 123.1 млн. лева. Отчетеният дефицит е под заложения максимален праг за 2021 година от 4.604 млрд. лева, съобщават от пресцентъра на Министерство на финансите.

От разчетите става ясно, че политиките за увеличение на доходите на пенсионерите са увеличили разходите за пенсии през миналата година с 3.1 млрд. лева. Сериозен ръст от 2.7 млрд. лева се наблюдава и при разходите за субсидии за нефинансови предприятия, основно заради държавната подкрепа за бизнеса по отношение на мерки като "60/40" и подкрепата, свързана с високите цени на тока. 

В същото време, по предварителни данни и оценки, бюджетът ще приключи месец януари тази година на излишък в размер на 940 млн. лева. Това е над два пъти спрямо излишъка, отчетен през първия месец на миналата година, който възлизаше на 409.7 млн. лева.

Бюджетни приходи за 2021 година

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) за 2021 година са в размер на 52.340 млрд. лева или 103.5 % спрямо актуализираните годишни разчети. Съпоставени с предходната година постъпленията нарастват с 8.0 млрд. лв. (18.1 %).

Ръст се отчита както при данъчните приходи, така и при неданъчните постъпления и приходите в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС и други безвъзмездни средства. Спрямо актуализираните разчети по КФП към Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. (ЗДБРБ за 2021 г.) от септември 2021 г. се отчита преизпълнение на годишния план с близо 1.8 млрд. лева.

В частта на приходите по националния бюджет най-значителен номинален ръст спрямо предходната година има при данъчно-осигурителните приходи (5.0 млрд. лв.). Съпоставено с актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2021 г. превишение на плана за годината има при повечето от основните данъци и при приходите от здравноосигурителни вноски. Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 40.876 млрд. лева, което представлява 103.7 % спрямо планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 78.1 % от общите постъпления по КФП за годината. Приходите от преки данъци са в размер на 8.258 млрд. лева или 107.4 % спрямо предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 18.976 млрд. лева (104.2 % спрямо разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 12.978 млрд. лева (105.7 % спрямо планираните), от акцизи възлизат на 5.659 млрд. лева (100.3 % спрямо разчета), а тези от мита са в размер на 289.7 млрд. лева (120.1 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1.411 млрд. лева или 113.4 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 12.229 млрд. лв., което представлява 99.6 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 8.000 млрд. лева, което представлява 118.4 % спрямо годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

През месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект в размер на 660 млн. лв. с ДДС, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София. Постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове за 2021 г. са в размер на 1.629 млрд. лева, като нарастват със 751.4 млн. лева (85.6 %) спрямо предходната година. Приходите от помощи и дарения са в размер на 3.463 млрд. лева.

Бюджетни разходи за 2021

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2021 г. възлизат на 56.250 млрд. лева, което е 102.0 % спрямо актуализирания разчет за годината. Превишението на разчета към ЗДБРБ за 2021 г. се дължи основно на одобрените от Народното събрание по реда на чл. 26, ал. 10 от Закона за публичните финанси допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет в общ размер на 1.2 млрд. лв. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи. Значителният ръст на разходите спрямо предходната година (17,6 на сто) е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато отчетените разходи за борба с пандемията от COVID-19 бяха значително по-ниски, докато през 2021 г. тези разходи са съществени и са за цяла година, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 1.7 млрд. лева за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месеците от октомври до декември). Освен това, в изпълнение на Решение на Народното събрание от 23.12.2021 г. за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи за 2021 г. (ДВ, бр. 110 от 24.12.2021 г.) бяха обезпечени 750 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лева за първите шест месеца на 2022 г.

Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказа и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. Във връзка с посочените фактори разходите за пенсии отчитат номинален ръст спрямо 2020 г. от 3.1 млрд. лева.

В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване с 0.6 млрд. лв., свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други.

Значителен номинален ръст от близо 2.7 млрд. лв. се отчита и при разходите за субсидии за нефинансови предприятия, за което допринасят основно плащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, разходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.

През 2021 г. се изпълнява Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, одобрена с Решение № 739 на Министерския съвет от 2021 г., изменена с Решения № 771 и № 885 на Министерския съвет от 2021 г. и Програма за компенсиране на разходите на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи, одобрена с Решение № 893 на Министерския съвет от 2021 г., като се предвижда двете програми да продължат да се прилагат до март 2022 г. Възможно е програмите да бъдат преработени и допълнени. В тази връзка обезпечените средства за компенсиране на небитовите потребители на електрическа енергия за справяне с последиците от съществените и неблагоприятни колебания на цените на електрическата енергия до края на 2021 г. са в общ размер на над 1.3 млрд. лв., вкл. 0.45 млрд. лв. в изпълнение на Решение на Народното събрание за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнението на данъчните приходи за 2021 г., за плащания през първото тримесечие на 2022 година. 

Ръст спрямо 2020 г. се отчита и в частта на предоставените субсидии за болнична помощ, където разходите нарастват с 0,2 млрд. лева. Нелихвените разходи за 2021 г. са в размер на 53.941 млрд. лева, което представлява 101.9 % спрямо годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 50.028 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3.866 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 45.9 млн. лева.

Лихвените плащания са в размер на 628.5 млн. лв. (95.6 % от планираните за 2021 година). Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 1.681 млрд. лева, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.12.2021 г. е 10.7 млрд. лв., в т.ч. 9.7 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1.0 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Състояние на бюджета към края на януари

На база на предварителни данни и оценки за месец януари 2022 г. се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) да бъде положително в размер на 940 млн. лв. (0,7 % от прогнозния БВП).

За сравнение, за януари 2021 г. бе отчетено превишение на приходите над разходите в размер на 409.7 млн. лева. Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2022 г. нарастват спрямо отчетените за същия месец на предходната година (с около 16.5 на сто). 

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2022 г. се очаква да бъдат в размер на 4.325 млрд. лева и нарастват с 612 млн. лв. спрямо отчетените за януари 2021 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо януари 2021 г. с 604 млн. лв., докато постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са близо до отчетените за същия месец на предходната година. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2022 г. са в размер на 3.385 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП за януари 2021 г. бяха в размер на 3.302 млрд. лева. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.01.2022 г. от централния бюджет, възлиза на 133.1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички