- Добрата новина е, че острата дисекация на аортата е сравнително рядка диагноза
- Тя често се бърка с инфаркт, радикулит или спукана язва
Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
Да започнем с добрата новина, че острата дисекация на аортата е сравнително рядко заболяване - приблизително двама-трима души на сто хиляди на година. Тя представлява вътрешно разкъсване на най-големия съд в човешкото тяло, при което кръвта нахлува вътре в стената на аортата, разслоявайки я по нейното протежение. Това от една страна води до притискане или разкъсване на някои от клоновете на аортата, което предизвиква смущения в храненето на съответните органи. От друга страна, изтъненият външен слой на стената се раздува и оттук идва основният риск, с които е свързано това събитие. Под действието на високото налягане на кръвта, тя може да пробие съда и да се получи фатален кръвоизлив.
На въпроса защо се случва така, е много трудно да се даде еднозначен отговор.
- Основен рисков фактор е високото кръвно налягане
но далеч не всеки хипертоник получава дисекация. Изглежда, че е необходима комбинация от предразполагащи условия, които да доведат до това. Отдавна е забелязано, че при острата дисекация на аортата има добре изразена наследственост. Много често страдащите от нея имат близък роднина, опериран поради същата причина или починал внезапно, без да е изяснено от какво.
Някои генетични синдроми, свързани с известна слабост на тъканите, също имат общо с повишена честота на дисекациите. Най-известният пример е синдромът на Марфан. При него рискът от развитие на заболяване на аортата е над десет пъти по-висок в сравнение с хората, които не страдат от този синдром.
Симптомите на острата дисекация на аортата са трудни за разгадаване, тъй като тя може да наподоби много други далеч по-често срещани болести, които много повече стоят в ума на лекарите. Основният признак е
- остра и много силна болка в гърдите
гърба или корема. Тя може да е съпроводена с причерняване, загуба на съзнание, студена пот, изтръпване на някои от крайниците. По тази причина много често се бърка с инфаркт, радикулит, спукана язва, панкреатит и какво ли още не. Кардиограмата обикновено не показва нищо особено, но може да има същите изменения като при инфаркт и това допълнително да заблуди лекуващия екип. Кръвните изследвания също не могат да помогнат много с диагнозата. Поради това че кръвта, попаднала между двата слоя на разкъсаната аортна стена, се съсирва, в лабораторните показатели може да се видят изменения като при тромбоза или емболия. Насочването към тези състояния също може да забави и обърка лекарите.
За да се постави точната диагноза, необходимо е преди всичко да се помни, че съществува и това заболяване и да се мисли за него. Несигурни признаци като голяма разлика в кръвното налягане на двете ръце, която я е нямало преди, или новопоявил се шум поради недобро затваряне на аортната клапа могат да насочат към правилното разпознаване на заболяването. Но липсата им не го изключва. Понякога
- разслояването на аортната стена
може да се види на ехокардиография, но и това не е сигурно.
Общо взето някой трябва да се досети да направи скенер и при това изследване всичко се вижда без съмнение.
Оттам насетне следва спешна операция. Тук е мястото да кажа, че острата дисекация на аортата бива различни видове според това коя част на съда е засегната. Ако има поражения в зоните, които са близо до сърцето, тогава операцията е неизбежна. В случай че е засегната само коремната аорта, тогава подходът е друг. Тези пациенти остават на консервативно лечение, тъй като при тях е установено, че операцията е по-рискова от прогнозата на самото заболяване.
Ако ги оставим без лечение, до 48-ия час от настъпването на дисекацията, половината пациенти със засягане в горните отдели на аортата са мъртви. Операцията е тежка и продължителна, но в днешно време смъртността при нея не е твърде висока. Това дава шанс на много хора да оцелеят и да продължат дълги години да живеят в относително добро здраве.
Дисекацията на аортата е
- описана за първи път при британския крал Джордж II
Тогава тя е наречена "дисекираща аневризма" - название, което все още може да се срещне в по-стара литература или употребено от по-възрастни колеги. В случая на крал Джордж, диагнозата е поставена по време на аутопсията му.
Цели триста години след това дисекацията бива описвана предимно в графата "причина за смъртта", преди д-р Де Бейки - един от бащите на кардиохирургията - да положи началото на успешното лечение на това заболяване. Споменавам името му не само като на човека, който превърна една смъртна присъда в лечимо заболяване, но и във връзка с интересна случка, илюстрираща колко нелепо може да се шегува съдбата понякога. Д-р Де Бейки държи рекорда за най-възрастен човек, на когото са му направили операция, измислена от самия него.
През 2005-а, когато той е на 97-годишна възраст, получава остра болка в гърдите и решавайки, че това е инфакрт, отива в болница. Поставят му диагноза остра дисекация на аортата - заболяването, което
- самият той е измислил как трябва да се лекува
В началото д-р Де Бейки категорично отказва операция, предполагайки, че от това няма смисъл. Той е запознат по-добре от всеки друг каква е тежестта на интервенцията, а все пак е на 97. Но след като състоянието му се влошава и той изпада в безсъзнание, неговите ученици и колеги от болницата свикват етична комисия, която да разреши да го оперират, въпреки неговото твърде добре информирано несъгласие. В крайна сметка го оперират успешно. Следоперативният период протича с много усложнения, но в крайна сметка д-р Де Бейки оцелява. След това той живее още две години и буквално месеци не му достигат, за да навърши сто.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com