Доц. Наталия Чилингирова е началник на клиниката по медицинска онкология във високотехнологичния болничен комплекс ,Сърце и Мозък’ Плевен. Защитава дисертация в областта на лечението на карцинома на белия дроб, като разработва нови подходи за персонализирано лечение с акцент върху генетичните аспекти. Специализира в Швейцария и Австрия, преминава успешно редица международни обучения и онкологични семинари в едни от най-реномираните световни научни центрове като MSKCC в САЩ. Член е на български и международни научни дружества – ESMO, ASCO и др. Автор е на над 45 научни труда в български и международни сборници и списания.
Когато става дума за онкологични заболявания, повечето от нас си представят пациенти в много напреднала, обикновено пенсионна възраст, които дълги години са били изложени на влиянието на вредни фактори – в личния и професионалния живот. Скорошни епидемиологични данни от държави от Европейския съюз и САЩ за последните 2-3 десетилетия показват тревожна стабилна тенденция за нарастване на броя на онкоболните в далеч по-млада възраст – т.нар. рак при юноши и млади възрастни (AYA). Тревогата не е само медицинска и научна, а и социална и икономическа.
Това са хората на възраст между 15 и 39 години (по дефиниция, юношеството обхваща тийнейджърските години, а млади възрастни са хората през третата и четвъртата декада от живота), които според популационни данни обхващат приблизително 40% от световното население.
След плавното нарастване на броя на новодиагностицираните случаи на рак при AYA в последните десетилетия, в момента (2023 г.) тези пациенти представляват около 4% от всички нови случаи на онкологични заболявания в страните с висок социален и икономически стандарт. Това означава възникване на нови 50 000-70 000 случая на рак при AYA в Европа годишно (според EUROCARE-5). Добрата новина е, че смъртността от рак в тази възрастова група не следва тенденцията на заболеваемостта. Петгодишната преживяемост в Европа при най-често срещаните тумори е около 87% (изчислена за 30 187 онкологични пациенти, лекувани в периода 1994-2002 г., според данните от 83 ракови регистъра в 23 европейски държави). За съжаление, България е сред страните от ЕС с най-негативни показатели в тази категория, с една от най-високите стойности на смъртност при AYA в Европа (ок. 11 на 100 000).
Тези епидемиологични данни варират значително в зависимост от онкологичното заболяване, като не всички видове рак зачестяват при по-младите индивиди. Най-значимо увеличение при AYA се наблюдава при рака на гърдата, щитовидната жлеза, простатата, тестисите, кожния меланом и до известна степен – колоректалния карцином и рака на бъбрека. Наблюдават се и значителни различия в интензивността на нарастване на заболеваемостта и смъртността от различните видове рак при млади хора, в зависимост от социалноикономическото ниво на развитие на страната, като най-значими промени се наблюдават в „най-напредналите“ страни, при които процесът на икономическо развитие е започнал най-отдавна (напр. САЩ и Западна Европа).
Възниква въпросът каква е причината за тези епидемиологични промени в заболеваемостта. Несъмнено, до голяма степен значение има бързото развитие на медицината, което позволява въвеждането на все по-чувствителни и масови скринингови механизми за ранно идентифициране на рака. Но е ясно, че ключова роля има и излагането на човека на влиянието на нови и по-интензивно въздействащи вредни фактори (т.нар. експозиция на рискови фактори) в последните десетилетия. Освен това, развитието на рака в млада възраст показва още и че влиянието на тези рискови фактори е започнало много рано през живота на човека – още в бебешка и детска възраст, дори и по време на вътреутробното развитие. Такива рискови фактори са свързани не само с драматичните екологични промени, но и с нездравословния начин на живот – промени в диетата, уседналост, затлъстяване, неконтролируем прием на химични субстанции – от хранителни добавки и алкохол до антибиотици и наркотици. Всичко това въздейства на генетичната информация на клетките по един нов начин и създава т. нар. клетъчна генетична чувствителност.
