"Съединението прави силата"! С тези думи ще се опитаме да напомним как всъщност българският народ е успял да съхрани себе си и територията си векове наред. Колкото и банално да звучи именно благодарение на общите усилия на нашите прадеди, днес ние съществуваме все още като нация. Макар към днешната дата тя да е заплашена от изчезване заради ширещата се демографска криза, породена от недоимък и куп други оправдания. Да, наистина животът е скъп -както в преносен, така и в буквален смисъл. Той е като малко дете, което постоянно трябва да наблюдаваш и обгрижваш, за да бъдеш сигурен, че един ден усилията ти няма да бъдат напразни. За жалост обаче, ние от години насам
спряхме да ценим това, което остава невидимо за окото
Постоянно си повтаряме: "да сме живи и здрави, пък всичко останало ще се нареди", но и тези думи, както и девизът на милата ни родина отдавна са изпразнени от съдържание. Просто повтаряме една заучена фраза, в която по нищо не личи, че вярваме. Друг е въпросът, че ние дори на себе си нямаме вяра вече, та камо ли на нещо или някой друг. Но това не е новина, както и историческите събития, свързани с внушителните думи, които вдъхват прилив на енергия у малцина. Първо поставени на фасадата на емблематичното Народно събрание, след време променени с "В единението е силата". После отново върнати в първия си вариант, но пък години по-късно, след 1948 г. окончателно премахнати от Конституцията, но оставени върху сградата, понасяща в годините всеобщото недоволство. Чак през 1991 г. девизът е възстановен, та и нашите деца да чуят за него. Цялата тази какафония, приличаща на "иди ми, дойди ми" е достатъчно показателна. Да не можеш да решиш съдбата на три думи в продължение на десетилетия в никакъв случай не символ на единение! По-скоро на точно обратното.
Лошото е, че този поведенчески маниер изглежда някак генетично се е пренесъл в бъдещето поколение и неизменно присъства във всеки аспект от живота. Дори, когато става дума за уж най-ценното, здравето. Днес ще се лекувам, утре - не, в други ден - иначе. В резултат, на което продължаваме да държим антирекорда на най-болната нация в световен мащаб.
Инфарктите и инсултите отдавна не чакат да подминеш 60 г., че да те ударят
Но за падането на възрастовата граница конкретно при тези диагнози, отдавна виновникът не е един. По принцип дълго време се считаше, че застоелият начин на живот, неправилно подбраното меню, необоснованият прием на лекарства са сред основните причини, които провокират появата на тежките диагнози. А наличието на болестотворни микроорганизми някак упорито се отхвърляше като предвестник на инфаркта, смятайки, че няма как да има връзка между едното и другото. Но все трябва да съществува обяснение, защо толкова млади хора преживяват състояние, уж характерно за възрастен организъм. Истината за появата на това премеждие се крие в човешката микробиота, и по - специално, тази на образувалите се коронарни плаки. Факт, а не просто предположение, оповестено и на тазгодишния Световен конгрес по кардиология.
За разлика от чревните бактерии, тези в коронарните плаки притежават провъзпалителен характер
При проведено проучване сред внушителен брой пациенти с остър коронарен синдром се установява, че плаките съдържат основно бактерии с провъзпалителни фенотипове, принадлежащи към рода Протеобактерии и Актинобактерии. Именно задържането на провъзпалителни патогени в атеросклеротичните плаки, провокира възпалителен отговор, водещ до разкъсване на плаката с последващ животозастрашаващ изход. Освен това, хората с остър коронарен синдром имат повече представители на Firmicutes и Fusobacteria, докато Bacteroidetes и Proteobacteria са по-многобройни при тези със стабилна стенокардия.
По принцип, отдавна известен факт е, че развитието на коронарна болест на сърцето е свързана с наличието на бактерии. Тъй като са много гъвкави и адаптивни към различна среда, те съвсем спокойно могат да растат и в кръвоносните съдове, което допринася за появата на сърдечни заболявания, блокирайки коронарните артерии, доставящи кръв към сърцето.
Един доста често срещан представител на патогенния свят, откриван неколкократно в артериални плаки, е Chlamydia pneumoniae. По-интересното е, че в процеса на събиране на данни, с цел установяване на болестотворния провокатор се оказва, че до трийсетгодишна възраст почти половината от възрастното население има антитела към споменатия болестотворен организъм, което доказва ранна инфекция с бактерията. Макар и все още да не е ясно кое е първо - кокошката или яйцето, в конкретния случай, дали инфекцията с C. pneumoniae уврежда кръвоносните съдове или повредените кръвоносни съдове са заразени с бактерията, безспорно е установено, че
инфекциите с C. pneumoniae са ключов фактор при развитието за сърдечни заболявания
И то в пъти по-голям отколкото злоупотребата с алкохол и тотюн. Това обяснява и защо много хора преживели инфаркт или инсулт са отново покосени многократно от тях. Но напълно естествено е, когато човек е тръшнат от животозастрашаващо състояние, на първо място е да се окаже навременна помощ, която да го върне обратно към живота. Но при нея няма време за губене, което на практика изключва провеждането на по-специфични изследвания. Но с връщането на човека в света на живите борбата не приключва. Тя продължава, за да гарантира пребиваването му в него. Това означава лечение, от което неизменна част да бъде хуления антибиотик, спасил стотици хиляди човешки животи. И тъй като сме наясно, че подобно твърдение би разгневило поддръжниците на природното целене, което несъмнено е доказало способностите си, ще кажем само, че пеницилинът е спасил между 80 000 000 до 200 000 000 живота, като по големия процент принадлежи на пострадалите по време на Втората световна война. А, за да предпазим хората от погрешното разбиране, че могат да прилагат лекарствени препарати за щяло и нещяло, че даже и без разрешението на лекар ще кажем, че
антибиотиците спасяват животи, но злоупотребата им може да доведе до обратен ефект
не по- малко опасен от заболяването, което се лекуват. Един от тях е свръхрезистентността. Този проблем, за който лекарите по цял свят алармираха много преди са появи, днес се оказва препъни камък в лечението, защото даде на обикновените патогени свръх сили. Например, Salmonella typhi - бактерия, която е отговорна за появата на коремния тиф. С нея човек се заразява чрез поглъщане на контаминирана храна или вода, както и по фекално-орален път. Характерно за началото на заболяването е появата на възпаление в Пайеровите плаки на червото. На по-късен етап започва и
постепенното оформяне на типичните за тифа язви
Наблюдават се и промени в лимфната система. Тъй като, попаднал в тялото, микроорганизмът започва да се репликира, той може да достигне макрофагите на черния дроб, далака и костния мозък. Salmonella typhi може дори да се култивира от костен мозък дори след започване на антимикробна терапия (доказателство за упоритостта й). Инкубационният период на заболяването може да трае в рамките няколко седмици, като симптомите през това време включват температура, лесна уморяемост, загуба на апетит, главоболие. Езикът е силно обложен, а по лигавиците на устата се оформят малки язви. Много е важно при това заболяване да се вземе предвид факта, че освен болния и здрав човек може да бъде носител на заразата, която да остане в организма за цял живот. Въпреки тази особеност, състоянието подлежи на лечение, макар и доста продължително.
Но както казва Артър Хейли: "Ако не се предадеш, в края на краищата може и да победиш"!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com