- Един от тях е имунотерапията
- За установяване на диагнозата пациентите трябва да преминат през компютърен томограф
Доц. д-р Желязко Арабаджиев е специалист по медицинска онкология с повече от 15 години опит, началник на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му интереси са в областта на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно дружество по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни дружества по онкология. Автор е на над 60 статии, публикации в български и международни списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации.
Всяка седмица доц. Арабаджиев отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
Белите дробове - може би най-големият орган в човешкото тяло, предвид това че е чифтен орган и заема почти цялата гръдна клетка. Като основен въздухотранспортиращ орган, е изложен на всички вредности на външната среда - тютюнев дим, прахови частици, радиационни източници и други, които определят риска от възникване на тумори. Карциномът на белия дроб най-общо се разделя на дребноклетъчен и недребноклетъчен, като в зависимост от вида, съществуват съществени различия в прогнозата и лечението на пациентите. Комплексното терапевтично поведение включващо хирургично, лъчево, лекарствено лечение и комбинации от тях, в най-голяма степен е приложимо за недребноклетъчният карцином. Именно чрез иновациите във всеки един от тези лечебни методи през последното десетилетие, преживяемостта на пациентите с този вид рак се удължи, смъртността се понижи, като всеки втори пациент с недребноклетъчен карцином има шанс да достигне до 5-годишна преживяемост.
Ето защо тази седмица, отговаряме* на някои от най-честите въпроси свързани с недребноклетъчният карцином на белите дробове.
1. Как се поставя диагнозата недребноклетъчен рак на белите дробове (НДРБД)?
След преглед и рентген на гръден кош пациентите със съмнение за рак на белите дробове трябва да преминат преглед с компютърен томограф (на гръден кош и корем) и изследване на тъкани, получени по възможно най-малко инвазивния начин. Един от методите за това е тънкоиглена аспирация (ТИА) на явно заболяване, най-често лимфни възли - поради малкото количество туморен материал този метод не е много надежден в съвременните условия. Класическият диагностичен метод е фибробронхоскопия (ФБС) с директна биопсия, а много модерен напоследък е методът с трансбронхиална (през хранопровода) биопсия на бял дроб или лимфен възел. Медиастиноскопия и видео-асистирана торакоскопия (ВАТС) са също модерни и информативни диагностични методи за добиване на туморен материал, но се препоръчва те да се провеждат във високо специализирани центрове предвид спецификата на процедурите и рисковете за пациентите. При специални ситуации могат да се прилагат плеврална аспирация или плеврална биопсия, пункционна биопсия на лезия на бял дроб, пункционна биопсия на метастаза, например в черен дроб. Други важни изследвания включват оценка на общото състояние, тестове на белодробната функция, пълна кръвна картина (ПКК), биохимичен профил. Пациенти със симптоми, които предполагат метастазирало заболяване, може да се нуждаят от целотелесно образно изследване чрез позитрон-емисионна томография с компютърна томография (ПЕТ/КТ), образно изобразяване на скелета (SPECT CT) или контрастен КТ / магнитно-резонансна томография (МРТ) на мозъка.
2. Операция във всеки стадий възможна ли е?
Пълното хирургично отстраняване на НДРБД предлага най-добрата възможност за лечение. Подходящо за пациенти с I-II стадий на заболяването, които нямат противопоказание за оперативна интервенция. Обемът на операцията може да бъде лобектомия (премахване на част от дроба, в който се намира тумора) или пулмонектомия (премахване на целият дроб, в който се намира туморната формация). Съвременното хирургично лечение се допълва с високоспециализираната роботизирана техника с апарата DaVinci - това е метод с по-прецизна точност и много кратък следоперативен период.
3. Химиотерапия след успешна операция задължителна ли е?
Следоперативната (адювантната) химиотерапия повишава общата преживяемост при оперирани пациенти и се препоръчва в патологичен стадий II - IIIA. Химиотерапията се провежда в четири лечебни цикъла. Обсъжда адювантна химиотерапия при оперирани пациенти в IB стадий и тумори с диаметър над 4 см. Обещаващи са данните за таргетно и имунолечение следоперативно, но засега това се провежда само в експериментални модели.
4. Лъчелечение - кога и как се провежда?
При отказ или невъзможност за оперативно лечение, специалистите обсъждат провеждане на дефинитивно (с намерение за излекуване) лъчелечение. Следоперативно лъчелечение при радикална операция не се препоръчва в съвременните стандарти при НДРБД. При операция, при която има останал туморен материал в белия дроб, се препоръчва следоперативно лъчелечение. При невъзможност за оперативно лечение поради напредал локално карцином на белия дроб се обсъжда съчетано химиолъчелечение. В стадий IIIА и IIIB, съчетаното (едновременното) химиолъчелечение постига по-добри резултати отколкото последователното приложение на химиотерапия с последващо лъчелечение. Прилагат се 2 до 4 цикъла химиолъчелечение. Иновативен подход, превърнал се в стандарт вече, е приложението на имунотерапия за момента с единствен засега регистриран за това лекарствен продукт. Условие е, туморите да експресират PD-L1 над 1% и заболяването да не е прогресирало след проведено съчетано химиолъчелечение.*отговорите на въпросите са базирани на наука, основана на доказателствата, подкрепени от високо контролирани и прецизни клинични изпитвания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