Точна оценка на степента на влияние на отделните експозиции все още не може да се даде, тъй като такъв анализ изисква наличие на данни за много дълъг период от време, с много подробна епидемиологична информация от редица държави по целия свят. Провеждането на проспективни кохортни проучвания със специални технологии за биобанкиране и събиране на данни изисква значителни финансови, персонални и технически ресурси. Вероятно бумът на развитие на технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще ускори и улесни този анализ.
Значението на подобно проучване е много важно, а събирането на данни –необходимо. Нарастването на онкологичните заболявания в млада възраст ще има изключително критични икономически ефекти в бъдеще. Затова научните анализи трябва да бъдат алармиращ сигнал към всички държави за насочване на средства и усилия в мерките срещу тревожното подмладяване на рака. Младите хора не са обект на класическите скринингови програми и дори при съмнителни симптоми (напр. тежка обща отпадналост, главоболие, увеличени лимфни възли, загуба на тегло и др.) обикновено не се мисли за онкологично заболяване и симптомите не се доизясняват. Така диагнозата често се поставя трудно и не навреме. Стресовият и интензивен начин на живот (натоварени програми в училище и университета, задължения на работното място, амбициозното предприемачество) водят до неглижиране на симптоми и от страна на пациента. Според проучванията младите по принцип имат склонност да не съобщават някои оплаквания, например свързани с репродуктивната система (аменорея, тестикуларна маса и др.). Още повече, напълно различното, по-агресивно биологично поведение на туморите в тази група допълнително усложняват картината. Изправени сме пред парадокса, че във век, в който най-ефективните средства и стратегии за борба с рака са превенцията и ранната диагностика, възниква една нова група от населението, при която ще лекуваме напреднали стадии на заболяването с множество тежки усложнения. Лечението на раковите заболявания в късен стадий е свързано със значително по-лоша прогноза, по-малка преживяемост, но и често – значително инвалидизиране. При онкологичните заболявания на AYA има редица предизвикателства, свързани и със загуба на независимост, прекъсване на обучението или професионалното развитие, промени във физиката, влияние върху половото съзряване, фертилитет, семейни проблеми, изолация, борба срещу и примирение с диагнозата, както трудно поддържане на надеждата за излекуване. Влияние оказват и промените във възприемането на физическия образ, така важен за самочувствието и социалната интеграция в тази възраст.
Своеобразната „епидемия“ от онкологични заболявания в работоспособна възраст ще доведе до по-тежки социални и икономически последици на фона на застарялото население в развитите страни. Тази млада част от обществото или ще бъде възпрепятствана да се върне на работа за дълги периоди от време, или никога няма да може да е напълно работоспособна или въобще да работи отново.
С повишаване на възрастта за семейно планиране в третата и четвъртата декада от живота индивидите с рак в млада възраст няма да имат и шанса да създадат потомство или поради заболяването си, или поради лечението му (например в резултат на кардиотоксичност и инфертилитет като израз на късна токсичност от проведената по-рано терапия).
Изясняването на молекулярната биология на туморите и въвеждането на иновативни терапевтични подходи при тези пациенти също е предизвикателство, тъй като данните от клинични проучвания при тях са оскъдни (само 10% от юношите в САЩ участват в клинични проучвания, NCI) и в резултат научният, терапевтичният и диагностичният напредък е изключително бавен.
Данните от ретроспективни проучвания сочат, че резултатите от лечението в тази (както и в другите) възрастови групи са много по-добри, когато лечението се провежда в референтен център с мултидисциплинарен екип с опит. Предвид спецификата на психологична обремененост е необходима квалифицирана, индивидуализирана психологическа подкрепа от специалисти със специфични комуникативни умения. Повишаването на осведомеността относно „епидемията“ от рак с ранно начало и подобряването на качеството на живот на тези пациенти трябва да бъдат непосредствени цели и приоритети на бъдещите здравни политики. Това ще намали тежестта на диагнозата както на индивидуално ниво, така и за обществото и за икономическата система, тъй като ще се фокусира върху работоспособните хора, които са двигател на икономическия прогрес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
