Сряда,

Кралска болест лъже кардиограмата

От: Д-р Жеко Найчов -
1864
Кралска болест лъже кардиограмата
A
A
A
  • Добрата новина е, че острата дисекация на аортата е сравнително рядка диагноза
  • Тя често се бърка с инфаркт, радикулит или спукана язва

Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: agency@standartnews.com 

 

Да започнем с добрата новина, че острата дисекация на аортата е сравнително рядко заболяване - приблизително двама-трима души на сто хиляди на година. Тя представлява вътрешно разкъсване на най-големия съд в човешкото тяло, при което кръвта нахлува вътре в стената на аортата, разслоявайки я по нейното протежение. Това от една страна води до притискане или разкъсване на някои от клоновете на аортата, което предизвиква смущения в храненето на съответните органи. От друга страна, изтъненият външен слой на стената се раздува и оттук идва основният риск, с които е свързано това събитие. Под действието на високото налягане на кръвта, тя може да пробие съда и да се получи фатален кръвоизлив.

На въпроса защо се случва така, е много трудно да се даде еднозначен отговор.

  •  Основен рисков фактор е високото кръвно налягане

но далеч не всеки хипертоник получава дисекация. Изглежда, че е необходима комбинация от предразполагащи условия, които да доведат до това. Отдавна е забелязано, че при острата дисекация на аортата има добре изразена наследственост.  Много често страдащите от нея имат близък роднина, опериран поради същата причина или починал внезапно, без да е изяснено от какво.

Някои генетични синдроми, свързани с известна слабост на тъканите, също имат общо с повишена честота на дисекациите. Най-известният пример е синдромът на Марфан. При него рискът от развитие на заболяване на аортата е над десет пъти по-висок в сравнение с хората, които не страдат от този синдром.

Симптомите на острата дисекация на аортата са трудни за разгадаване, тъй като тя може да наподоби много други далеч по-често срещани болести, които много повече стоят в ума на лекарите. Основният признак е

  •  остра и много силна болка в гърдите

гърба или корема. Тя може да е съпроводена с причерняване, загуба на съзнание, студена пот, изтръпване на някои от крайниците. По тази причина много често се бърка с инфаркт, радикулит, спукана язва, панкреатит и какво ли още не. Кардиограмата обикновено не показва нищо особено, но може да има същите изменения като при инфаркт и това допълнително да заблуди лекуващия екип. Кръвните изследвания също не могат да помогнат много с диагнозата. Поради това че кръвта, попаднала между двата слоя на разкъсаната аортна стена, се съсирва, в лабораторните показатели може да се видят изменения като при тромбоза или емболия. Насочването към тези състояния също може да забави и обърка лекарите.

За да се постави точната диагноза, необходимо е преди всичко да се помни, че съществува и това заболяване и да се мисли за него. Несигурни признаци като голяма разлика в кръвното налягане на двете ръце, която я е нямало преди, или новопоявил се шум поради недобро затваряне на аортната клапа могат да насочат към правилното разпознаване на заболяването. Но липсата им не го изключва. Понякога

  •  разслояването на аортната стена

може да се види на ехокардиография, но и това не е сигурно.

Общо взето някой трябва да се досети да направи скенер и при това изследване всичко се вижда без съмнение.

Оттам насетне следва спешна операция. Тук е мястото да кажа, че острата дисекация на аортата бива различни видове според това коя част на съда е засегната. Ако има поражения в зоните, които са близо до сърцето, тогава операцията е неизбежна. В случай че е засегната само коремната аорта, тогава подходът е друг. Тези пациенти остават на консервативно лечение, тъй като при тях е установено, че операцията е по-рискова от прогнозата на самото заболяване.

Ако ги оставим без лечение, до 48-ия час от настъпването на дисекацията, половината пациенти със засягане в горните отдели на аортата са мъртви. Операцията е тежка и продължителна, но в днешно време смъртността при нея не е твърде висока. Това дава шанс на много хора да оцелеят и да продължат дълги години да живеят в относително добро здраве.

Дисекацията на аортата е

  •  описана за първи път при британския крал Джордж II

Тогава тя е наречена "дисекираща аневризма" - название, което все още може да се срещне в по-стара литература или употребено от по-възрастни колеги. В случая на крал Джордж, диагнозата е поставена по време на аутопсията му.

Цели триста години след това дисекацията бива описвана предимно в графата "причина за смъртта", преди д-р Де Бейки - един от бащите на кардиохирургията - да положи началото на успешното лечение на това заболяване. Споменавам името му не само като на човека, който превърна една смъртна присъда в лечимо заболяване, но и във връзка с интересна случка, илюстрираща колко нелепо може да се шегува съдбата понякога. Д-р Де Бейки държи рекорда за най-възрастен човек, на когото са му направили операция, измислена от самия него.

През 2005-а, когато той е на 97-годишна възраст, получава остра болка в гърдите и решавайки, че това е инфакрт, отива в болница. Поставят му диагноза остра дисекация на аортата - заболяването, което

  •  самият той е измислил как трябва да се лекува

В началото д-р Де Бейки категорично отказва операция, предполагайки, че от това няма смисъл. Той е запознат по-добре от всеки друг каква е тежестта на интервенцията, а все пак е на 97. Но след като състоянието му се влошава и той изпада в безсъзнание, неговите ученици и колеги от болницата свикват етична комисия, която да разреши да го оперират, въпреки неговото твърде добре информирано несъгласие. В крайна сметка го оперират успешно. Следоперативният период протича с много усложнения, но в крайна сметка д-р Де Бейки оцелява. След това той живее още две години и буквално месеци не му достигат, за да навърши сто.


Всички новини от категория Здравеопазване.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички